Евелина Ханджиева – директор на Художествената галерия пред ДТ
- Художествената галерия е сред културните институции, които съхраняват историческата памет на Добруджа и Добрич. В тази връзка можете ли да откроите акценти, които са намерили отражение във фонда на галерията?
- Да, разбира се. Тази година за празника на Добрич - 25 септември откриваме обновената ни постоянна експозиция, разположена и на двата етажа на галерията. Своеобразният и акцент е в зала 12, в която сме подредили постоянна експозиция с творби на художници от Добрич. Там са представени едни от първите творци в нашия град - Никола Тахтунов, Тодор Цветков, Мария Стефанова и стигнем до по-младите. Постарали сме се всички членове на дружеството на художниците през годините да бъдат представени, тъй като неизменно историята на галерията и историята на дружеството в нашия град са преплетени. Благодарение на тогавашната дейност на членуващите в дружеството, през 60-те години е разкрита на галерията. Между тях са Тодор Балев, Янко Атанасов, |
|
Никола Вълев, За нас е много радостно, че отново имаме възможност да представим добричките художници в отделна зала, извън постоянната експозиция. Досега сме представяли авторите от Добрич, но в рамките на временни изложби. Сега ръководството на галерията реши, че те трябва да са представени постоянно. Мога да отбележа също, че един от акцентите от преди няколко години бе и издаването на книжката “Историята на Художествена галерия – Добрич”. Също в тази връзка ще кажа, че на 17 и 18 октомври галерията организира научна конференция “Добруджа в изобразителното изкуство”. Във форума ще участват научни работници от Института по изкуствознание, Нов български университет, Националната художествена академия и разбира се краеведи от Добрич. Материалите от конференцията ще бъдат издадени в сборник. За първи път от съществуването на галерията тук ще бъде проведена подобна научна конференция.
- За какво е била използвана сградата на галерията по време на румънската окупация на Добруджа?
- До 1940 г. галерията, която е строена в периода 1933 – 1937 г. е била Съдебна палата. Все още обаче се издирват чертежи за сградата. Те са били съхранявани до 1980 г. сега не е известно къде са. Това, което знаем е, че при построяването на сградата е участвал и добрички архитект – арх. Ханджиев. Той е завършил в Италия. Бил е в колектива на румънските архитекти. Продължаваме да търсим, за да намерим още факти. В един етап тук се е помещавала и румънската полиция.
- В бившите килии бе открита изложбата “Заключени пространства”. Разкажете малко повече за нея?
- Може да се каже, че ние отключихме тези пространства. Изложбата бе реализирана по два проекта. В експозицията участваха художниците Румен Нечев и Моника Руменска от Пловдив, Младен Младенов от Шумен, Нено Белчев и Цветан Кръстев от Варна, Румен Михов от Велико Търново, Красимир Терзиев и Албена Казакова от София, Самуил Стоянов от Добрич и Красимир Добрев от Сливен. В основата на този проект бяха специфичната атмосфера на помещенията, историческите наслоявания и символиката на пространството, преосмислени чрез средствата на съвременните визуални изкуства. На всеки автор бе предоставено пространството на една килия. В момента в килиите са подредени картините на съвременни автори от нашия фонд.
- Има ли във фонда на галерията произведения посветени на връщането на Южна Добруджа към България?
- За съжаление са много малко. Имаме няколко картини на художника Георги Денев, но те са посветени на събитията от 1916 г. , а не на 1940 г. В тях са запечатани моменти от военните действия при Тутракан. Липсата на произведения, изобразяващи събитията през 1940 г. е донякъде обяснимо. Галерията в Добрич е сравнително млада – започва работа около 1960 г. и затова във фонда няма много творби от по ранните периоди.
- Независимо от това, което имаме като историячески наслоения, какви са вижданията ви за културен диалог между българските и румънските автори в сферата на изобразителното изкуство?
- Вече няколко години сме отворили врати за творчески контакти с колегите от Румъния. Предимно с близките до Добрич градове – Констанца, Мангалия, Калъраш. В рамките на тези контакти румънски художници са канени да участват в нашите изложби “Хартията”. Български автори също са участвали в експозиции в Констанца. Тези контакти продължават. Преди две години по време на едно кратко посещение в галерията в Констанца се запознах с директорката им и тя ми позволи да видя творби на Никола Тахтунов, съхранявани в техния фонд. Оказа се, че произведенията на добричкия художник са излагани в доста румънски градове. Нашата задача сега е да проучим къде са представяни негови картини и да ги заснемем. Имаме и писма на румънски граждани, които притежават негови картини. Интересно е също, че преди три години в националната галерия в Букурещ бе открита изложба “Балчик в румънската живопис”. При разговори с директорката на галерията в Констанца решихме в бъдеще да направим една обща изложба на тема Балчик, тъй като градът вълнува художниците и от двете държави. Картини на тази тема има в галериите в цялата област и от вътрешността на България. Контактите между нас и румънската страна са открити. От тяхна страна има едно много топло разбиране и отношение. Само преди два месеца те ни поканиха да им партнираме по проект от трансграничното сътрудничество, който предвижда пленерни прояви.
Разговаря Мирослав Балчев
|
