Лъчезар Тошев
На 25 март т. г. се навършват 50 години от подписването в Рим на Договора за създаването на Европейската икономическа общност и договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия. Заедно със създадената през 1951 г. Европейска общност за въглища и стомана те полагат началото на икономическото обединение на Европа.
Идеята за fбединение на европейските народи не започва след Втората световна война. Още преди това в Европа се лансират идеи за европейско обединение. Първоначално това са само идеи на християн-демократическите среди в Европа. През 1923 г. граф Рrхард Куденхоф-Калерги издава своето произведение “Паневропа” и основава пан-европейското движение. Един от приятелите му е френският политик Аристид Бриан – създател през 30-те години на 20-и век на т. нар. “План Бриан”, предложен от френското правителство. Единственото, което този план за “Европейски федерален съюз” постига, е създаване на европейска секция в Обществото на народите в Женева – предшественик на ООН.
Ужасите и разрушенията на войната предизвикват желание у европейските народи противопоставянето да се замени със сътрудничество и просперитет. На 19 септември 1946г. в Цюрихския университет Уинстън Чърчил държи своята прочута реч, в коsто призовава Европа да се обедини. Тази реч предизвиква голям отзвук, довел до формиране през 1947 г. на Европейското движение. То довежда до свикването на конгрес в Хага през май 1948 г., наречен Конгресът на Европа.
ХАГА – 1948
В него участват над 800 политици – премиери, министри, депутати, икономисти, общественици, журналисти. На този конгрес за народите, поробени от комунистическите режими, са оставени символично празни места – като знак, че тогава, когато тези народи поемат по пътя на демокрацията, ще могат да заемат местата си в Обединена Европа, чието обединение не би могло да се смята за завършено без тях.
Премиерът на Белгия Пол-Хенри Спаак приема да разпространи резолюцията на Конгреса от Хага.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА
Така се стига до 5 май 1949 г., когато в двореца Сейнт Джеймс в Лондон се създава Съветът на Европа – първата европейска институция. Участват Белгия, Франция, Нидерландия, Великобритания, Люксембург, Дания, Ирландия, Италия, Норвегия и Швеция. Още тогава се решава, че това няма да е само междуправителствена институция, а ще има и своя парламентарна асамблея. Днес Съветът на Европа освен Комитет на министрите и Парламентарна асамблея, включва още редица институции, включително Европейския съд по правата на човека и Конгреса на местните и регионалниje власти.
9 МАЙ – ДЕНЯТ НА ЕВРОПА
В Европа победата над нацизма се чества на 8 май. На 9 май 1950 г. френският министър Робер Шуман, родом от Елзас – територията, оспорвана между Германия и Франция стотици години, произнася една историческа реч, в която предлага създаване на Европейска общност за въглища и стомана – стратегическите ресурси с военно значение. Общото управление на тези ресурси биха направили войната невъзможна. Заслуга за това предложение има и предложението на Жан Моне – прочут френски икономист и държавник. В предложението има и нещо символично. След деня, отбелязващ края на Втората световна война, в Европа се поставя ново начало. Вместо противопоставяне – сътрудничество. По този повод папа Йоан Павел ІІ започна процедура по обявяване на Робер Шуман за блажен - заради неговия принос за мира в Европа.
ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
На 18 април 1951 г. в Париж се създава Европейската общност за въглища и стомана с участието на Белгия, ФР Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. Франция и Германия си подават ръка. Процесът продължава и на среща в Месина на 1-2 юни, страните решават да интегрират икономиките си като цяло.
