Мирослав Балчев
Както навсякъде по света, така и в Добрич, графитите са един от сериозните проблеми, с който се сблъскват местната власт и обществеността. И докато пътят на графитите в САЩ и Европа започва през 60-те и 70-те години на миналия век, в България това се случи доста по-късно. Първите стенни рисунки тук се появиха малко след настъпилите в страната промени през 1989 г. На фона на сегашните графити обаче, произведенията в Добрич отпреди 15 години изглеждат доста аматьорски. Независимо от това, до 2000 г. пътят вече бе утъпкан и появата на нов графит в Добрич вече не е събитие, а нещо обичайно. Равносметката за тези 15-ина години, през които в Добрич се рисуват графити е, че стенните рисунки в града ни са над 400 и могат да се срещнат навсякъде. Обиколка из кварталите показва, че първенецът по най-много графити е “Добротица”. Тук блоковете без рисунки са единици и според мнозина е въпрос на време те също да бъдат “избомбени”. Най-масирано присъствие на графити в квартала има в подлеза към спортна зала “Добротица” – над 15. Стените на спортния комплекс също не са подминати от графитърите и там можем да видим цяла композиция от рисунки, която според мнозина придава значително по-приветлив вид на сградата. Следващият притегателен център за графитърите, който може да се посочи в Добрич, е запустялата от години сграда на бившия Медицински университет. Рисунки там има във всяка стая. Същото може да се каже и за изоставения строеж, намиращ се встрани от пътя за село Богдан, малко след края на езерото в градския парк. Традиционно, както навсякъде по света, и тук сред предпочитаните места за рисуване на графити са подлезите. Богата композиция от рисунки може да се види и на жп гарата. Там предпочитаните места са две – подлезът и паркираната от доста време електрическа мотриса. Стените на Спортен комплекс “Русалка”, Старческия дом, както и изоставения до СК “Русалка” строеж също се радват на сериозно внимание от страна на графитърите. За изненада на мнозина обаче в кварталите “Балик”, “Строител” и “Христо Ботев”, където живее значителна част от населението на Добрич, графити почти липсват. Пределно ясно е, че всички графити са правени нелегално. Именно в това се крие и тръпката за тези, които рисуват по стените. Въпреки това обаче в Добрич могат да се посочат и няколко случая, в които на графитърите бе предоставено поле за изява, без да се налага да се оглеждат за преминаващи патрулки и недоброжелатели. Първият бе преди повече от шест години, когато младежи от Добрич и други български градове твориха на една от стените на читалище „Йордан Йовков”. Произведенията им все още са достояние на обществеността и предоставят възможност за дискусии по въпроса дали това е красиво , или грозно, и би ли могло изобщо да се нарече изкуство. Общината предостави преди време и няколко трафопоста /включително и разположения срещу сградата на О бщината/ . Най-сериозна подкрепа обаче графитърите получиха от Художествената галерия, след като ръководството й предостави на тийнейджъри те бившите арестантски килии в сградата на културната институция. Легален графит бе изрисуван и върху една от стените около входа на подземния паркинг, разположен под площад „Демокрация”. Колкото и усилия да бъдат положени от страна на местната власт за предоставянето на места за графити, проблемът с появата на уличните рисунки никога няма да бъде решен. Причината се крие най-вече в това, че естеството на графити културата задължава рисунките да се правят и на забранени места. Сред най-засегнатите са железниците и този пролбем стои пред всички жп компании по света. В някои форуми дори могат да се прочетат разговори /или по-скоро сериозни спорове/ между служители на железниците и графитъри. До консенсус обаче не се стига, защото всеки защитава личната си позиция и дори и за миг не се опитва да се постави на мястото на другия - за железничарите това е вандалство, а за уличните художници -изкуство. В България въпрос ът е на дневен ред от около 10 години. Многократно ръководството на БДЖ е заявявало, че „рисунките” си остават един от сериозните проблеми, с който не могат да се справят. Освен че загрозяват вагоните, рисунките заличават много от шаблоните и номерата. По този начин изкуството създава допълнителна работа за чистене и шаблониране. Не трябва да се забравя, че всичко това е свързано с харченето на значителни средства. Безспорно мнението, че графитите по влаковете са вандалска проява , е не само на служителите на БДЖ, но и на голяма част от пътуващите. А най-голямо е възмущението, когато са надраскани и прозорците.
Най-сериозният проблем за Добрич обаче не са самите графити, а таговете. За тези, които не са запознати с терминологията – “таг” се нарича подписът на графитърите. Така както художникът изписва своите инициали в някои от ъглите на картината, така и графитърът поставя своите около току що изрисуваната стена. Проблемът обаче е в това, че таговете са много повече от графитите и в огромна част от случаите присъстват на места, където няма графити. Почти липсва сграда в централната част на Добрич , по чиито стени да няма надраскани тагове. Същото се отнася и за голяма част от витрините на магазините, будките за вестници, тролейбусните стълбове. Любими обаче на местните графитъри като че ли са пейките и кошчетата за боклук, които почти изцяло са покрити с тагове. Практиката в другите държави показва, че проблемът може да се реши по два начина – налагането на сериозни глоби и предоставянето на поле за изява. В Добрич запустели сгради и олющени стени има в изобилие и именно това са местата, на които трябва да бъде разрешено на графитърите да творят. Точно тук местната власт може да придобие дивиденти – предоставяне на поле за изява, при условие, че безразборното драскане на тагове ще бъде преустановено. |
