Атанас Ганев, директор на ДТ “Йордан Йовков”, пред DT
• Г-н Ганев, готвите се за 80-ата годишнина на Драматичния театър. Каква е тръпката?
• Посрещаме 80-ата годишнина на театъра с изключителна отговорност. Разбира се ние, които сега сме в ДТ “Йордан Йовков”, не сме от най-младите, бих казал, че сме преминали средната възраст – аз, Рафе, Иван Мандев. Това, което сме заварили преди 25 години като творчески състав, като колеги от които сме се учили – покойния заслужил артист Калчо Георгиев, Любомир Попов, който е между нас, Галина Ненова, Николай Николов, Венцислав Вълчев, Добри Атанасов, Георги Янакиев, Николай Генов и много други актьори, които са стожери на добруджанския театър – ние поехме енергията и огромния талант, които те носеха и възпитаха у нас. В годината, когато театърът отбелязва 80-годишен юбилей настроението е приповдигнато. Вярвам в колегите си, защото те са безкрайно талантливи хора, особено във времето, в което живеем. Ние постоянно сме заедно и не давам колегите си за никого. Това не означава, че отричам колегите от другите театри в страната. Бих могъл със сигурност да кажа думата “обичам” към всички, които се занимават с театър в България. Що се отнася до колегите, знам как живеят в театър без нито една стотинка за художествена дейност, но въпреки това успяха да направят за пет години 24 заглавия. Това никак не е малко, а е свързано с неистова енергия, добронамереност, отговорност и най-вече талант, който определя периметъра на въздействие. С колегите постоянно си говорим какво да направим, за да могат хората, които влизат в салона, да се извисят, да се замислят. Без значение дали са доволни, или не – най-важното е да се замислят над това, че човек цял живот бленува да създаде истинската си ценностна система. Вярвам, че всеки творец и гражданин, който влиза в залата, носи в себе си доброто. Достатъчно негативни неща се случват в живота. Вярвам, че всеки носи доброто в себе си и може да намери добрия тон, за да вървим заедно напред - заради България, заради Добрич, заради добруджанци, заради театъра и най-вече заради децата ни. Това преследваме и такова е настроението ни в 80-та годишнина на Драматичния театър. За нас е изключителен знак, че отбелязваме юбилея на ДТ “Йордан Йовков”, през който са минали знаменити артисти.
• В началото на седмицата бе премиерата на новата постановка на театъра “Красавицата и звярът”. Защо се спряхте на нея?
• “Красавицата и звярът” – ще се повторя, но няма как – заради доброто и децата. Не е случайно, че първата пиеса за календарната 2008 г., когато отбелязваме 80-та годишнина на театъра, е за децата. Тази драматизация зрее от 10 години. Тя е на Венцислав Славянов. Лично аз съм вдъхновен, от това което се случва. Песента за доброто, която е последна в постановката, вече прозвуча и в национален ефир в програма “Христо Ботев” на националното радио. Преди 10 години помолих Венцислав Славянов и Камелия Кондова да направят драматизация на пиесата. Мисля, че това, че започваме с пиеса за децата и говорим за доброто, е основното нещо, което ще ни занимава и занапред. И в трите представления, които се изиграха досега, децата гледат със затаен дъх. Представлението е факт благодарение на моите талантливи колеги и ще изредя всички до един. Започвам от доайените в театър Ема Георгиева, Стефан Киров, Валентин Андреев-Рафе, Пламен Маринов, Валери Марков, който е и хореограф на танците, Георги Калчев, Краси Демиров, Любов Николова, Георги Георгиев, Станислав Георгиев, Таня Христова. Специално място искам да отредя на хората от обслужващия персонал – помощник - режисьора Евгения Маркова, шивашко ателие “Александра Иванова”, Радомир Янакиев, Диян Влайков, целия състав на театъра.
• Какво предвиждате до края на годината?