РИМСКИТЕ ДОГОВОРИ
На 25 март 1957 г. в Рим се подписват договорите за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия. На 4 януари 1969 г. се подписва и договорът на Европейската асоциация за свободна търговия. През 1945 г. се взема решението изпълнителните органи на трите общности да формират един съвет /където заседават съответните министри на държавите-членки/ и от 1967 г. – една комисия – като изпълнителен орган на общата европейска политика, обединяваща Върховния орган на Европейската общност за въглища и стомана и двете комисии на ЕИО и ЕОАЕ. Това е началото на днешните институции на Еlропейския съюз. Създава се и Парламентарна асамблея на европейските общности, която често се нарича и Европейски парламент, но както и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, така и тази асамблея се състои от депутати на националните парламенти на страните. През 1974 г. се създава и Европейският съвет – като конференция на държавните глави и министър-председателите на страните-членки. На 7 юни 1979 г. се провеждат първите избори за Европейски парламент, в който депутатите са пряко избрани. Отначало той има 410 места. Започва разширяването на Европейските общности. На 1 януари 1973 г. страните–членки са 9, а през 1986 г. вече стават 12. Подписва се Единният европейски акт. През 1985 г. се подписва Шенгенското споразумение за свободно движение в ЕС. На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена бива свалена. Народите на Централна и Източна Европа се освобождават от комунистическата диктатура и започват да заемат местата си в общата европейска архитектура. България става член на Съвета на Европа на 7 май 1992 г. През 1993 г. се подписва парафираното още през 1992 г. споразумение за асоцииране към Европейските общности. През 1993 г. в Маастрихт се подписва договорът, трансформиращ Европейските общности в Европейски съюз с обща външна политика и политика на сигурност, тясно сътрудничество по правосъдие и вътрешни работи и обща икономическа и монетарна политика. Ключови за реформирането на ЕС са и договорът от Амстердам /1997 г./ и този от Ница /2000, влизащ в сила от 2003г./ България става член на ЕС на 1 януари 2007 г. Запазените места от Конгреса в Хага се заеха.
ОСНОВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НА ЕС ДНЕС
Основните институции, вземащи решения в Европейския съюз, са Съветът на ЕС, Европейската комисия и Европейският парламент. Европейският съвет /да се не бърка със Съвета на Европа/ е органът, даващ основните стратегии за развитие на съюза. Комисията изготвя предложенията за законодателни актове и ги внася в Европейския парламент и в Съвета на ЕС. В съвета заседават министрите на страните-членки според разглeжданите въпроси /транспортни, земеделски и пр./. Те имат окончателна дума по предложението, освен ако то не е отхвърлено в Европейския парламент. Европейският парламент е единственият пряко избиран орган на ЕС. Той представлява гражданите на ЕС, които пряко избират своите евродепутати. Той участва в приемането на внесените от комисията документи и може да ги променя, а и да ги отхвърли. Макар да няма право на своя законодателна инициатива, Европейският парламент има право да поиска комисията да внесе даден проект за директива или друг акт. Той избира и самата Европейска комисия и нейните 27 комисари по предложение на съвета.
Може и да гласува недоверие и да свали комисията. Ето защо неговата функция е важна в процеса на вземане на решения. Комисията освен законодателна инициатива, има и изпълнителни функции – изпълнява взетите решения, следи за прилагането на директивите, регламентите и решенията по принципа “Комисията предлага – съветът решава – комисията изпълнява”. Тя е общият европейски орган, който провежда политиките на ЕС в определените за това области, осъществява програмите и стратегиите и пр.
Освен тези институции е добре да се знае, че и тълкувателните решения на Европейския съд в Люксембург също имат стойност на нормативен акт, т.е. са част от европейското законодателство.
БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА
Бъдещето на Обединена Европа като най-голямата /600 милиона население/ и богата общност в света е свързано със запазването на културната идентичност на народите, но също така и със засилването на способността за действие. Така Европа ще стане и най-силната общност в света. Европа е основана на приятелство и партньорство, което се отнася както до страните-членки, така и до страни извън ЕС. Така може да се отговори на новите предизвикателства на нашето време като проблемите на сигурността, борбата с тероризма, защитата на свободата и човешките права. Засилването на конкуренцията и икономическия растеж, опазването на околната среда и ефективно използване на ресурсите, осигуряването на сигурност за гражданите – за работните им места, здравеопазването, образованието и ефективни европейски и национални институции, които да са служители на гражданите, са целите, които ЕС ще преследва занапред. Европа не е само Европа на нациите, но и Европа на гражданите и на ценностите, около които се обединяваме. В общото европейско семейство вече ще се чува и българският глас, ще се отчита и интересът на българските граждани. В общото европейско семейство ние ще сме като равни сред равни – каквато беше мечтата на нашите възрожденци. |
