лева, в социалните заведения – 15 000 лева, в дейностите “Благоустрояване и комунално стопанство” – 95 000 лева.Но гилотината, която се спусна над главата на новия кметски екип и на мен в качеството ми на кмет, дойде с неразплатените данъци на общината – както по ревизионни актове, така и други данъчни задължения, които бяха установени и невнесени на обща стойност 1 924 000 лева. Най-крупни бяха задълженията на община Добрич по “Данък за общините”, “Данък върху печалбата”, “ДДС”, такса “Битови отпадъци”. Само лихвите по данъчно ревизионните актове възлизаха на 434 000 лева. И всичко това се стовари върху нас в началото на мандата и в края на финансовата 2003 година. За да бъдем окончателно заловени в капана, Териториална данъчна дирекция /ТДД/ –Добрич, наложи запор върху всички сметки на общината и пристъпи към принудително събиране на задълженията като всеки ден 10 на сто от приходите вместо към общинската хазна поемаха към държавния бюджет за покриване на задължения, натрупвани от предишния кметски екип и неразплатени от неговия финансист. Към началото на 2004 г. успяхме да покрием всички задължения към държавата в размер на 1 816 827 лева – сума, която при други обстоятелства, би ни позволила да подпомогнем родителите при заплащане на такси за детски ясли и ЦДГ в продължение на една година, или биха осигурили безплатен годишен градски транспорт за всички пенсионери, а не само поевтиняване на картите за лицата над 70-годишна възраст. Не можехме да реализираме някоя от тези добри идеи, защото трябваше да осигуряваме средства, за да покрием задълженията на общината. Успяхме да го направим като затегнахме финансовата дисциплина и събрахме несъбирани с години от предшествениците ни задължения от длъжници на общината – юридически и физически лица. Натъкнахме се и на друго недомислие – оказа се, че най-голям длъжник на общината е самата община, която не е внасяла дължимите такса в държавния бюджет “Битови отпадъци” и данък “Сгради” за публичната общинска собственост.
Предишният кметски екип бе обжалвал в съда ревизионния акт на Териториална данъчна дирекция за периода от 1997 г.-2001 г., който установи невнесени доброволно задължения в размер на 1 473 252 лева с аргумента, че няма положителен финансов резултат. Но, със сигурност, г-жа Минчева е била наясно, че независимо от воденото дело лихви се начисляват и за периода те са се натрупали на стойност над 400 хиляди лева. Сума, която трябваше да излезе от сметката на общината заради нечия некомпетентност – нещо, което с последвалите си решения потвърдиха и Варненският окръжен съд, и Върховният административен съд. С решение от юли 2004 г. ВАС отхвърли жалбата на община Добрич срещу акта на ТДД, с която са определени данъчни задължения на общината за периода 1998-2001 г. Година по-късно Върховният административен съд остави в сила решението на Варненския окръжен съд.
Усилията ми през мандата бяха община Добрич да няма задължения към доставчиците и държавата, да осигурим възможност на общината безпрепятствено да участва в проекти по привличане на средства от фондове и такива, осигурени чрез използване на финансови инструменти. И, макар в продължение на 4 години аз и екипът ми да се движехме като сапьори в минно поле, неотдавна в бюджета на общината избухна още една мина. При това съвсем навреме – в навечерието на местните избори.
