Другият проект, по който говорим, е свързан със 130-годишнината от рождението на Йордан Йовков през есента. По този повод ще има големи чествания и театърът е амбициран също да отбележи тези празници, поради което ще се постави пиеса по Йордан Йовков. За този проект също съм поканен. Живот и здраве, след Нова година имаме още проекти, но когато им дойде времето, тогава ще говорим за тях. Чувствам се съпричастен с Добруджа и Добрич. Това ми е областният град и като човек, произлязъл от този регион, познавам добре манталитета на хората, добруджанската литература, тегобите на хората и днешните проблеми. Не мога да бъде равнодушен и винаги съм се чувствнал ангажиран с това и ми е приятно да бъда тук, да се срещам с добричката публика, макар и със спектакли не на добричкия театър. Винаги с трепет съм очаквал тази среща, салоните винаги са били пълни и винаги се е получавал нашият диалог между сцената и зрителната зала.
-Започна заснемането на новия комедиен сериал на БНТ “Секънд хенд”, в който участвате. Разкажете малко повече за филма.
-“Секънд хенд” е ситуационна комедия. Автор и режисьор е Григор Лефтеров – млад човек, дебютант в киното. Действието се развива в магазин за дрехи втора употреба. Аз съм един от основните изпълнители, а по-точно играя собственика на този магазин – Жорж. Той е един префърцунен тип, надут, чиито мечти са били някога да има собствена модна линия и магазина на Шанз-Елизе, но го е докарал до там, че има магазин за дрехи втора употреба в българско градче. Нелепото, смешното и забавното е да се държиш като голям моделиер в магазин за дрехи втора употреба. Шестима са основните герои – продавачи, охрана. Във всяка от сериите ще се появяват познати актьори, които ще бъдат клиенти. Засега се предвижда заснемането на шест серии. Сега, на 30 юли, трябва да започна снимки, пак за БНТ. Касае се за 8-сериен филм, който се казва “Английският съсед”. Той е по книгата на Михаил Вешим “Английският съсед”. Режисьор е Дочо Боджаков. Ще се снима в околностите на София. С две думи – един англичанин си купува къща, преселва се да живее там и много бързо бива побългарен. Аз ще играя кметът на това село. Филмът ще бъде много забавен.
-Сред най-известните Ви роли е тази на Бай Ганьо. Много ли е байганьовщината в България?
-Тя е в изобилие. Всички ние носим частица от този герой. Той не е измислен, той е събирателен образ на българина с всичките негови характерни черти и нрави и колкото и да се срамуваме и да не искаме да си го признаем, той затова е жив и актуален, защото е истински. За жалост, срамно актуален, но част от нас.
-Кои роли са по-лесни – на добрите или на лошите герои?
-Еднакво са трудни, защото, за да бъдеш на 100 процента вътре в един герой, в един образ, да заживееш с него, така че да убедиш зрителите и да ги накараш да повярват, че това си ти, не е никак лесно, без значение дали е положителна или отрицателна ролята. В различни етапи актьорът е подготвен за различните роли и понякога може да се опиташ да попаднеш или да посегнеш към роля, за която още не си подготвен. Тогава може не само да се окаже трудна, но и непосилна.
-Имаме много комедийни предавания в България – “Царете на комедията”, в което участвате, “Комиците”, “Аламинут”. Можем ли да кажем, че има глад за смях в българина?
-Общо взето, това са му мъничките радости в този тежък живот и колкото и да се опитват някои да потъпчат самочувствието му и да го отблъснат от малкия екран, мисля че не успяват. Българинът може да отсява какво да гледа и какво да не гледа. Има своята точна изборност. И макар и някои да му преписват епитети като простоватост и глуповатост, мисля, че този, който е определил хората като маса, като цяло, винаги е ставал после жертва на собственото си високомерие. Така че, ако публиката гледа тези предавания, ако ходи на концерти на поп-фолк изпълнители, тези другите би трябвало да си зададат въпроса защо, какво имат те и с какво те печелят доверието на зрителя. Едно доверие се печели много трудно. Не и с високомерие. С позиция на някаква дистанция или псевдоинтелектуалност не може да се спечели зрителя, най-много да го отблъснеш или да поставиш още по-дебели стени и после салоните ти ще бъдат полупразни.
