|
|
| понеделник,
25 юни, 2007 |
|
Един ден в...
Рогачево – между морето и боровите гори
Новопостроените къщи са над 60 |
|
Новият облик на Рогачево. |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Горещ ден в средата на юни. Часът е около 13 и жегата трудно се понася. Термометърът сочи около 35 градуса по Целзий. Движим се по пътя за Албена. Минаваме край поля, в които вече са навлезли комбайни, за да приберат пощадената от сушата реколта. Спускаме се по стръмния наклон под прохладните сенки на гъстите гори, осеяли възвишенията над Батовската долина. В самия й край, там където хълмовете свършват и опират в морето, на границата между Добричка и Варненска област, само на няколко километра от курорта Албена е разположено село Рогачево. Още не сме поели по разклона, водещ към населеното място, когато забелязваме новите вилни селища и малки хотелски комплекси. Няколко от тях все още са в строеж, други вече са завършени и очакват туристи или купувачи. Тези постройки са знак за бъдещето на Рогачево. Населеното място несъмнено ще се развива като курортно селище, независимо, че не е разположено на самия бряг.
|
Сведенията за миналото на селото са оскъдни. В околностите му са намерени некрополи от І-ІІ в. преди Христа. Те свидетелстват, че живот по тия места е имало още по времето на траките. Гробниците провокират интереса на иманярите. Местните хора разказват, че преди 30 години търсачи на съкровища са намерили гърне със злато край изчезнала вече чешма. Легенди се носят и за имане, заровено от Вълчан войвода. През вековете на турското робство селото се е наричало Гек чилер. |
|
Зад старите каменни дувари изникват модерни къщи. |
Краеведът Георги Топалов превежда това название като “ловци на елени”. Знае се, че селото е било черкезко. Българите идват тук основно от с. Вайсал в Одринска Тракия. Трудно е да се определи кога точно се заселват по тия места. Регистърът на населението от 1945 г. сочи, че още в периода 1855-1877 г. тук са раждани българи.Трябва обаче да си има предвид, че регистърът е съставен по спомени на възрастни хора или на наследниците на първите заселници – затова не може да претендира за абсолютна точност. Попълването на документа по този начин се е наложило, защото при изтеглянето си румънските окупатори вземат със себе си или унищожават старите архиви. Сравнителният анализ на данните от регистъра сочи, че българите идват по тия места най-вероятно в годините около и след Освобождението. 3-4 фамилии се преселват от община Куманово, Варненско. Едно семейство идва от друго селище в Одринска Тракия – Телим тепе. Единични фамилии пристигат от Еленско, Котелско и други населени места в Добруджа. По време на румънската окупация селото е преименувано на Вънътори /ловци/. След възвръщането на Южна Добруджа към България местното население настоява новото име на селото да е Еленово. Предложението обаче не се приема. През 1942 г. по идея на местния поп селото се преименува на Рогачево. Краеведът Георги Топалов твърди, че местните хора не харесали новото име, защото го смятали за обидно. Сегашният кмет на Рогачево – Галина Калчева обаче е категорична, че не е чувала за подобно недоволство.
Училище тук е имало по време на румънската окупация. През 60-те или 70-те години на миналия век школото е закрито. Старите хора си спомнят и за съществуването на параклис. По време на комунистическия режим той е изоставен на произвола на съдбата и се саморазрушава.
Преди около година новосформираното църковно настоятелство решава да построи малък православен храм. Разработен е проект, Общинският съвет на Балчик определя място. На общоселско събрание е решено да се продадат 9 дка църковна земя, за да се съберат средства за градежа. Варненската и Великопреславска митрополия обаче не разрешава сключването на сделката. Вместо това предлага да се дадат на “близката до Светия Синод фирма “Напредък 76” всички църковни земи – 124 дка, върху които да се изгради ваканционно селище. Инвеститорът щял да построи за своя сметка църква, а настоятелството ще бъде обезщетено с 20 % от застроената площ. След като църковните настоятели не се съгласяват, те са разпуснати. Митрополит Кирил назначава служебно настоятелство, а хората в Рогачево продължават да се надяват, че ще имат свой православен храм.
Днес в Рогачево живеят около 300 души. Официално местните жители с адресна регистрация в балчишкото село са 200. В последните 3-4 години селцето ни живна, с удовлетворение споделя кметският наместник Галина Калчева. Шестима англичани вече живеят постоянно тук. Над 20 са закупените от чужденци къщи. Преди 10 години в селото имаше около 90 къщи. Новопостроените са над 60, без да се броят вилните селища. Квадратен метър земеделска земя се търгува на цени между 10 и 20 евро. Всичко това накара част от хората да се завърнат в Рогачево, а младите да се задържат. Лошото е, че поминъкът е сезонен – само през топлите месеци на годината, казва Галина Калчева. Тя уточнява, че в средата на миналия век тук са живели над 500 души. Впоследствие много от тях са се изселили във Варна. Сега се завръщат – вече на пенсионна възраст, но малко остават да живеят постоянно тук. Идват за по 2-3 месеца през лятото и се прибират в града, разказва кметът на Рогачево. Землището на населеното място е над 13 000 дка.
Големият инвеститорски интерес далеч не означава, че инфраструктурата в Рогачево е перфектна. Най-големият проблем е недостигът на вода през лятото. Питейната течност идва от водоизточник в землището на варненското село Ген. Кантарджиево. То е на повече от 16 км. Група инвеститори, закупили земи в землището на балчишкото село, са готови да направят дълбок сондаж, за да има населеното място собствен водоизточник. Разработен е проект, включващ и подмяна на водопроводната мрежа, която е на повече от половин век, изградена със стари етернитови тръби. За реализацията на проекта обаче са необходими много средства. За набирането им в Рогачево разчитат на структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз. Стойността на проекта за реконструкция на водопреносната мрежа и електроснабдяването на Рогачево е над 7 млн.лв. Проблемно е и състоянието на асфалтовото покритие по отсечката между главния път и селото. В програмата за капиталови разходи на Община Балчик за 2007 г. са заложени средства за изкърпване на пътя. Засега няма смисъл от преасфалтиране, защото много строителни обекти не са завършени, а и се надяваме, че рано или късно ще реализираме проекта за подмяна на водопровода, казва Галина Калчева.
Над самото село, само на метри от последните къщи, се издига гъста гора от широколистни и иглолистни видове. От хълма човек може да се наследи на неповторима гледка – пред погледа му като на длан е почти цялата долина с резервата Балтата. Отсреща се вижда морето и част от хотелите на курорта Албена. А наоколо е тихо и спокойно. Хубаво ни е селото, казва възрастна жителка на Рогачево – насреща море, а отзад – прохладна гора.
Напускаме Рогачево – населено място с изключителен потенциал за развитие. Инвеститорският интерес е факт, чужденците не жалят пари за къщи в населеното място. Струва си Община Балчик да се замисли за експедитивна реализация на инфраструктурните проекти, които ще превърнат Рогачево в едно от най-бързо развиващите се курортни селища. |
|
|
