Сега на мястото на военните поделения се появяват минарета

Дянко Марков пред DT

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922 в Плевен. З авършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944. Участник във войната срещу Германия като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк. Награден с орден за храброст. В инаги с гордост подчертава, че в момчешките си години е бил легионер. На 11 август 1948 е осъден в процеса за т . нар. Втори легионерски център, по който са осъдени повече от 70 души, почти всички между 20 - и 30-годишни. Политически затворник от 1948-1952. След затвора е строителен работник, миньор, стругар, оркестрант. С лед 1989 е народен представител от Български демократически форум в коалицията СДС в 37-о и 38-о народно събрание. Бил е председател на БД Форум, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ-ща, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание "Един завет" и на вестник "Истина". Дългогодишен организационен секретар на съюз "Истина".

смисъл и той се врича в смъртта на 28 години, в разцвета на живота си.Но подвигът му го прави безсмъртен и ни казва да не се боим от смъртта.
•  Барелефът на Димитър Списаревски бе откраднат и нарязан за скрап. Какво трябва да е наказанието за подобно поругаване според Вас?
•  Трябва да бъде наказан не този, който е откраднал барелефа, а този, който го е купил след това. Извършителят на деянието според мен е един елементарен човек, опитал се да припечели малко пари. За човека от пункта, където е продаден обаче, има само едно наказание – затвор. Като офицер мога да заявя, че казарменият принцип е един – не оставяй добрите прояви без поощрение и лошите без наказание.
•  Малцина са тези, които присъстват на честванията на героите, а още по-малко са младите. Каква е причината за тази тъжна реалност?
•  Причината е във възпитанието на децата и младежите. Превръщането на новороденото в пълноценен човек е резултат от възпитанието. В този процес основната роля се пада на създадените от човечеството институции – семейство, училище и църква. Всички те са основани от мъдри и решителни хора, които са искали да създадат устойчивост на човешките отношения. Възпитанието трябва да развива доброто и да потиска лошото поведение. Две-три поколения след Втората световна война отстъпиха от този принцип. В момента има жажда за имане, но рационализъм без морал е престъпно отношение към действителността.
•  Вие сте офицер от армията на Негово Величество – има ли разлика в мотивацията и бойния дух на военните тогава и сега?
•  Има! Прекрачих прага на военното училище през 1938 г. За 160 места кандидатствахме 1200 човека и всеки от нас бе с висок успех. Мотивацията ни бе една – служба до саможертва за защита и просперитет на нацията и държавата България. Отношението към отечеството обаче се промени с времето. Бе направено така, че сега военната служба не е фактор за национално възпитание, а професия. Мотивите, които ни се излагат, са свързани с новите оръжия, за които трябват по-подготвени кадри. Наистина са необходими повече знания, за да се борави със съвременната техника, но това не означава, че трябва да се премахне мотивацията за саможертва и достойно бъдеще за нацията. Типичният пример е Швейцария, в която се говори на четири език, а има и още толкова религии. Не би имало швейцарска нация, ако там бяха закрили казармата. Всяка година правителството им може да призове за по два месеца младежите. Затова те имат нация и са готови на саможертва за отечеството. Подобни са нещата и в САЩ, където има национална гвардия.
•  В началото на месеца българската армия изпрати последния си наборен войник, защото вече има пълна професионализация. Как гледате на тази промяна?
•  За мен това е прибързано решение. С края на наборната служба лишихме младите от формулиране на дълг към родината. Опразнихме много казарми, особено в южната част на страната с мотива, че там няма с кого да воюваме. И сега на мястото на военните поделения се появяват минарета. Изминаха три века след помохамеданчването, а сега започна и потурчването. Смятам, че не е далеко денят, когато ще се намери форма за отбиване на воинския дълг от младежите. Не трябва обаче те да го чувстват като наказание. Казармата е място, в което се калява волята и принадлежността към българския народ и готовността за саможертва. В казармите трябва да се дава и това, а не само военно обучение. Не смятам, че военната професия е подходяща за жените. Те трябва да създават живот, а не да го унищожават.
•  Не се боите от думата “националист” и многократно сте се обявявали за такъв. Как разбирате национализма в 21 век?
•  Гордо заявявам, че съм националист. Сега обаче с това понятие се спекулира, а понякога дори се представя и като престъпно. Национализмът не е омраза към другите, той е обич към родното. Както в едно семейство двама братя не могат да се скарат прекалено сериозно заради някакво спречкване, такова трябва да е и разбирателството между народите. Цивилизацията на съвременна Европа е основана от всички. Има двама изтъкнати националисти, които са пример за нас – Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер. Те показаха, че победител и победен могат да си стиснат ръцете и да заявят, че няма да тласкат повече младежите към самоунищожаване. Национализмът е разцъфтяване на националната култура, а цялата световна култура е букет от националните постижения.
•  Заявявали сте, че като празнуваме влизането на страната ни в ЕС, може да се окаже, че празнуваме ликвидацията си като българи. Това са много тежки прогнози.
•  Може би съм бил прекалено остър в това изказване. По-скоро искам да кажа, че трябва да се бие тревога спрямо тези, които казват, че щом вече сме европейци ние нямаме национални въпроси. Това е пълна заблуда. Изказванията от някои, че ще възникне европейска цивилизация са пълна заблуда, защото те не могат да се осъществят. Сравненията със САЩ са неподходящи. След Австралия Европа е най-малкият континент, а в същото време тук има огромно разнообразие и преливане на култури и езици. Не може, а и би било вредно и погрешно да се нивелират всички.
Разговаря Мирослав Балчев