Николай Костов: Велизар Димитров e пред трансфер в “Металург”

/Донецк/

- Г-н Костов, коя е причината да продължите треньорската си кариера извън Острова на Афродита?
- След последния ангажимент в клуб от Кипър се наложи да почивам близо година заради претърпяна операция. Тъй като изпуснах трансферния прозорец, който е в периода март-май, останах без отбор и реших да приема предложението на “Бананц”. Там започнах работа през август 2007 г. и останах до средата на април. С тимът от Ереван финиширахме на второ място в първенството и завоювахме купата на Армения, а също правото на участие в евротурнирите. След като проведох зимна подготовка с “Бананц”, седмица преди началото на новия шампионат дойде предложението от “Металург” /Донецк/. То изненада както клубните шефове така и мен. В крайна сметка “Бананц” се съгласиха да напусна и поех към Украйна.
- Бързо ли се адаптирахме към новите условия и какви задачи Ви поставиха?
- Главната цел бе да спася отбора от отпадане, тъй като оставаха седем кръга до края на първенството в Украйна. Още в първия си мач начело на отбора завършихме 3:3 на терена на “Динамо” /Киев/, което даде увереност и самочувствие на всички. Задачата за запазване на мястото в елита бе изпълнена въпреки голямото текучество на състезатели. Разполагах с опитни футболисти, като познатите Джорди Кройф и Аилтон, но тежеста на битките я изнесоха местните играчи.
- Ще продължите ли работата си в “Металург”?
- Имам договор за още 1 година, а и предлаганите условия са много добри. Вече се работи по селекцията, като мога да обява, че преговорите между клуба от Донецк и българския ЦСКА за трансфера на Велизар Димитров са в напреднала фаза. Освен това са набелязани за привличане бразилец, португалец, кипърец и нигериец, които се надявам да вдигнат значително класата на състава и от новия сезон да играем съществена роля в шампионата. Започваме подготовка на 8 юни, а първият ни мач е на 18 юли.
- Следите ли развитието на футбола в България и по-кокретно в Добрич?
- Тъй като нивото на добруджанския футбол през последните години е твърде ниско и стигна дъното, интересувам се единствено от Детско-юношеската школа, а не от мъжкия отбор. Нещата в ПФК “Добруджа” АД ми изглеждат несериозни, терена е занемарен и се чудя дали общинските съветници въобще знаят на какви хора са дали стопанисването на стадиона. Въпреки всичко съм готов да помагам според възможностите си на школата и децата на Добрич. Дори съм си поставил задача след приключване на треньорска кариера да предприема стъпки за възраждане на футбола в града, който ми е дал шанса да направя първите си стъпки във великата игра.
- На този етап бихте ли приел покана да станете треньор в България?
- Човек никога не може да бъде сигурен какво ще му сервира съдбата, но такъв вариант засега не съществува. След 12 години в чужбина ще ми е изключително трудно да се приспособявам към местните условия, а и не считам че подобен ход ще е стъпка напред в развитието ми. Казвам това не за друго, а защото нещата в България стават бавно и дори считам, че се тъпче на едно място. Базите в цялата страна не само в Добрич са в окаяно състояние. Заплащането е настабилно, което създава напрежение между състезатели и треньори. Освен това много често клубните шефове не изпълняват предварително поетите ангажименти, което е признак, че се работи аматьорски и на парче. Докато не се промени цялостната политика към футбола ще живеем със стари спомени и ще се самозалъгваме, че догонваме Европа. Разговаря Стоян Иванов