-Г-н Кънев, вие винаги изненадвате и зареждате положително любителите на театралното и киноизкуството. Какъв е поводът за посещението ви в Добрич?
-Благодаря на ръководството на Драматичен театър “Йордан Йовков”, че ме покани да споделя с добричката публика този сладък повод - моята 60-годишнина. На сцената се опитвам да не изглеждам на 60 години, а такъв какъвто ме искат хората. Целта не е да мислим за годините, а за радостта от живота. Представих пред публиката на Добрич “12 разгневени монолога”. Текстовете са подбирани през годините на творческата ми дейност. Може би тези театрални монолози в най-голяма степен представят човека и актьора Велко Кънев. Те са много различни – от крайно драматични до комични. Повечето са от спектакли от Народния театър “Иван Вазов”, където играя от 30 години. Специално за публиката на Добрич представих и монолог, който ме свързва с града. Преди години имах щастието да участвам в спектакъл при откриването на новата сграда на Драматичния театър “Йордан Йовков”. Именно монолог от тази постановка изпълних пред публиката в Добрич.
-Има моменти от кариерата ви, които са пряко свързани с Добрич.
-Да, в Добрич получих и първата си национална награда като актьор. През 1974-1975 г. в“Йовковите театрални дни”, които се провеждаха тук, аз получих първа награда за актьорско майсторство, а бях толкова млад. Това за мен бе и първият сигнал, че все пак от Велко Кънев май ще стане актьор. Грамотата, която получих тогава, все още е най-скъпото признание, което съм получавал, защото е първото.
-Емоционалната връзка с Добрич е безспорна. Намирате ли градът променен?
-Много променен. Както навсякъде, има много магазини. Всъщност не успях да се ориентирам от къде се влиза в читалището, защото има много търговски обекти, а обособен вход на читалището не се откроява. Театърът в Добрич за съжаление е на принципа на открита сцена. Няма я добричката трупа. Помня старите актьори, на които съм се възхищавал. С някои от тях съм работил заедно и в киното. Надявам се, че добричкият театър ще се промени и то в скоро време. Трябва да се върне предишния му облик на самостоятелно съществуващ организъм. На практика сегашната прекрасна материална база не се ползва ефективно и добричката публика няма много възможности за срещи с театралното изкуство. Помня силните години на добричкия театър с режисьор Никола Петков. Тогава от тук започнаха развитието си големи актьори на България. Смятам, че с лека ръка са пренебрегнати традициите, а това рано или късно има негативни последствия.
- Вашите монолози вероятно са и своеобразна равносметка?
- Можем да кажем - “До тук бях това”. “12 разгневени монолога” могат да се определят и като опит за портрет. В тези текстове аз малко или много откривам себе си и това са любими мои текстове на Йордан Радичков, Иван Вазов, Уилям Шекспир, Жан-Батист Молиер.
-Г-н Кънев, върху какво работите сега?
-Наскоро се постави на сцена спектакъл, на който съм режиьор, в един млад прохождащ театър “Каданс”. Това е “Малките комедии” по Чехов. През декември започвам работа като постановчик на френска комедия в Сатиричния театър. За януари 2009 г. имам много интересно предложение в новия театър на Ивайло Христов. Идеята е заедно с Васил Михайлов и Стефан Данаилов да пресъздадем образите на трима герои от Първата световна война, които в края на дните си са в санаториум. Пиесата се нарича “Херои”. Това е едно голямо предизвикателство. Ако 12-те монолога, които представих пред публиката на Добрич са вид равносметка, се надявам, че този спектакъл е добро начало на следващ етап от живота ми, в който вече мисля по друг начин.
-Кое е вашето амплоа – актьор или режисьор?
-Аз обичам да разнообразявам, да изпитвам удоволствие от работата си и то в различни плоскости. Важното е да има заряд, независимо дали режисираш, или играеш на сцената или в киното.
-Вие сте познат на поколения българи предимно с участието си във филми. Ще коментирате ли българската кинопродукция?
-Хубави думи се чуват за новия български филм “Дзифт”. Но в последно време нещата в киното са толкова различни от манталитета, от духа на българина... Не смятам, че е уловена точната драматургична нишка. Явно нещо ни липсва. Ако се върнем към шедьоврите, които са създавани в България, трябва да признаем, че на съвременните киноленти им липсва тази познавателност на уникалното българско присъствие. Всички стари БГфилми притежават тази познавателност, тази неповторимост - “Козият рог”, “Оркестър без име”. Те докосват милиони хора. Има естествена връзка между изкуството и човека. Мисля, че продължаваме да сме в плен на модерното, на комерсиалното, на “необичайното”, декларирайки близост до световното кино, а всъщност неверни на процесите на българското киноизкуство.Най-важното, без да звучи като рецепта, е да се върне индустрията на българското кино. Не може да се правят два филма годишно и да се очаква да станат шедьоври.
-Близка на всички българи остана формацията “НЛО”. Емблематични песни продължават да звучат и днес. Това не провокира ли вас и колегите ви Павел Попандов и Георги Мамалев да възродите успешния преди години проект?
-Като актьори ние акцентирахме върху текстовете. Около 100 са песните, които създаде “НЛО”. Около 90 са заснетите към тях клипове. И сега има млади фенове, които преоткриват творчеството ни. Но не смятаме, че трябва “НЛО” да се възроди. Щом сме направили нещо добро, нека да остане така, а не да го разваляме, вдъхвайки му нов живот. Щастливи сме, че сме създали такъв продукт, не само за “НЛО”, а и филмите, шоупрограмите... Нека да гледаме напред и да реализираме нови оригинални идеи.
Разговаря Галина Михайлова |
