Пламен Николов
На 8 км от Тервел е разположено село Поп Груево. До населеното място се стига по двукилометрова отбивка от пътя за Коларци. Подминаваме с. Божан и свиваме към Поп Груево. Настилката по отсечката не е в идеално състояние, но в Добричка област сме виждали и много по-разбити пътища. Малко се знае за миналото на населеното място. Старото му име е Коджа олар /Големите синове/. Предполага се, че във вековете на турското робство синовете на османски феодал се заселили тук и така е възникнало селището. Населението тук винаги е било преобладаващо мюсюлманско. |
|
Кметът Февзи Османов Снимка Григор Маринов |
| Джамията е построена през 1840 г. В двора й могат да се видят 5 еничарски гроба – познаваме ги по характерния надгробен камък – кръгла колона с чалма на върха. Местният ходжа обяснява, че гробовете са символични – еничарите, които вероятно са живели в селото, са загинали във войните, водени от Османската империя. Знае се, че преди време селото е било на друго място, на около километър от днешните граници и е било разделено на три махали. В турски регистри от 1873 г. е записано, че селото Коджа олар е с 50 мюсюлмански къщи и е част от Силистренската кааза. Край Поп Груево и до днес съществуват две чешми, строени преди повече от век |
|
Символични еничарски гробове могат да се видят в двора на джамията
Снимка Радослав Симеонов |
и половина, с надписи на арабски. След Освобождението тук се заселват и български семейства. За тях обаче не се знае нищо, тъй като потомците им отдавна са напуснали селото. Военните архиви са съхранили имената на двама от местните българи, загинали във войните за национално обединение. Добри Петков от 44-ти пехотен полк оставя костите си край Караагач в едно от първите сражения на Балканската война – на 16 октомври 1912 г. Георги Василев Няголов от 36-ти пехотен полк загива в Северна Добруджа по време на Първата световна война, в боевете край с. Енгез на 20 октомври 1916 г., съобщава историкът Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище в Добрич. Селото дава жертва и във Втората световна война. В Дравската епопея край унгарското село Кишбайок загива Кънчо Йорданов Трифонов. След възвръщането на Южна Добруджа към България тук се заселват преселници от севернодобруджанското село Хаджилар. През 70-те години на миналия век българите се изселват към градовете – основно в Добрич и Аксаково. През 1942 г. населеното място получава българското си име. Негов патрон става поп Груйо Тенчев /1836-1908/ от с. Баня, Пазарджишко. В българската история той е известен като поп Груйо Бански – свещеник в Хвърковатата чета на Бенковски, заклел делегатите на Великото народно събрание в Оборище. След Априлското въстание поп Груйо е заточен в Мала Азия. Освободен е след 1878 г. Поп Груево е сред сериозно засегнатите от възродителния процес селища. През 80-те години на миналия век тук са живели 1500 души. Половината от тях се изселват в Турция. Най-много местни хора заминават за Чорлу и Ескишехир. Кметът на Поп Груево Февзи Османов споделя, че изселниците са уредили добре живота си в Турция благодарение на получената в България квалификация. В момента в Поп Груево живеят около 750 души. 65 % от тях са с турски произход, останалите 35 % са роми. Благодарение основно на ромските семейства Поп Груево не е сред селата, в които ражданията са събитие. Годишно на бял свят тук се появяват 10-12 бебета. Затова и кметът Февзи Османов възнамерява да изгради детска площадка. Средства в бюджета обаче за тази цел не са предвидени. Преди 2 години е закрито основното училище. Школото останало със 70 деца и делегираният бюджет се оказал крайно недостатъчен за издръжката. Сградата е достатъчно голяма не само за основно, а и за средно училище. Непосредствено преди закриването направихме ремонт. Сега децата от Поп Груево пътуват до Тервел, за да ходят на училище, със съжаление разказва Февзи Османов. Все още функционира детска градина, която се посещава от 20 малчугани. Безработицата е сериозен проблем в Поп Груево. Младите напускат, за да работят в чужбина. От липсата на работа страдат най-вече ромите, които са неквалифицирани. Безработицата води и до проблеми с престъпността – за да оцеляват, ромите прибягват до дребни кражби, за да изхранят многобройната си челяд. Малцина успяват да намерят работа при местните арендатори и земеделски стопани – основно ги наемат за по няколко дни. 20 души от Поп Груево работят в “Пластхим” – Тервел, още толкова жени са наети като шивачки в цех в общинския център. Това е единственият шанс, след като в общинския бюджет парите все не стигат. Ако регионалното депо за битови отпадъци бе обособено край Поп Груево, щяхме да осигурим работа поне за 30-40 души. За съжаление посоченото място се оказало неподходящо, казва Февзи Османов. Кооперацията в Поп Груево фалира през 1999 г. Разрушена е и съществувалата допреди две десетилетия овцеферма. Землището на селото е 12 000 дка. Земите се обработват от арендатори и частни земеделски стопани.През последните няколко години в Поп Груево са извършени немалко ремонти. Закърпена е отсечката от главния път до селото. Ремонтирана е асфалтовата настилка в селото и една от улиците. Има още улици за правене, но парите не стигат, казва Февзи Османов. Направена е автобусна спирка, миналата година е ремонтирана и джамията. Преди десетилетия е имало идея за път от Поп Груево за Фелдфебел Дянково и пряка връзка до главния път Добрич – Силистра. Идеята обаче така и остава нереализирана. Ако този път съществуваше, разстоянието до областния център Добрич щеше да се съкрати с над 30 км. Читалището в Поп Груево носи името на ген. Георги Попов. Културната институция съществува вече повече от четири десетилетия. Разполага със зала и библиотека. Сградата е реконструирана преди 4 години. Кметството уж е със собствен бюджет, а трябва да се моля в Община Тервел за всяка стотинка, недоумява Февзи Османов. В Поп Груево се надяват, че ще привлекат средства по европейските програми. Но пък за да могат да кандидатстват за асфалтиране на улици например, изискването е населението да е над 1500 души. Независимо от трудностите и кризата сме длъжни да направим така, че животът в селата да продължи, да не позволим те да се превърнат в своеобразен старчески дом, убеден е кметът на Поп Груево. |