Още в началото на 2004 г. поисках от Териториална данъчна дирекция на Националната агенция за приходите в Добрич да бъде извършена данъчна ревизия за периода до встъпването ми в длъжност т.е. от 2001г. до 2003 г. По непонятни за мен причини, или, може би, по съвсем понятни, заповед за извършване на ревизия №118/06.03.2007 г. ми бе връчена едва на 13.03.2007 г. или броени дни преди изтичане на давностния срок за 2001 г. по чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази заповед бе изменена със заповеди №179/05.04.2007 г.; №304/04.06.2007 г. и № 323/13.06.2007 г., с които се удължаваше срокът за приключване на ревизията. Още “по-навременен”- в навечерието на предизборната кампания, дойде и ревизионният акт № 08000323 от 3.08.2007 г., който ми бе връчен на 6 август и обхваща установяването на данъчни задължения за периода от 1.01.2001 г. до 31.12.2003 г. в размер на 1 198 372,42 лева. Структурата на задълженията вече е позната и е “патент” на финансиста Султанка Минчева – “Данък за общините” в размер на 751 163,03 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 447 209,39 лева, които можеха да се избегнат, ако данъчните власти бяха извършили своевременно поисканата от мен ревизия, а не бяха изчаквали края на мандата. На основание чл. 127 от ДОПК, задълженията подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок.
Считам, че с тези си действия органите по приходите целят да блокират работата ни. Те създават финансови затруднения на общината и изземват значителен неин ресурс точно в този момент, който неминуемо е свързан във времето с предстоящите местни избори и заявеното от мен намерение да се кандидатирам за нов мандат.
От друга страна, равносметката показва, че нашият кметски екип е бил под постоянен обстрел от заложените от предшествениците ни мини. Не бих искала да приемам, че това е било направено злонамерено. Противното обаче означава, че е извършено от некомпетентност.
Направената равносметка показва, че сегашното ръководство на общината получи в наследство данъчни задължения в размер на 3 122 000 лева. Всички тези данъци към държавата са натрупани в предходните два мандата.
Сега, в резултат на това, ние сме принудени да заделим 3 122 000 лева от собствените бюджетни приходи и да поемем вината за действията или бездействието на управлявалите преди нас. Вместо да прибавим този значителен финансов ресурс към собствените средства, необходими за асфалтиране на улици, канализации, водопроводи, улично осветление и други дейности, от които се нуждаят гражданите на Добрич, ние ги подаряваме на държавата.
Само ще посоча, че сумата, която за четиригодишния мандат, благодарение на г-жа Султанка Минчева сме задължени да внесем в бюджета на държавата би била достатъчна да се рехабилитират изцяло 80 000 кв. м. улична настилка, което се равнява цялостното преасфалтиране и възстановяване на бул. “Добруджа”, или да се изградят 11 километра нови водопроводи, или да се възстанови осеметажното “изтърбушено” общежитие в кв. “Режията”, а защо не и да се възстанови цялостно разбитият плувен басейн в спортен комплекс “Русалка”. Аз, както, уверена съм, и гражданите на Добрич, бихме предпочели с тези средства да направим нещо от изброените, вместо да ги подаряваме на държавния бюджет. Очевидно, за други по-важно е да се спъва работата на Детелина Николова и екипа й, независимо, че това ощетява всички граждани на Добрич.
Ето защо, ще внеса материалите за всичко това в Окръжна прокуратура, за да се търси отговорност от виновните. Ако при това се установи, че ние също носим някаква вина, аз съм готова да поема отговорността и да отговарям за действията ни.
Детелина НИКОЛОВА
Кмет на Община град Добрич
Преди четири години
В. “Добруджанска трибуна”, 27 май 2003 г. :
Колко струва на данъкоплатците управлението на екипа Росенов?
Данъчен терор – с тази квалификация общинските ръководители се опитаха да скандализират добричкото гражданство. Заговори се за нарушени права на гражданите, а в заканите си някои стигнаха чак до Страсбург. Какво по-лесно да манипулираш бедните и онеправданите с гръмката фраза данъчен терор, геноцид и т.н. Оказа се обаче, че изпитаната тактика – атаката, е най-добрата защита, може да бъде печаливша за зле информираните, но не и за специалистите и за тези, които са ангажирани с управлението на парите на данъкоплатците. Цялата дандания беше породена от решение на ВАС /Върховен административен съд/, с което е потвърден акт за служебна регистрация на Община – Добрич по Закона за ДДС. В Закона за ДДС с големи букви ясно е записано, че независимо от дейностите, които развиват общините, следва да се регистрират.
