• Разполагаме с данни за над 120 военни погребения и гробища в Северна Добруджа. За съжаление при експедицията открихме едва една десета от тях. За наша неприятна изненада се оказа, че 99 % от българските военни погребения в църковни дворове са окончателно и безвъзвратно заличени. Намерихме само единични гробове в затънтени села и в храсталаци – случайно оцелели. Най-значимите ни находки бяха три български военни паметника. Два от тях са в Мачинско – в една изоставена кариера и край с. Аджи гьол, който е в тежко състояние и се нуждае от сериозен ремонт. Основания за оптимизъм относно грижата за българските военни паметници има – поддържаме добри контакти с организацията “Култул ероилор” и имаме уверенията, че ще ни бъде оказано съдействие за поставяне на паметни знаци по местата, където са воювали българските войски през Първата световна война. През ноември 2007 г. бе открито основно реконструираното интернационално военно гробище край с. Мирча вода, където са погребани и 200 български военнослужещи. Те обаче са една незначителна част от падналите 11 000 наши воини при добруджанската операция на Трета армия през 1916 г.
• Българската държава постави грижата за военните ни паметници в Македония като официално условие за подкрепата ни за членство в ЕС и НАТО на държавата край Вардар...
• Това е нов момент в двустранните отношения. След десетилетия на нихилизъм България най-после има адекватна политика от страна на нашите държавници. Наскоро двама български евродепутати – Николай Младенов от ГЕРБ и Евгени Кирилов от БСП, посетиха Македония, за да се запознаят със състоянието на военните ни паметници там. Преди визитата си двамата поставиха въпроса в Европейския парламент. Намесата на двама политици от ляво и от дясно показва, че обединението около една национална кауза е възможно. Имах честта да участвам в тази делегация. Показах на нашите евродепутати разрушените и унищожени български военни паметници. Убеден съм, че видяното им бе напълно достатъчно, за да поставят в бъдеще още по-остро проблема пред официалните македонски власти и то на най-високо ниво. Разбрахме, че лично премиерът Никола Груевски е поставил задача проблемът със състоянието на българските военни паметници да бъде решен в най-кратки срокове. Очакваме правителството на Македония да вземе решение за сформиране на междудържавна работна комисия, която да обиколи всички 471 места, където са погребвани български войници, да ги опише, да определи състоянието и възможностите за възстановяването им. Добър знак е, че вече се предприемат и конкретни действия – нещо, което бе немислимо допреди няколко години. Имаме сигнали, че се мисли вече в правилната посока, но за съжаление в тази държава има все още много ретроградни елементи и фактори с влияние в обществото, които не са променили становището си. Знаете, че и в македонската преса антибългарската кампания не стихва.
• В подкрепа на последните ви думи са и действията на битолския владика Петар, който още свири на старата струна на омразата и фалшификацията на историята...
• Битолският владика се намеси сам в един грандиозен скандал. В края на февруари той разпореди костите на всички български войници, погребани в църковни дворове в епархията му, да бъдат изровени и положени в общи гробници, върху които да се поставят плочи с надпис “В памет на насилствено мобилизираните в българската армия македонци”. Слава Богу подобни радикални позиции не се възприемат от официалните власти в Македония, които са дали уверения пред директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров и българския посланик в Скопие ген. Михо Михов, че няма да се създават пречки за възстановяването на българските военни паметници.
• Проблематичен е и случаят с разрушения през 60-те години паметник на полк. Каварналиев край Дойран. Той бе възстановен със средства, набрани от дарители преди повече от година, но все още не е монтиран на мястото, където е бил издигнат...
• Външният министър на Македония Антонио Милошоски изрично попита има ли обекти, които българската държава може да възстанови в кратки срокове. От наша страна бяха посочени два – паметникът на полк. Каварналиев и чешмата-паметник “Цар Фердинанд”, също край Дойран. При решение и пълно съдействие от македонската страна двата монумента могат да бъдат възстановени в рамките на десетина дни.
• Проблемът в Македония е не само с военните паметници, а и с присвояването на дейци и събития от борбите за освобождение на македонските българи...
• Бих добавил – с тоталната фалшификация на историята и присвояването на цялото ни културно-историческо наследство край Вардар. Надявам се, че след твърдата ни позиция по въпроса с военните паметници ще се стигне и до цялостно преразглеждане на официалната македонска теза за българското културно-историческо наследство и общата ни история.
• Как стоят нещата с военните ни паметници в Сърбия. Знам, че има много разрушени плочи и надгробия на загинали наши войни в Западните покрайнини.
• Политиката на Югославия е била еднозначна както в Македония, така и в Западните покрайнини. Българските паметници са третирани в зависимост от това дали са от войните за национално обединение или от участието ни в заключителната фаза на Втората световна война. Тези от периода 1912-1918 г. са поругани и окончателно унищожени. През 1963 г. всички погребения на български войници, загинали на територията на Югославия през Втората световна война, са събрани на две места. Костите на 2015 души, паднали в Македония и Сърбия, са пренесени в обща гробница в Ниш. Останалите – загинали в Хърватска, са погребани във Вуковар. Това до известна степен е заличило спомена за българското присъствие и освобождението на Сърбия от хитлеристките войски по местата, където в действителност са воювали и загинали тези наши войници. Касае се за десетки, ако не и стотици гробища. Гробницата във Вуковар се поддържа от хърватските власти в отлично състояние. Тази в Ниш не отговаря като архитектурен вид на смисъла и значението на подвига на тези герои. Състоянието й в момента е далеч от съвременните критерии. През 2005 г. бе ремонтирана фасадата, спрени бяха течовете. Предстои оформяне на околното пространство. Изненадващо и за самите нас инициативата бе на сръбските власти. Това ме кара да смятам, че и Сърбия вече започва да мисли и действа по европейски в контекста на стремежа й към членство в НАТО и ЕС.
• Стигаме до Егейска Македония и Беломорието. Каква е ситуацията там?
• Там по принцип нямаме много военни гробища. Все още сме на етап проучване и установяване на местата, където са погребвани български войници. На етап документално проучване са и действията ни относно военните ни гробища в Турция. Трябва да се знае, че имаме военни паметници не само в съседните балкански държави, а и във Франция. Там са погребвани български военнослужещи, попаднали в пленнически лагери по островите в Средиземно море.
• Изненадващо за някои, като че ли в Турция се полагат грижи за почитане паметта на загиналите там български войни. Наскоро пред възстановената църква в Одрин бе поставена и паметна плоча на падналите в Одринската епопея през 1913 г. български войници.
• Идеята там бе по-мащабна. Все пак се стигна до поставянето на паметната плоча. Турция е една от страните, с които можем да водим разговори на реципрочна основа по силата на Женевските конвенции. В Добрич е отдадена дължимата почит на загиналите през Първата световна война турски военнослужещи. Имаме пълното право да поискаме същото и за нашите военни гробища. Надявам се, че там ще има подобаващ обект, посветен на българските герои, загинали в Балканската война.
Разговаря Пламен Николов
|
