|
|
| понеделник,
28 май, 2007 |
|
Един ден в
В хидрометеорологичната обсерватория не очакват субтропичен климат за Добруджа |
|
Директорът на Хидрометеорологичната обсерватория Тодор Костадинов. |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Прохладен майски следобед. Минаваме през портала на Лабораторния комплекс на Добруджанския земеделски институт. Служителят от охранителната фирма ни упътва как да стигнем до Хидрометеорологичната обсерватория. Не е трудно да открием трите помещения на първия етаж в административната сграда. Тук е работното място на деветимата служители на добричката Хидрометеорологична обсерватория. Тя е филиал на Националния институт по хидрология и метеорология към Българската академия на науките.
Посреща ни хидрогеологът Веселина Павлова. Една от задачите на обсерваторията е да следи нивото на реките в Добричка област и на подземните води. Сушата е оказала влиянието си върху водните запаси в региона. Нивото на двете реки – Суха и Батовска и на подпочвените води е спаднало драстично. Това е твърде необичайно за май, когато по правило отчитаме най-високите равнища, обяснява Веселина Павлова. Тя добавя, че на този етап няма непосредствена опасност от пресъхване. Мониторингът на подземните води се извършва в четири каптажа и 18 кладенеца на територията на цялата област. Нивото на двете реки се засича ежедневно в два пункта. Хидрометеорологичната обсерватория в Добрич в момента е един от партньорите по проект “Интегрирано управление на трансграничните подземни води в Добруджа”. Заедно с румънски колеги следим нивото и движението на подпочвените води на българска и румънска територия, правим анализи за състоянието им и набелязваме съвместни мерки и програми за ефективното им управление, пояснява Веселина Павлова.
|
| Първите метеорологични наблюдения в Добруджа са правени в началото на миналия век. Имаме данни за замервания на температурата на въздуха през 1907 и 1908 г. Те са извършвани от доброволци-неспециалисти. В следващите десетилетия са правени метеорологични наблюдения, но те не са били постоянни. Системното следене на климата в Добричка област започва през 1976 г. Тогава е разкрита метеорологична станция с екип от четирима души. В момента обсерваторията функционира и като синоптична, климатична и хидроложка станция. В нея работят девет души – метеоролози, хидролози, техници и агротехник, научаваме от директора на добричката обсерватория Тодор Костадинов. |
|
Метеорологичният парк на обсерваторията. |
Сушата, която в момента е актуална тема и тревожи земеделските производители не е необичайно явление за Добруджа. Регионът ни се слави като областта в страната с най-малки количества на валежите. През първите месеци на 2007 г. те са достигнали едва 30-40 % от нормалните за Добричка област стойности. Ситуацията е усложнена от безснежната зима. Нямаме данни през последните 100 години да е имало толкова малко сняг през зимните месеци. Температурите през януари и февруари пък са били с 4-5 градуса по-високи от обичайните, коментира Тодор Костадинов. Според него тази тенденция може да бъде обяснена с глобалното затопляне, но само донякъде. Изменията в климата са изключително бавен процес. Факт е, че през последните години средните годишни температури в световен мащаб са се повишили с 0,6-0,8 градуса. За България затоплянето е 0,5-0,6 градуса. Различни прогнози и климатични сценарии сочат, че през следващото столетие средните годишни температури в страната ни ще се повишат с 2 до 5 градуса, казва Тодор Костадинов. Той уточни, че не споделя мнението, че след 100 години в Добруджа ще има субтропичен климат. Върху времето в региона ни изключително силно влияние оказват студените въздушни маси, идващи от Северния ледовит океан, или т.нар Сибирски антициклон, обяснява Тодор Костадинов. Най-високата температура, измерена в Добричка област през последните 100 години, е 40,5 градуса по Целзий на сянка. Тя е регистрирана през юли 2000 г. Най-студено е било през януари 1942 г. – минус 29,4 градуса.
Стигаме и до метеорологичния парк на обсерваторията. Тук се извършват замерванията, въз основа на които се отчитат данните за времето в Добричка област. Температурата на въздуха се измерва на височина 2 м., задължително на сянка. Отчита се от самопишещ уред – термограф. В съседство с термометрите е разположен и уред, който отчита слънчевото греене. Влажността на въздуха се засича с хидрограф, който също отчита автоматично стойностите. Количеството на валежите се установява с плювиограф /по-известен като самопишещ дъждомер/. Електронният ветромер отчита максималната скорост и посока на вятъра. В парка са разположени и почвени термометри. Те са заровени на различна дълбочина. Температурата на почвата се отчита на две площадки –разкопана и неразкопана. Хидрометеорологичната обсерватория разполага и с уреди за измерване киселиността на валежите. Запрашеността на въздуха се установява с най-обикновена марля, която се носи за изследване във Варна.
Напускаме Хидрометеорологичната обсерватория – едно от многобройните малки държавни ведомства. Функцията й обаче е изключително важна. На информацията и прогнозите й обаче разчитат не една и две институции, а и обикновените хора в Добричка област. |
|
|