А за какво всъщност се жалват общинарите? Има ясен и недвусмислен законов текст, който отговорните общински служители са пропуснали да прочетат и вместо тях това е сторил териториалният данъчен директор. Актът му е потвърден от съда с необжалваемо решение, т.е. то е задължително. Какво има да се коментира. Защо вместо да изпълнят съдебното решение и да търпят последиците от него, общинарите ронят крокодилски сълзи и обясняват колко онеправдани са общините? Законът за ДДС ясно сочи кой следва да се регистрира. Това го знае всеки редови счетоводител. На всеки е добре известно, че след като данъчният субект покрие изискванията по ЗДДС за регистрация, той трябва да се регистрира и в по-нататъшната си дейност да начислява ДДС. Срещу това задължение законът му дава право да ползва данъчен кредит за стоките и услугите, които той ползва в дейността си. Не стори ли това, има тежки санкции, глоба и служебно начислявне на дължимия ДДС по облагаеми сделки. Това за съжаление е банален факт. Необяснимо защо обаче Община Добрич, управлявана от ерудиран и популярен с всеобхватната си обществена дейност кмет, който решава проблемите на Община Добрич не само на местно ниво, а и на полето на международното сътрудничество, е направил толкова елементарен пропуск. Ако за инж. Росенов този пропуск може да намери обяснение и оправдание, в голямата му международна ангажираност, свързана с продължително отсъствие от града и затормозена аклиматизация, то в лицето на финансовия зам.-кмет г-жа С. Минчева въпросът остава открит. Как така главният финансист на Общината, който отговаря за парите на данъкоплатците и получава нелошо възнаграждение от тях и по презумпция следва да притежава високи професионални качества, е извършил такъв пропуск? Недоумението се подсилва и от факта, че като зам.-кмет отново с парите на данъкоплатците нееднократно г-жа Минчева е повишавала квалификацията си на многобройни семинари, дори и в Република Италия, за да види на място как се управляват финансите на италианските данъкоплатци. Да, но това не е всичко. Междувпрочем общинарите са абсолютно наясно с проблемите, които ще възникнат от това бездействие, иначе нямаше да плашат със съда в Страсбург. Регистрацията на Общината по ЗДДС означава, че държавата – компетентните данъчни служби, ще търсят дължимото, но неначислено ДДС за години назад. ДДС ще трябва да се начисли върху всички продадени от Общината жилища, наеми и платени административни услуги със законовите лихви. Става дума за стотици хиляди, а може би и за милиони левове, които ще бъдат взети от общинския бюджет заради безхаберното поведение на някои народни избраници, които се учат втори мандат да управляват на гърба на добричлии. Общината е пропуснала да ползва данъчен кредит за закупуваните от нея стоки и услуги с начислен ДДС, и то не защото законът не го позволява, както се опитват да се оправдаят, а защото, за да се ползва данъчен кредит, трябва да се поиска в определения срок. След като Общината предоставя нулеви данъчни декларации по ЗДДС и не отправя искане за регистрация, как да получи данъчен кредит?! За да получиш, трябва да поискаш. Ето защо напълно обясними са протестите на кмета и на г-жа Минчева. Нормално е те да занимават гражданите с това колко несправедлив е законът, на какъв финансов ценоцид са подложени общините. Нормално е да недоволстват, защото ако бяха замълчали виновно, както би трябвало да сторят заради натворените бели, можеше някой да се сети да попита защо се стигна дотук и защо данъкоплатците трябва да плащат сметката заради чуждо безхаберие и безотговорност. Защо вместо с парите на общинския бюджет да се благоустроява градът, трябва да се плаща за очевидна безотговорност и некомпетентност. Вместо да дадат обяснения защо се е стигнало дотук, някои хора имат наглостта да обвиняват и дори да съдят в Страсбург. Като граждани трябва да си поставим въпроса докога ще ни подценяват.
|
