|
|
| понеделник,
26 ноември, 2007 |
|
Един ден в...
Кан Омуртаг вдигнал могила край Кладенци |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
“Кана сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери /разстоянието/, направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и |
 |
Една от многобройните могили край Кладенци. Местните твърдят, че близо до нея има раннохристиянски храм. |
добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил...”
Едва ли има българин, който да не е чувал за Търновския надпис на кан Омуртаг.Малцина обаче знаят хипотезата, че “всеславната могила” най-вероятно се намира край тервелското село Кладенци. Това твърдят професорите Станчо Ваклинов и Станислав Станилов, които между 1960 г. и 1966 г. провеждат разкопки на ранносредновековно българско селище край Кладенци. Край населеното място е имало укрепен древнобългарски военен лагер – аул. Кладенци е единственото място освен Плиска, където са открити девташлари – загадъчните древнобългарски каменни баби, за чиято функция и предназначение историците все още спорят. В местността Хисарлъка /на 3 км. от днешните граници на селото/ през Първата българска държава е била издигната крепост. Местните днес я наричат Хисар кале. |
| В монографията си за разкопките и откритията край Кладенци двамата професори посочват, че местността на укрепения военен лагер е наричана “Перегон касаба”. Станчо Ваклинов и Станислав Станилов изказват предположение, че думата “перегон” е от древнобългарски произход и означава разстоянието, което може да се измине за един ден с кон. Ако погледнем картата, ще видим, че Кладенци e точно по средата между Плиска /където определено може да се твърди, че е бил старият дворец на Омуртаг/ и Дръстър /Силистра/, основният български град на Дунав. На около 20 км. от Силистра е открит внушителен древнобългарски градеж – най-вероятно това е бил новият преславен дом на Омуртаг. |
 |
Църквата “Свети Димитър” е построена през 1936 г. |
Хипотезата, че могилата на владетеля е била именно край Кладенци, се подкрепя и от самия характер на местността – теренът е пресечен, а наоколо пашата е в изобилие – обстоятелство, което за древните българи е било изключително важно. Край селото има около десет могили.Част от тях са тракийски. Други пък са били унищожени при обработването на земята – така че е изключително трудно да се идентифицира могилата на Омуртаг. При разкопките през 60-те са открити 23 жилища – тип полуземлянка, фрагменти от керамични съдове, железни ножчета, огнива, токи, халки, окови, скоби, брадви, длета, ключове, катинари, върхове от стрели, бронзови коланни апликации и други предмети от същия метал, части от стъклени чаши и осем византийски монети от края на 10-и – началото на 11-и век.
Денят е 23 ноември, часът – около 2. Времето е необичайно топло за средата на ноември. Пътят за Кладенци лъкатуши, издига се и се спуска между невисоки хълмове. Между тях пък са се сгушили горички. Стигаме до Кладенци. Минаваме край старателно поддържани селски къщи. Като изключим училището, закрито преди 20 години, почти не се виждат изоставени сгради. Стигаме и до сградата на читалището, където се помещава и кметството. Зад нея са изградени беседка и детска площадка.
Както вече стана ясно, живот по тия места има още от ранното средновековие. Недалеч от Кладенци се намира и скалата Малкая, където са открити скални манастири. Тук през 80-те години на миналия век е открита оловна икона на Свети Георги. Кметът на Кладенци Янко Радев е категоричен, че край селото е имало и раннохристиянски храм. При изкопни дейности е открит тухленият му зид, но мястото не е проучвано. В монографията на Станчо Ваклинов и Станислав Станилов се изказва предположението, че селището е съществувало до 12-и – 14-и век. След това изчезва за няколко столетия. Местността е била известна с многобройните си кладенци. Оттук с вода са се снабдявали жителите на съседните села Градница, Главанци и Нова Камена. Основоположникът на археологията в България Карел Шкорпил пише, че местността е наричана “Кърк пунар” /Четиридесет кладенеца/. Според местните хора обаче водоизточниците са били над 90. Друго име, с което е наричана местността, е Пънарлар.
Съвременното село е създадено от румънски колонисти – цинцари през 1929 г. Наречено е Пирли ноу /Ново Пирли/. Името е взаимствано от турските названия на съседните населени места – Пирли джеми махле /Главанци/, Пирли кьой /Градница/, Пирли даул джилар /Орешник/, пише краеведът Георги Топалов. През 1941 г. куцовласите са заменени с българи от Северна Добруджа. Преселците пристигат по тия места от различни населени места, останали на румънска територия – Тулча, Камбер, Иримлик, Тестимел, Камана, Хаджилар, Потур, Горна и Долна Чамурла. В заключителния етап на Втората световна война селото дава една жертва – на 24 септември 1944 г. край Цариброд загива Кръстьо Йорданов Великов.
Когато българите идват тук, заварват кирпичените къщи на цинцарите – две стаи и коридор. За да си построят годни за обитаване жилища, преселците са използвали камъни от крепостта – това е причината от укреплението днес да не е останало почти нищо. През 60-те години на миналия век в Кладенци са живели 1200 души. След сформирането на АПК обаче хората започват да се изселват в градовете – Тервел, Добрич, Силистра.
Днес в Кладенци живеят 182-ма души, всички са етнически българи. Младите хора не липсват. Работа за тях се осигурява по програмите за временна заетост. Местните арендатори също осигуряват работни места. Землището на Кладенци е 17 000 дка. Кооперацията в селото фалира през 2005 г., след като в продължение на повече от пет години хората не получаваха и стотинка за земите си, които бяха предоставили за обработване, каза кметът Янко Радев.
Преди около две години е възстановено читалището в селото. Всички жители на Кладенци са членове на културната институция. Читалището разполага с малък библиотечен фонд и етнографска сбирка с автентични национални носии от Северна Добруджа. В рамките на дейността на читалището се сформират коледарски трупи, показват се народни обичаи. Преди няколко дни е била отбелязана 127-годишнината от рождението на Йордан Йовков.
Осем къщи в Кладенци са закупени от чужденци, съобщи кметът Янко Радев. Той допълни, че никой от новите собственици още не се е появявал в селото.
Напускаме Кладенци – едно от най-старите селища в Добруджа. Историческото наследство на селото обаче засега не се използва по най-рационалния начин. От него днес като че ли се интересуват само иманярите. А обстоятелството, че тук вероятно се намира могилата,спомената в Търновския надпис на Омуртаг е безспорна предпоставка за развитие на културен туризъм. В други държави мястото отдавна щеше да е туристическа атракция. |
| |
|
|
