|
|
| понеделник,
21 май, 2007 |
|
Един ден в
И в Малина чакат англичаните |
| |
Пламен Николов
Слънчев ден в средата на май. Часът е около 11. Пътуваме към с. Малина. Времето е топло, почти горещо. Само един поглед към нивите край пътя е достатъчен да ни убеди в сериозните размери на сушата и основателните притеснения на земеделските производители. Пшеницата е жълта в основата си, класовете са едва оформени, а до жътва има не повече от два месеца. Пролетниците пък едва се забелязват над чернозема. Влизаме в Малина. Минаваме край типичните за добруджанските села спретнати къщи, с идеално подредени дворове. Тротоарите пред тях са старателно почистени. Добре е благоустроен и центърът на населеното място. Тук, в диаметър от няколко десетки метра, са разположени
|
|
Кметът Желязка Атанасова |
кметството, читалището, пощата, магазин за хранителни стоки, пенсионерски клуб и пивница. В автобусната спирка откриваме пощенски кутии – по една за всяко семейство. Хората търсят тук кореспонденцията си.
По-рано масово се получаваха вестници. Напоследък почти се отказаха от абонамента заради мизерните доходи, които едва стигат за осигуряване на най-необходимото, обяснява кметът на Малина Желязка Атанасова. Тя ни посреща в кабинета си.
Изключително оскъдни са сведенията за миналото на населеното място. Известно е, че старото наименование на селото е Голям Чорал. То е едно от първите селища в Добруджа, получило българско име. Краеведът Георги Топалов предлага две хипотези за етимологията на турската дума чорал. Той смята, че името произлиза от разпространен в Добруджа бурен с народно название “чорал”. Георги Топалов предполага, че е възможно тази дума да означава и целина /необработвана земя/. През 1906 г. селото е преименувано заедно с още 22 населени места от Спасовска община. Тогава Голям Чорал получава името Малиново. През 1942 г. е взето решение същото име да се даде на село Настрадин /днес Божурово/ в чест на големия български политик Александър Малинов. Това налага корекция на името на бившето село Голям Чорал и от Малиново то става Малина. В края на 19-и и началото на 20-и век селището е било малко – няколко български къщи и още толкова турски. Българите идват тук от Котелско след Освобождението. |
| Малина се съживява след възвръщането на Южна Добруджа към България. Тогава по силата на Крайовската спогодба тук пристигат стотици българи – преселници от Северна Добруджа. Те идват от селата Кавгаджии, Ески Баба, Инан чешме, Потур, Караомер, Иримлик, Камана /община Долна Чамурла/, Караманкьой. Заедно със севернодобруджанските преселци тук се настаняват и четири семейства на бесарабски българи – от селата Лощиновка, Търновка и Булгарика, сочат регистрите на населението от 1941 г. В тях откриваме, че в Малина са се заселили и две руски фамилии. |
 |
Пощенските кутии – връзката на Малина със света. |
След 1944 г. тук се настаняват десетина български семейства от други населени места в Добричко и Силистренско. До 1958 г. в непосредствена близост е имало и друго село – Малък Чорал, преименувано през 1906 г. на Орлово. То се намира само на 3 км от Малина. Закрито е заради липса на жители – по Указа за заличаване на селища със затихващи функции. Сега там са останали само овчарниците на бившето държавно земеделско стопанство. До средата на 40-те години в Малина е имало църква. Храмът е закрит след установяването на комунистическия режим в България през 1944 г. 12 жители на генералтошевското село участват във Втората световна война. Днес живи са само трима фронтоваци. Училището в Малина е функционирало като основно до края на 50-те – началото на 60-те години на миналия век. След това поради липса на деца е преобразувано в детска градина. Забавачницата е закрита през 2000 г. Днес 15-те деца от Малина посещават училището в съседното село Преселенци. Читалищна дейност в селото датира от края на 40-те години на миналия век. През 1972 г. е построена и сграда за читалището. Дейността тогава бе изключително разнообразна – имаше танцов, театрален и вокален състав, разказва Желязка Атанасова. Сега функционира само група за автентичен фолклор.
В началото на 80-те години на 20-и век, след закриването на ТКЗС и окрупняването им в аграрно-промишлени стопанства започва постепенното обезлюдяване на Малина. Много от жителите на генералтошевското село търсят по-добра перспектива в Добрич и Варна. Днес в Малина живеят 250 души. Около десет са турските семейства, три – ромските фамилии.
Земеделието е единственият бизнес в селото. Землището на Малина е 12 000 дка. Земи в района обработват местните арендаторите “Братя Павлови” ООД, Живко Калчев и Никола Георгиев. Функционира и кооперация. Трима са по-едрите скотовъдци – Васил Ганчев, Ердинч Шабанов и Живко Калчев. Те отглеждат стада от над 100 глави овце. За осигуряване на прехраната си жителите на Малина разчитат на личните си стопанства. Хората в генералтошевското село са притеснени.
Голям е интересът за закупуване на имоти от чужденци. Един от тях – Джулиан Джеймс от Великобритания живее постоянно в Малина. Той се занимава с покупко-продажба на недвижими имоти. Други две къщи вече са закупени от англичани. За около 10 са обявени оферти. Средната цена на къща с двор е около 15 000 лв.
Както в повечето малки населени места в Добруджа и тук основният проблем е инфраструктурата. Прекият път за Добрич /по който разстоянието до областния център е само 23 км/ е в изключително окаяно състояние. За да не си трошат автотомобилите, хората са принудени да заобикалят през Генерал Тошево и така изминават над 40 км.
Напускаме Малина – едно от селата в Добруджа с потенциал за развитие. Природата го е дарила с плодородна земя. Близостта до морето /40 км/ и областния център привлича чужденците. Проблемът с лошите пътни артерии е нерешен от години. Ако пътят за Добрич най-после бъде ремонтиран, може би и инвеститорите ще погледнат по-благосконно към Малина. |
|
|