-На какво най-много се смеят българите?
-Като че ли на бедите и глупостите, които са сполетели другите. Обаче в един момент като бумеранг това се връща и ти също изпадаш в подобна ситуация. Забележете, ако някой сега се спъне много хора ще се изсмеят, само че след малко, ако ти се спънеш, си представи в каква ситуация ще изпаднеш и как ще се чувстваш.
-В “Хълма на боровинките” сте в ролята на кмета на западнало село. Имате ли поглед върху живота на българското село в момента?
-Да, макар че селото, в което аз живея – Българево, доста се разминава със селото на онзи кмет от “Хълма на боровинките”, защото малко или много е по-цивилизовано и не така обезлюдено. Като цяло българското село е онзи извор, живителен извор, към който все по-често и по-често прибягват хората, за да се заредят, за да избягат от обграждащата ги негативна действителност в големите бетонни градове. Мисля, че това не е наша тенденция, такава е цялата европейска тенденция. Когато заживееш хармонично, природосъобразно и ако щеш допустимо първично, започваш да оценяваш много повече истинските неща и да ги отсяваш от неистинските.
-Коя е ролята, която Ви направи популярен и какво е чувството да те разпознават дори и в най-малките градчета?
-Това е ролята ми в сериала “Дунав мост”. Макар и до този момент да имах добри роли и в киното, и в театъра, телевизията е тази, която влиза във всеки дом, във всяка махаличка и те налага всяка вечер на екрана. И когато в онези години на зората на демокрацията един филм дръзна да покаже какво се крие зад лъскавите стъкла и зад лъскавите дрехи и фасада на налагащата ни се демокрация, цялата мръсотия, която излезе на яве, филмът беше много неудобен за тогавашните управници, които се опитваха всячески да го спрат. Българският зрител с достойнство защити филма и го изгледа. Този скандал допринесе филмът да стане любим на много хора и ни наложи нас, които бяхме изпълнителите на основните роли. И след това последваха сериалите “Хайка за вълци”, “Патриархат”, “Ганьо Балкански се завръща” – те само затвърдиха вече и ме доидентифицираха като актьор за масите.
- Има ли роли, които сте отказвали?
-Отказвал съм роли. Това са ролите, които не те провокират. Ако няма какво да кажеш с една роля, ако нищо в нея не те вълнува и ти участваш само компромисно, по този начин не си полезен нито на себе си, нито на спектакъла. Това и ти личи. В такива случаи аз отказвам.
-Успявате ли да се насладите истински на театралните постановки, когато сте в салона или гледате професионално, а не като зрител?
-За жаласт имам професионално изкривяване. Гледам не толкова сюжета, колкото какво са направили колегите – какво ми говори вторият план, третият план, онзи прожектор защо е сложен там, той със сигурност значи нещо.
-На 24 май тази година заявихте, че за вас това е празник с черна лентичка. Толкова ли е лошо положението за българската култура?
-Казах го, защото точно тогава се гласеше, а и до ден днешен няма яснота бъдещата театрална реформа, наречена реформа, защото това е по-удобното име на съкращения, на закриване, на унищожаване. А не може, когато се унищожават и закриват театри, опери, симфонични оркестри, когато се унищожава културата, ти да честваш и празнуваш Деня на българската писменост и култура. Весело, щастливо, безгрижно и жизнерадостно – не, така не става. Друг е въпросът, че доста от културните институции трябваше отдавна да бъдат реформирани в онзи, добрия смисъл на думата. Трябваше да минат на пазарни принципи и съществуване, а не все още да ги носи инерцията на социалистическата уравниловка, поради което има доста губещи театри и опери, слабо работещи, отблъснали своята публика. Там трябва да се предприеме нещо, може би да се смени формата на управление, може би да се смени концепцията за мениджмънт, може би да минат на самостоятелни бюджети или смесени финансирания, но в никакъв случай закриване или унищожение.
Разговаря Мирослав Балчев |
