Един ден в....

В Узово – 13 жители и вековни къщи

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

Студен ден в края на март. Пътуваме към с. Узово. Движим се по ремонтиран преди няколко години второкласен път. Картата се оказва верен помощник. По нея се ориентираме за местоположението на Узово. На указателните табели край пътя не може да се разчита – те са покрити с ръжда. Да се разчетат надписите по тях е невъзможно – корозията е пощадила само отделни букви. Информацията за миналото на Узово е оскъдна.

Румънският пътешественик Йон Йонеску де ла Брат съобщава, че в средата на 19-и век тук са живели 18 арабски колонисти. Това потвърждава данните на различни изследователи, според които населението по тия места през турското робство е било изцяло мюсюлманско. Има и друга теория – за по-ранната поява на селището, още по време на Втората българска държава. Версията е свързана и с името на селото, което се дължало на тюркското номадско племе узи, нахлуло по нашите земи в средата на 11-и век. Узите се заселват за постоянно и постепенно са претопени от местното българско население. Местните разказват легенда за овчар или говедар, който намерил заровено имане, напуснал господаря си и се заселил в Северна Добруджа, където построил чифлик. Засвидетелствани са различни форми на името на населеното място – Узлар, Уз кьой, Огузлар...След Освобождението мюсюлманските колонисти се изселват и на тяхно място идват българи. Те се преселват от различни краища на страната. Най-многобройни са овчарите от Котленско. Първите българи обаче идват в Узово от други селища в Добруджа. Родовата памет на наследниците им е съхранила имената на първите заселници – в края на 70-те години на 19-и век Иван Петров – Картала се премества със семейството си от Суйчук /днес кв. “Рилци”/, братята Ради и Янаки Христови идват от Алъчкьой /Плачи дол/. Хората са били привличани от обширните площи с плодородна обработваема земя, оставени след изселването на арабите. Две десетилетия по-късно в Узово се настанява с фамилията си и Бончо Великов, дошъл 20 години по-рано в Добруджа от котленското село Жеравна, съобщава неговият внук Веселин Бончев. През 1895 г. той дарява голяма къща за разкриване на училище. Знаят се и имената на първите учители – Иван Касабов, Мошлев, Панов, Фроса Константинова. През 1910 г. е построена нова сграда на училището. Оцелели през годините на румънска окупация са и няколко от книгите, с които в началото на миналия век е разполагало училището, пише Веселин Бончев. След възвръщането на Южна Добруджа към България първият учител в Узово е Цвятко Минков Маринов от с. Дебнево, Ловешко. Училището съществува до края на 60-те или началото на 70-те години на миналия век, когато е закрито заради липса на деца. Днес в училищната сграда се помещава кметството.
Селото никога не е било многолюдно. Въпреки това мъжете от Узово изпълняват своя дълг към Отечеството, участвайки във войните за национално обединение. В тях селото дава и жертви. По време на Балканската война на 5 февруари 1913 г. в болница в Чорлу умира Васил Карталов, съобщава историкът Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище в Добрич. През 1916 г. при освобождаването на Южна Добруджа от първата румънска окупация оттеглящите се войски на завоевателя отвличат на север 20 мъже от Узово, на възраст от 15 до 50 години. Неколцина от тях никога не се завръщат и оставят костите си в пленническите лагери в Молдова. Селището е едно от малкото в Добруджа, в които не са заселвани румънски колонисти. В средата на 20-те години по тия места минава румънският пътешественик Строеску. Той дава данни за бита и живота на хората по онова време. В писанията му се срещат две форми на името на селото – Узлар и Юзил.
Разцвета си селото достига през 50-те години на миналия век. Тогава в Узово живеят 250-260 души. След създаването на АПК през 70-те години хората остават без поминък и се изселват в градовете. През 50-те години тук са интернирани 3-4 семейства от петричките села Кулата и Чучулигово. Принудително заселени в Узово са били жените и децата след като мъжете са избягали в чужбина заради преследване по политически причини. От регистъра на населението научаваме имената на интернираните – Елена Стефанова с четири дъщери и един син, Кръстина Илиева, Анка Стоянова с четирите си деца...
В Узово са съхранили автентичната архитектура на част от жилищните сгради. В самото начало на селото може да се види уникално запазена къща. Тя е във вида, в който са строени жилищата на първите българи, заселили се по тия места. Наследниците на друг от първите заселници – Жельо Ганев, пък са съхранили автентичната архитектура на арабските къщи – ниска тухлена постройка с една голяма одая и няколко спомагателни помещения. Синът на Жельо Ганев – Ганьо Желев е бил преследван от комунистическия режим. На два пъти е лежал в лагер в Белене.
Днес в Узово живеят едва 13 души. Само осем са обитаемите къщи. Землището на селото е 7949 дка, от които 653 дка гори. Застроената площ на Узово е 279 дка. Земята се обработва от арендатори.
Почти всички жители на генералтошевското село са пенсионери. Съхранената архитектура на къщите е предпоставка за развитие на селски туризъм, който би могъл да спаси Узово от закриване. Ален Фердинанд Ноел – британски гражданин от френски произход вече е закупил три имота в генералтошевското село. Интерес има и от агенции за недвижими имоти. Пустеещи къщи в Узово не липсват. Повечето са в добро състояние, само пет са рушащите се сгради. Остава да се провокира инвеститорският интерес...