Най-тъжната и тревожна тенденция е недостиг ът на специалисти, който все по-трудно можем да пренебрегнем. Към този проблем се прибавя и възрастовата структура на медицинските специалисти в МБАЛ – Добрич.
• Споменахте за недостига на кадри . Какви са според Вас възможните решения на този проблем?
• То й не е само за Добрич . Миграция на кадри в сферата на здравеопазването има навсякъде. Дори и в развитите европейски държави. Медицинското образование е трудно, продължително и скъпо. Работната среда не е лека, а заплащането – непривлекателно. Тези три компонента водят до отлив от професията. Ние сме длъжни да следим този процес, да го анализираме и доколкото можем да променяме неговата негативна посока. Според мен трябва да различаваме хората, които работят за нас по няко и основни характеристики и да получим отговор на няколко въпроса. Кои от нашите специалисти могат, искат и полагат усилия в работата си в болницата? С кои от тях можем да се разделим без сътресения? Кои са тези, чието напускане е въ з можно да бъде временно компенсирано и с кои не можем и не трябва да се разделяме лесно? Такава трябва да бъде нашата кадрова политика. Болницата постига своите лечебно-диагностични цели най-вече с усилията, знанията, уменията и желанието на медицинските си специалисти. Апаратурата е важна, но там един дефицит се решава лесно – пазарът е преситен, стига само да разполагаш с необходимия финансов ресурс. Не така стоят нещата с недостига на специалисти. Не говоря само за лекари, проблемът стои със страшна сила и за т.нар. среден медицински персонал. Налага се да вземем мерки, за да може след време болницата да стои стабилно и да работи без притеснения. Това не са оперативни решения, те са залог за бъдещето. Гледаме на хората като на много ценен и трудно заменим ресурс.
• В МБАЛ – Добрич в момента има 17 специализанти. Могат ли те да компенсират в известна степен дефицита на специалисти?
• Не бих казал, че броя т на специализантите сам по себе си е достатъчен. Желаещи да специализират при нас има, но според мен въпрос ът има друг акцент – да можем да подберем хората и да ги задържим след като премине срок ът на тяхното обучение. В никакъв случай не можем да си позволим да бъдем износител на кадри.
• Какви ще са акцентите на инвестиционната програма на болницата в условията на финансова криза?
• На този етап не мога да посоча конкретни параметри на инвестиционната ни програма за 2010 г. Категоричен съм обаче, че ще продължим да заделяме средства и да инвестираме в техника, оборудване и подобряване на материалната база. За да мога да говоря с цифри, обаче трябва първо да видим с какво финансиране ще разполагаме. Едва тогава можем да направим анализа и да изготвим счетоводния баланс.
• Говорим за финансова криза, за рестрикции в бюджета за здравеопазване. От кои пера болницата би могла да пести ресурс и къде няма да си позволи да го направи?
• Компромис не може да има с обема на извършваните от нас медицински дейности. Каквато и да е рестрикцията във финансирането на лечебните заведения спасението е в предлагането и извършването на повече медицински услуги. Ние трябва да запазим и ако можем – да увеличим обема на извършваните дейности. Трябва да съобразим структурата на нашите разходи и да бъдем гъвкави.
• Усилено се говори за закриване на болници и отделения. Смятате ли, че това е правилна мярка и ще помогне за повишаване качеството на предлаганите медицински услуги? Нужна ли е оптимизация на лечебните заведения за болнична помощ в Добричка област.
• Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос. Според мен трябва да се направи безпристрастен анализ , да се отговори какво се случва зад табелата „Многопрофилна болница за активно лечение”, каква дейност се извършва там и получават ли хората това за което са отишли в лечебното заведение. След като се получат отговори на тези въпроси без местен партриотизъм, почтено и без емоции – тогава ще стане ясно, че вероятно има болнични структури които са със силно редуцирана дейност. Не бих могъл да заема категорична позиция трябва ли да се закриват болници и колко да са те. Би би л о несериозно при положение, че в продължение на 20 години българските правителства не дават отговор на този въпрос.
• Доброволните здравноосигурителни фондове ще решат ли проблема с недостига на средства за финансиране на лечебните заведения?
• Не съм специалист и не мога да дам категоричен отговор, но замисълът е такъв – да се компенсира дефицитът на средства. Ние не сме откриватели в тази област. В Швейцария например е разработен модел, който функционира перфектно.
• От години проблем за болницата в Добрич е липсата на тубдиспансер или поне сектор за лечение на туберкулозно болни.
• Въпрос на задълбочен анализ е необходимостта от туберкулозно отделение и до каква степен то ще е полезно за болницата и за пациентите. Има контакти с Министерство на здравеопазването във връзка с националната програма за превенция и контрол на туберкулозата. Някои етапи от нея се реализират в МБАЛ – Добрич. Въпросите за оборудване и разкриване на сектор или отделение са в процес на предварително обсъждане.
• Не е тайна, че има нагласа сред част от жителите на Добричка област, че във Варна или в София ще им окажат по-качествена медицинска помощ отколкото в Добрич. Как добричката болница ще се пребори за доверието на пациентите?
• Трябва да си говорим истината открито. Поток от наши съграждани и жители на областта към по-големи лечебни заведения винаги е имало и ще има. Въпросът на който трябва да си отговорим е в кои случаи е нормално пациенти от нашия регион да търсят решение на здравния си проблем във Варна или София и кога трябва да се тревожим, че не сме предпочетени.За да стане по-ясно – мога да си избера семеен лекар във Варна, Шумен или Търговище. Но каква е логиката да го направя, след като няма да получа по-качествена услуга. В този контекст не е нормално за операция на апендикс, херния или раждане да отидеш в друг град. Още повече, че качеството на по-голямата част от болничните дейности в Добрич е съизмеримо с европейските стандарти. Ние трябва да познаваме добрата медицинска практика, да знаем какви са ни възможностите и когато не сме в състояние да решим даден проблем да насочим нашите съграждани към лечебно заведение, където ще им бъдат по-полезни. Трябва да бъдем почтени към пациентите, защото нашите възможности имат граници и предлаганите услуги в рамките на ресурса, с който разполагаме са съобразени с медицинските стандарти. Въпрос на управление е как да повишим възможностите си. Разговаря Пламен Николов |
