Един ден в...

В Селце разчитат на чуждите инвеститори и зеленчукопроизводството

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

В непосредствена близост до Каварна, сред равно поле, на 4 км от главния път Варна – Дуранкулак е разположено Селце. Поемаме по разклона към населеното място. Веднага ни прави впечатление идеалната асфалтова настилка. Изненадани сме, защото четирикилометровата отсечка води единствено до Селце, където живеят едва

Средата на август е решаващото време за зеленчукопроизводителите. Те нямат друг избор, освен да са на полето, независимо от атмосферните условия.
Влизаме в селото и още с първия поглед разбираме, че името му е удачно избрано. Населеното място не е от големите. Веднага обаче проличава, че близостта му до морския бряг е привлякла инвестиции. В двата края на селото се издигат вятърни генератори. Виждат се няколко строежа, наред с типичните за Добруджа селски къщи се издигат и модерни постройки – сигурен знак, че интерес от инвеститори и чужденци не липсва. Новите сгради обаче са малко и не променят облика на селото. Кметът на Селце Павлина Димитрова обяснява, че чуждестранните собственици в повечето случаи правят козметични ремонти по старите къщи и така съхраняват автентичния им архитектурен вид.
Изключително оскъдни са сведенията за миналото на Селце. Знае се, че тук е имало древнобългарско селище от 9-10 в. Няма обаче археологически находки, които да дадат повече информация за тези далечни времена. По време на турското робство селото носи името Малкоч. За пръв път се среща в регистъра на тимарите на спахиите и заимите от 1526-1527 г., съобщава краеведът Георги Топалов. В този документ се споменава, че в селото има няколко човека, които дължат на хазната 100 акчета /сравнително дребна сума/ и че “няма рая”. Името на селището се среща и в документи на юрушката организация от 1543 г. От тях Георги Топалов прави обоснования извод, че сред местните жители по онова време е имало и юруци /мохамедански пастири-номади/. Интересно е, че в османски документи името “Малкоч” се среща в различни словосъчетания: Малкоч чалъш, Малкоч ханлар, Малкоч яляш. Тълкуванията на названието са спорни и трудно доказуеми. С по-голяма доза сигурност може да се твърди, че “ханлар” е производна от хан /кръчма/. Почти нищо не се знае за историята на селото в годините около Освобождението. Може да се предполага, че тук е пристигнала малобройна група от български заселници. Днес почти не са останали техни потомци, които да дадат сведения от кои краища на страната са дошли те.
Селцето се съживява през 1941 г., когато тук са се настанили преселци от Северна Добруджа. Повечето от тях идват тук от тулчанското село Конгас и от самия град Тулча. По-възрастните жители на Селце помнят тежките месеци на преселението. Тогава те са били деца, а в Малкоч не е имало училище. Започнали да учат четмо и писмо в полусрутена стара постройка в покрайнините на селото. Настанили ги в изоставените от румънските колонисти къщи. Постройките, които трудно се покриват с представата за жилищна сграда били от кирпич, “укрепени” от вътрешната страна с царевична шума и кочани. През 1942 г. е дадено българско име на населеното място. Обстоятелството, че е наречено Селце говори, че никога в историята си селото не е било многолюдно.
Школо е построено в средата на 50-те години на миналия век. Училището не функционира вече повече от две десетилетия. Сега в него се помещават кметството и читалище “Христо Градечлиев”. Културната институция е създадена преди около две години. Към читалището функционира и певческа група за автентичен фолклор.
Възрастните жени от самодейния състав са гордостта на селото. През април те са взели участие на международен фолклорен фест в Бабадаг, Северна Добруджа. През юни пък са се върнали с награда от събора в Дебрене.
Другата местна гордост е футболният отбор – ФК “Чиракман” с треньор Пламен Лазаров. Той е създаден преди две години, а през сезона 2006/2007 г. зае първо място в шампионата на Източната областна група. Имахме амбиции да участваме в първенството на Североизточната “В” група, но нямаше как да изпълним изискването за поне три детско-юношески гарнитури, обяснява кметът на Селце Павлина Димитрова. Стадионът е изграден през 2004 г. по малките демонстрационни проекти на предишното правителство. Парите не стигнаха и Общината доплати разликата за построяване на стадиона, казва Павлина Димитрова. Тя не пропуска да изкаже благодарността си към кмета на Каварна Цонко Цонев, който е откликвал на всяка нейна молба за финансова помощ. До края на септември трябва да бъдат завършени и инфраструктурните проекти, които ще направят Селце още по-привлекателно за инвеститори и чужденци. В момента се прокарва водопровод, предстои асфалтирането на няколко улици в селото.
Кметството, стадионът, смесеният магазин и пивмницата са разположени в радиус от около 200 м, в административния център на селото. Тук е и автобусната спирка. Единственият проблем е липсата на редовен транспорт до Каварна. Липсата на автобуси обаче не притеснява местните хора, защото до общинския център се стига лесно и с велосипед. Автобусната спирка се е превърнала в своеобразно табло за обяви. Тук може да се види интересна оферта “Заменям Мицубиши Лансер, модел 2005 г. за недвижим имот”. Или “Изповедта” на Симеон Сакскобургготски от кампанията за евроизборите.
В Селце живеят 136 души. Около 30 от тях са от ромски произход. Повечето са възрастни хора, пенсионери. Проблем с безработицата през последните 4-5 години няма, напротив – имаме нужда от работна ръка. Фирмите, които идват да строят в Селце искат да наемат местни хора, но не винаги успяват да намерят достатъчно хора, каза още Павлина Димитрова.
Землището на Селце е над 10 000 дка. 1500 от тях са заети от зеленчуци. Местната кооперация обработва 7 000 дка. Останалите се обработват от частни земеделски стопани. Заради изискванията на Европейския съюз хората тук са се отказали да отглеждат животни. Оставили са по няколко овце, кози или една крава за лични нужди.
Напускаме Селце – едно от селищата в Добруджа, пред които има огромни перспективи за развитие. Седем имота са закупени от англичани, интересът не стихва, въпреки че цената на парцел в регулация вече е 20 евро/кв.м. Търси се и земеделска земя. Декарът струва 1200 лв. Безспорен хит са вятърните генератори. Седем вече работят, заявки има за още поне 15. Сигурно не е далеч времето, когато тук ще изникнат вилни селища или голф-игрище...