Мирослав Балчев

Преди малко повече от месец любителите на графити изкуството в Добрич имаха възможност съвсем легално да покажат на обществеността в града своите умения и красотата на уличните рисунки, след като Общината им осигури подходящ за това терен. На тийнейджърите, завладяни от магията на спрея, бяха предоставени стените около входа на подземния паркинг, разположен под площад „Демокрация”. В продължение на два дни младежите твориха и сега чрез тези /а и още много други/ графити по-възрастните жители на Добрич ще могат да добият реална представа за уличните ъндърграунд творби.
Не е тайна за никого, че графитите трудно се приемат за изкуство, а и любителите на спрея не обичат да се афишират прекалено много в публичното пространство. През изминалите години на няколко пъти Община Добрич предостави поле за изява на графитърите. Първата бе преди повече от пет години, когато младежи от Добрич и други български градове твориха на една от стените на читалище „Йордан Йовков”. Произведенията им все още са достояние на обществеността и предоставят възможност за дискусии по въпроса дали това е красиво или грозно, и би ли могло изобщо да се нарече изкуство. Миналата година на младежите бяха предоставени няколко трафопоста /включително и разположения срещу сградата на общината/, а преди броени месеци мечтаещите за ъндърграунд обстановка тийнейджъри получиха като поле за изява бившите арестантски килии в сградата на Художествената галерия. И всички тези опити на местната власт за насърчаване на новото и все още непознато за повечето хора изкуство изискват само адмирации.
Какво обаче правят въпросните младежи, за да провокират благоволението на местната власт и да получат по-голямо и най-вече легитимно поле за изява? Всеки, който е поне малко запознат с нагласата на графитърите и същината на това изкуство, знае, че колкото и стени и пространства да бъдат предоставени на графитърите, те ще продължават да правят част от своите творби тайно вечер на избрани от тях места – стени в централната част на града, в индустриалната зона, по вагоните на влаковете, в подлезите. Самата култура повелява да нарушиш закона и да се оглеждаш за полицейската кола или служителите на реда. И макар и да е нарушение, то това са си „бели кахъри” на фона на „Р. Овч.” и другите проблеми, които тресат държавата.
За съжаление обаче това изкуство има една особеност, която вече прелива границите на търпимост и толерантност - таговете. За тези, които не са запознати с терминологията – “таг” се нарича подписът на графитърите. Така както художникът изписва своите инициали в някои от ъглите на картината, така и графитърът поставя своите около току що изрисуваната стена. Проблемът обаче е в това, че таговете са много повече от графитите и в огромна част от случаите присъстват на места, където няма графити. Почти няма сграда в централната част на Добрич по чиито стени да няма надраскани тагове. Същото се отнася и за голяма част от витрините на магазините, будките за вестници, тролейбусните стълбове. Любими обаче на местните графитъри като че ли са пейките и кошчетата за боклук, които почти изцяло са покрити с тагове. Въпрос на време е новопоставените от общинските слугжители пейки в централната градска част и в парка да осъмнат нашарени от черни маркери и спрейове. И като се има предвид, че тагът е инициалът и името на твореца, то няма как да не се замислим сериозно върху непреходността на израза “Имената на глупците, висят по-стените”.
Проблемът е на дневен ред не само в Добрич и България, а и в целия свят. Факт е, че почти всеки обект с по-голяма повърхност, бива използван за надписи и рисунки , а всяко видно за минувачите място е повече от съблазнително за направата на таг. С разширяване популярността на графити те , расте и значението им. Започвайки като градски протест срещу бедността, сега графити те обхваща т различни обществени слоеве . Графити магазините отчитат двойни продажби в сравнение с предходните години , продавайки голямо разнообразие от артикули за тагери - флакони, маркери, списания, фланелки, раници, панталони със скрити джобове, даже може да си закупите рисувателна книга с готови модели на различни крайпътни рисунки. Над 25 000 пък са графити сайтове те в Интернет. В тях могат да се видят фотоси на улични рисунки от Европа, Южна Америка, Филипините, Австралия, Южна Африка, Китай и Япония . Графити вандализмът е проблем в почти всички градове на планетата . Билиони долари в света се изразходват всяка година в усилията да се овладее графити културата. В много страни обществени и частни организации , индивидуално и институционално харчат купища пари за почистването и недопускането на графити. С предпазването от графити са се заели и патрулиращи обществени и частни агенции. От друга страна се изграждат стени, специално предназначени за тази цел, създавайки място за изява на графитърите . Това обаче за жалост не е достатъчно да възпре вандалското драскане , с което се сблъскваме на всяка улица .