|
|
| вторник,
26 септември, 2006 |
На Мон Блан имах чувството, че съм на върха на света
|
Алпинистът Владимир Велков пред ДТ
- Ти си на 23 г., а вече имаш доста серозно постижение в алпийската си дейност с изкачването на връх Мон Блан. Кога се случи това?
-Тръгнахме от България на 8 юли и се върнахме на 22 юли. В експедицията бяхме 8 човека – четирима от Стара Загора и четирима от Пловдив. Пътувахме с кола. Всички сме преминали алпийски курсове. Маршрутът ни бе: България, Сърбия, Хърватска, Италия-там катерихме връх Матерхорн. След това се отправихме за Алпите където следваше да изкачим Мон Блан – най-високият връх в Западна Европа – 4 810 метра. На връщане минахме през Швейцария, Австрия, Словения, Сърбия и отново в България.
- В какво се състои подготовката преди да започнете катеренето?
-Имахме много багаж. В раниците се носи най-важното – дрехи, храна и вода. Екипировката се разпределя между всички. Раниците трябва да са максимално леки. Взимаме спалните чували, шалтета, палатки.
|
|
- Как протече изкачването на върха?
- Навсякъде бе покрито със сняг. Оставихме колите в град Шамони, който се намира в подножието на Мон Блан. Градът е на височина 1010 метра. От там се качихме на лифт, който ни качи до връх Етю дьо Миди на височина 3 700 метра. По този начин пестихме сили. Направихме лагера на 3 600 метра. Палатките бяха закопани в снега, защото вятъра бе доста силен и имаше вероятност да ги отнесе. На същото място срещнахме и друга българска експедиция от алпийския клуб във Велико Търново. Те бяха катерили Мон Блан предния ден и ни разясниха маршрута, по който трябваше да минем. В 00, 00 ч. на 18 юли започнахме да катерим. Беше тъмно, но се ориентирахме по дирите на изкачвалите се преди нас. Около 7 ч. стигнахме до снежен улей, по който имаше въже в помощ на алпинистите. Можехме да се придържаме към него. След като преминахме улея катеренето стана по-лесно. Около 9 ч. бяхме на върха. Направихме 30-минутна почивка, снимахме се, ядохме и започнахме да слизаме по същия маршрут, по който се качихме. При катеренето преминахме разстоянието за 8 ч., а на връщане за 5, 30 ч. Наклонът бе около 45 градуса.
|
- Какво е чувството когато си на най-високия връх на Алпите и Западна Европа?
- Гледката е изключително красива. Имах чувството, че съм на върха на света. Разбира се бяхме взели с нас и българско знаме, което развяхме.
- Бързо ли се аклиматизирахте?
- Нямахме проблеми с дишането и аклиматизацията. За това спомогна и това, че преди Мон Блан катерихме връх Матерхорн и вече бяхме привикнали |
|
Палатковият лагер на експедицията в подножието на Мон Блан.
Към върха. |
към климатичните особености. Вечер температурата бе между -5 и -8 градуса, а през деня 3-4 градуса.
- Какво включва екипировката?
- В лагера под върха разпънахме две триместни и една шестместна палатка. Те са двуслойни и осигуряват по-добра изолация. Разбира се имахме спални чували, шалтета, газови котлони. В лагера имаше и други алпинисти. Когато започнахме да се катерим оставихме тези неща – бяхме сигурни, че нищо няма да изчезне. Хората там са с по-друг манталитет и никога не биха взели чуждите вещи. Още по-малко, че никога не се знае кога ще имаш нужда от чуждата помощ.
Екипировката за самото изкачване се състои в подходящо облекло и обувки, челник /фенер, който се слага на главата/, а чисто алпийското оборудване е седалки /обува се върху панталоните и служи за придържане към въжетата/, карабинери, въже, пикели, очила.
- Каква храна носехте с вас?
- Когато тръгнахме напазарувахме от България – консерви, макарони, бульони, супи, сухи мезета, хляб. На самия връх ядохме вафли, шоколади и мед с орехи или както е известно това съчетание “енергийна бомба”. Трябваше да консумираме високо калорични храни, които се усвояват бързо от организма.
- Колко струва необходимата екипировка?
- Отговорът на този въпрос е доста труден. Има много фактори, които оказват влияние. Между 2 000 и 6 000 лв. Разбира се тази цена зависи от това каква екипировка ще купиш. Може да е по-евтина, може и по-скъпа. Както при всеки продукт и тук фирмите са много. Има обаче и една огромна разлика с другите продукти – в алпинизма животът ти зависи от екипировката и затова не е желателно да я пренебрегваш и да пестиш пари от тези покупки.
- Имаше ли критични моменти при изкачването на Мон Блан?
- Имахме само един по-сериозен момент – преминаването на снежния улей, за който споменах по-рано. Групите, които катереха зад нас ни застигнаха точно там, а струпването на много хора не е желателно. Събрахме се около 30 човека и всички се държахме само на едно въже. Това е доста рисковано, защото въжето може да не издържи на натиска. Всички бяхме осигурени и със собствени въжета, но при наличието на толкова много хора, доста от алпинистите го настъпваха и вероятността да го повредят бе реална. За наша радост всичко премина безпроблемно.
- От колко време се занимаваш с алпинизъм, кои върхове си катерил?
- От почти две години. Изкарах обучителен курс. Катерил съм връх Мъглиш, райони около Велико Търново.
- Имали подходящи маршрути в Добруджа?
- Тюленово и Камен бряг. Там е подходящо за “дийп лотър”. При този стил се катери без осигуровки, а скалите са над вода, в случая по крайбрежието на Черно море. От 1 до 10 август там имаше национална катераческа среща.
- Кои са рисковите фактори?
- В падането разбира се. При преодоляване на височините има много рискови фактори. Най-важно е психиката ти да издържи. Трябва да намираш удоволствие в катеренето. Желателно е предварително да се запознаеш и с маршрута. Не може да си започнал да тренираш от скоро и да се пуснеш по сложен маршрут. Винаги има опасност и екипировката ти да даде дефекти.
- Развит ли е алпинизмът в България?
- Алпинизмът е общо понятие. Има много видове катерене. Разделя се на няколко основни групи – класически, височинен и спортен. Не е задължително, ако си добър в даден стил да си добър и в друг. Всеки си има специфика.
Алпинизмът има големи традиции в България. Хората, които катерят са много. Разбира се не е както в САЩ или Франция. За съжаление тук и средствата са ограничени. В България има доста оборудвани маршрути, стени в спортни зали. Най-голям е проблемът в Скакавица – там има много подходящи места, но районът е резерват и, за да практикуваш там е нужно специално разрешение.
Разговаря Мирослав Балчев |
|
|