• Предстои да се направи юбилейният спектакъл по пиесата на Йордан Йовков “Милионерът”. Спектакълът ще бъде поставен от Любомир Маринов, който дълги години бе режисьор в добричкия театър. Работи се по пиеса на Есуардо де Филипо, която се казва “Неапол - град на милионери”, а пиесата “Милионерът” ще се постави без поправки , само с малки допълнения и ще се казва “Добрич – град на милионери”. Това е по Йордан Йовков с малко вмъкнат текст по решение на режисьора. Ще започне да се репетира между 20 и 25 април, за да можем да отбележим 80-годишния юбилей на театъра между 1 и 10 юни с премиерата на спектакъла. Поръчали сме и паметна плоча на Атанас Попов, която ще бъде открита пред централния вход на театъра на 27 март, когато отбелязваме Международния ден на театъра.
• Проблемът с отоплението е от години – до къде стигна развитието му?
• Има решение да се отпуснат 150 000 лв. за отопление на голяма и камерна сцена. От тук нататък, след като получим документ за това, обявяваме обществена поръчка и плащаме за направеното.
• Имат ли добричлии потребност да посещават театралните салони?
• Мисля, че имат. А за това, че напоследък по-рядко се пълнят залите, съм на мнение, че зрителят, който влиза в залата единствен има право да “гилотинира” артистите и да прави бележки. Всичко се прави за публиката. Не всяко представление се харесва, но това е съвсем нормално. Мисля, че добричлии заслужават театъра си и талантливите хора, които работят в него. Има случаи, когато приемаме гостуващи постановки и много често ни казват, че нашите актьори не са по-малко талантливи, от тези, които идват. Хубаво е да се видят различни гледни точки и таланти.
• Като че ли подрастващите са по-далеко от театъра и не посещават толкова често спектаклите?
• Една част са малко по-далеко, други - не. Съвременните комуникации предлагат на младите хора много различни забавления и занимания. Не ги обвинявам, те трябва да се интересуват от всичко, тепърва избират своя път в живота. Има много млади, които идват въпреки че са заявявали, че няма да стъпят в салона. Но след като дойдат веднъж си казват, че било интересно и започват да посещават постановките.
• Много културни институти в страната са обект на критики за това, че отдават помещенията си и според някои са се превърнали в кръчми.
• Категорично заявявам, че тези, които коментират, че театърът отдава помещения за кръчми не са наясно с проблемите. Що се отнася до добричкия театър, тези, които имат подобни обвинения нека дойдат и попитат мен. Много хора, които говорят подобни неща, ме познават и винаги могат да ме попитат. Както знаете Община Добрич спечели делото за тази част от театъра, където се намира кафе “Шоколад”, бившата дискотека “Театър” и Огледална зала. Там има една кафе-сладкарница, чийто собственик от нищото направи една прекрасна сладкарница. В нея хората и децата си почиват. Що се отнася до ресторант “Бохеми”, който преди се казваше “Щастливеца” – това е ресторант, в който сега има изключителен стил. Театърът в никакъв случай не се превръща в кръчма, а относно ресторанта - в някои дни става дори и пиано-бар със съответния стил. Започнах с добро и ще завърша с добро – мили хора, от отдаването на помещения театърът получава около 2700 лв. приходи всеки месец. Ние имаме сграда с 4500 кв.м. – как се поддържа? Това са 67 стаи. В театъра има ресторант и кафе “Егоист” – това ли са кръчмите? Театърът трябва да се издържа. От държавата получаваме бюджет само за заплати на 14 човека. Всичко е направено от собствени приходи. Някой дава ли си сметка какво означава да се направи една пиеса? Мога само да си стоя в кабинета и да приемам мероприятия в театъра, без да се занимавам с художествена дейност. Но за пет години са направени 24 заглавия. Пет от тях се явяваха на фестивали и получаваха най-много комплименти. Как става това без нито една стотинка? Докато аз съм ръководител на ДТ “Йордан Йовков”, той няма да се превърне в кръчма. Омръзна ми да се дават мнения за неща, по които липсва компетенция. Разговаря Мирослав Балчев |
