|
|
| понеделник,
30 юли, 2007 |
|
Един ден в....
Чужденци плащат по 25-30 евро за квадратен метър земя в Царичино
|
|
Новият облик на Царичино |
Селото е сред най-скоро възникналите в Добруджа
Пламен Николов, снимки Григор Маринов Топла юлска утрин. Часът е около 9. Движим се по преасфалтирания наскоро път Балчик – Каварна. Изминаваме само няколко километра преди да стигнем до разклона за Царичино. Селото се вижда и от главния път. С изненада установяваме, че на указателната табела, сочеща пътя за населеното място името на селището е изписано на латиница. Край входа на селото са разположени красиви двуетажни къщи. Малко по-късно разбираме, че това е най-новата махала в Царичино. Наричат я “богаташката”. Повечето собственици тук са чужденци.
|
| Царичино е едно от най-скоро възникналите села в Добруджа. През 2006 г. местните хора са чествали 90 години от създаването на селището. Районът е заселен през 1916 г., когато тук се настаняват със семействата си ратаи, наети в трите богаташки чифлика, които се издигали в местността. По-рано по тия места е имало само един турски чифлик. Той е бил собственост на богат турчин на име Идириз. Затова и в османски документи може да се срещне името “Идириз куюсу”. То може да се преведе като “селото”, “блатото” или “Гнездото” на Идириз. В края на 19-ти или началото на 20-ти век Идириз ага се изселва в Турция. Земите и стопанските му постройки са изкупени от три богати български рода. Характерно за Царичино е, че първите български заселници идват от села в Добруджа, |
|
Кметът Румен Георгиев. |
а не от Котелско, Еленско, Старозагорско или други краища на страната. В началото на 20-те години на миналия век румънските окупатори настаняват тук колонисти – куцовласи от македонските планини и безимотни селяни от Влашко. Новодошлите са оземлени, като земята е взета от местното българско население. След подписването на Крайовската спогодба колонистите са изселени в Румъния. В пристъп на гняв, че трябва да напуснат мястото, където са се чувствали като господари и са можели да тормозят безнаказано българското население, цинцарите потрошават къщите си. Когато през есента на 1941 г. тук пристигат българи, напуснали родните си места в Северна Добруджа заварват кирпичените постройки на куцовласите без врати и прозорци. Трудно е било да се обитават подобни “къщи”. През първата зима в свободна Южна Добруджа преселците са били принудени да поставят животински кожи, черги и одеала вместо прозорци и врати, за да се предпазят от студа. Постепенно благодарение на прословутото си трудолюбие севернодобруджанци успяват да подредят живота си и да вдигнат нормални жилища. Преселците идват тук от тулчанските села. Най-много са изселените от Лунка. Няколко фамилии идват от Саръгьол и от Тузла. Интересен е начинът, по който селото получава българското си име. През късната есен на 1941 г. цар Борис ІІІ посещава Двореца в Балчик и изявява желание да отиде в най-близкото село, където са настанени българи от Северна Добруджа. Отвеждат го в Идириз куюсу. Тази визита на монарха става причина през 1942 г. местните хора да поискат селото да бъде наречено Царичино. Освен изключително трудолюбиви, хората пристигнали от Северна Добруджа са и много религиозни. Още с пристигането си в Царичино те започнали да се подготвят да построят малък храм. С идването на комунистическия режим на власт през 1944 г. обаче осъществяването на идеята се оказало невъзможно. В началото на 50-те години селото е преименувано отново, защото името Царичино, а и поводът по който е дадено то на населеното място не се харесало на новите управници. През комунизма селото се казва Момчил. През 1990 г. с указ на президента Жельо Желев е възстановено старото название.
През 1955 г. е построено читалище. То е функционирало в продължение на 20 години, но впоследствие запада и сега сградата е оставена на произвола на съдбата. Училище в Царичино е имало от 1924 г. до 80-те години на миналия век, когато селото започва да обезлюдява. Основната причина младите хора да се изселят в градовете – Балчик, Добрич и Варна е начинът на заплащане на труда в селското стопанство през комунизма. Тогава са се плащали 80 % от заплатата в рамките на месеца, а останалите 20 – в края на годината. Тази система не се харесваше от младите хора и те предпочетоха да потърсят работа в предприятията, където си получаваха пълния размер на трудовите възнаграждения, разказва кметът на Царичино Румен Георгиев. Въпреки новите възможности – свързани най-вече с туризма малко от напусналите преди 20 години са се завърнали. Те предпочитат да продадат бащините си къщи, за които получават изгодна цена и да продължат да живеят в градовете, където вече са се устроили. Цената на празен парцел в регулацията на селото е от 25 до 30 евро за квадратен метър.
Землището на Царичино е 8 000 дка. В регулация са 577. Земята се обработва от арендатори и кооперации в Балчик. В Царичино живеят 162-ма души. Повечето от тях са в пенсионна възраст.
За разлика от други населени места, разположени в непосредствена близост до морския бряг /разстоянието по права линия е по-малко от 5 км./ в Царичино няма малки частни хотели, не се планира изграждането и на вилно селище. Но пък къщите за продан са свършили. Продължава търсенето на празни парцели. Четири английски и едно датско семейство живеят постоянно тук. Имоти са закупени още от белгийци и виетнамци. Кметът Румен Георгиев добавя, че чужденците са имали желание да гласуват на първите в страната ни избори за евродепутати, но не са успели да си подготвят навреме документите.
Има какво да се желае още по отношение на инфраструктурата. Най-сериозният проблем са постоянните аварии. Не срещаме разбиране от ВиК – Добрич. Има течове, които продължават със седмици. Основната причина за авариите е амортизираната водопреносна мрежа. Тръбите са полагани преди повече от 40 години, а асфалтовата настилка над тях е предвидена за автомобили, не по-тежки от 10 тона. Заради селското стопанство и усиленото строителство през последните години по улиците на селото обаче минават камиони с тегло от 50-60 т. Резултатът от постоянните аварии е, че водата не стига и то най-вече през лятото, оплака се кметът на Царичино. Той добавя, че в рамките на този мандат е построен втори трафопост в селото, който обслужва новопостроените къщи. От време на време има разлика в напрежението и изгарят електрически уреди. Когато поех поста преди 4 години сградата, в която сега се посещава кметството бе превърната в обществена тоалетна. Благодарение на разбирането, което срещнахме от кмета на Община Балчик Красимир Михайлов и заместника му Стефан Бошнаков успяхме да я възстановим. Така улеснихме възрастните хора, които вече не са принудени да изкачват 15-те стъпала, които водеха до старото кметство. През последните години бе ремонтирана основно и оградата на гробищния парк, каза още Румен Георгиев.
Напускаме Царичино – едно от населените места в Добруджа с кратка история и добри перспективи заради близостта до морето. Интересът на чужденците за закупуване на имоти е напълно резонен. Както се вижда, немалко граждани на страни от Европейския живот предпочитат да останат да живеят тук. Това означава, че инфраструктурата на населеното място трябва да е основен приоритет. Хубаво е, че се полагат усилия в тази насока, остава само да се проявява и малко повече разбиране от държавните фирми и учреждения. |
|
|
