Ясен Казанджиев, мениджър на група Лот Лориен, пред DT

•  Г-н Казанджиев, Лот Лориен са на сцена вече 10 години. Каква е равносметката за изминалото време, бихте ли поели отново по този път?
•  Не знам. Може би да. Когато нямаш реална представа за трудностите, те се преодоляват много по-лесно. В подобни случаи може да се стигне доста далеч. Вярвам, че развитието на групата тепърва продължава, защото имаме свой собствен път, дори да е труден. За изминалите 10 години Лот Лориен има над 250 концерта в 19 държави.
•  Планирате ли нещо специално за този юбилей?
•  Работим за концертите си в България и по света. Може и да имаме нещо по- специално тази година. И все пак всичките ни изяви от януари до декември включително, ще бъдат посветени на 10- годишнината от създаването на Лот Лориен.
•  Какви са впечатленията ви от концертите в страната – има ли активен музикален живот в България?
•  Музикалният живот в България е много замрял. Разбира се това не важи за някои определени стилове като балканския турбофолк например. Мога да кажа, че и нашият стил е комерсиален и има своя определен сектор в пазара. В страната обаче се наблюдава липса на професионални организатори. Ще дам пример със Словения. Тази държава е значително по-малка от България като територия и население, но там се организират с пъти повече фестивали отколкото у нас. Относно нашия стил музика, там , където сме познати /включително и клубното участие, което имахме преди няколко дни в София/, винаги е било препълнено. Стилът музика, който правим, има много почитатели в България. Напоследък има доста групи, които се определят като етностил. Според Албена Безовска от Националното радио, ние сме първата група в нашата страна, която още от създаването си обяви, че прави етно.
•  Има ли разлика между публиката в България и чужбина?
•  Зависи какво е събитието. Ако присъстващите на концерт или фестивал са запознати със стила на групата или просто са неконсервативни хора, то държавата, от която са, е без значение. Трудно може да се усети разлика. Навсякъде ни приемат много топло. Имали сме концерти на места, където никога не бяха чували за нас и въпреки това са преминали с голям успех. За съжаление България доста дълго време е била в изолация от останалия свят. Причина за това е Студената война, водена от Съветския съюз и Съединените щати. След промените културният живот в страната замря. Прекрати се финансирането на изкуството от държавата. Започна да се заговаря за шоу бизнес. След като границите бяха отворени, много хора потърсиха пазар извън страната. Други още от началото започнаха да създават продукти с лоша художествена стойност. Не знам дали причината за деградацията на културата в България се дължи на политиката на бившия Съветски съюз, по -скоро това са вътрешни фактори. В съвременна Русия нещата са значително по- различни отколкото у нас. Хората са по-отворени и публиката е на по-високо ниво. Мнозинството от българите не са виновни за това, че години наред не са им предлагани качествени неща. Сигурен съм, че рано или късно всичко ще си дойде на място.
•  Може ли една българска група да спечели от турне в страната?
•  Може, но е необходимо държавата да се стабилизира още. Когато хората нямат с какво да се хранят, за да оцелеят физически, как могат да мислят за култура?! Преходът бе тежък, особено в икономически аспект. За хората на изкуството бе доста трудно да се адаптират към промяната. Успяха основно тези, които имаха връзки със силовия апарат на старата власт. Имаме и друг сериозен проблем – не може елитът на страната да се състои от манекени и охранители. В цял свят елитът- това са хората на изкуството. За мен ситуацията граничи с абсурда, може би нещата се коренят в това, че нямаме истинска аристокрация. При нас тя е унищожена на няколко пъти. Трудно е да се навакса. Необходима ни е аристокрация, а не парвенюта. Не случайно Алеко Константинов е велик български писател, защото е осъзнал този проблем.
•  Какво трябва да направи една млада група днес, ако иска да стигне до повече хора и да заеме по-сериозно място на българската музикална сцена?
•  В никакъв случай не трябва да се ограничава само в България. Пазарът у нас е 8 млн., а в ЕС половин милиард. Необходимо е да се гледа по-нашироко. За съжаление ценностната система на българина бе променена. В момента младото поколение се възпитава в един не особено приятен модел, за това как всичко може да се купи с пари. Не смятам, че американският материализъм е добра алтернатива на това, което беше в Народна република България.
•  Стойностна ли е днешната българска музика?
•  Във всеки стил си има както ценностна музика, така и неща с доста съмнителна художествена стойност. Всичко е въпрос на вкус. Разбира се има страхотни български продукти, но за съжаление те са много малко известни в света. Мисля, че има какво да научим от Румъния.
•  При приемането на България в ЕС в началото на 2007 г. ВВС обяви резултатите от проучване, според което Азис и чалгата са лицето на България. Как гледате на тази констатация?
•  При тези резултати, аз явно съм от една друга България. С групата работим, за да представим страната в друга светлина. Наистина мнозинството от сънародниците ни се определя с чалгата. Причината за това е, че голяма част от българите не са музикално ориентирани, а се водят по това, което им се налага отгоре. Негативно влияние оказва и Америка - за съжаление не взимаме най-доброто от тях. Сериозен фактор е и деградиралият съветски модел на мислене и лошата част от ориентализма, наследен от Османската империя. Иска ми се страната ни да е по-отворена. Промяната ще дойде сама. Публиката в големите градове вече е различна. Надявам се, че град като Добрич ще се промени, ако попадне на добри управници, които да поведат града напред и най-вече ако хората повярват в себе си. Отново ще дам пример със Словения. Има техни градове с големината на Добрич, където има по-голям културен живот отколкото в София. Добрич е много по- български град от Варна, с голяма културна традиция. Вярвам, че някой ден скоро той ще бъде един от важните културни и икономически центрове на България. Хората ще се събудят и ще осъзнаят, че истинската промяна идва не от горе, а от самите нас.
Разговаря Мирослав Балчев

Звученето е допълнително обогатено с използването на стандартни и нестандартни инструменти и комбинация от тях - акустична китара, цигулка, баскитара, женски вокали, барабани и всякакви перкусии като тъпан, дарбука, джембе и т.н.
“Лот Лориен” е член на IOV (организация към UNESCO, свързана с националния фолклор и изкуството) от 2003 г. Групата е имала множество концерти и фестивални участия по света. Позната е на публиката в България, Италия, Руска федерация, Пакистан, Турция, Полша, Словения, Финландия, Кипър, Чехия, Румъния, Южна Корея, Сърбия, Македония и Хърватска. Официален сайт: www.lot-lorien.com