През февруари 1973 г. междудържавна делегация с представителство на народните съвети от България прави посещение в Лондон. Посещението е по покана на Британското външно министерство. В тази делегация като представител на Окръжния народен съвет – град Толбухин /Добрич не бе възкръснал/ е включен и секретарят на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Йордан Парушев. Делегацията се оглавява от Георги Шарков – председател на И.К. на Окръжния народен съвет в Ловеч и член на ЦК на БКП.
След връщането си в България делегацията прави обстоен доклад до Държавния съвет на Република България. Докладът е подписан и се внася от ръководителя Георги Шарков, преподписан от още двама народни представители, членове на ЦК, както и от представителя на Окръжния народен съвет, секретаря на ИК другаря Йордан Парушев. Ако докладът не е подменен с КАРТОНЧЕ, би следвало и сега да се намира в архивите.
Връщам се към греховните помисли на Йордан Парушев. Неподозиращ нищо лошо, след връщането си от Англия най-вероятно е споделил някои от впечатленията си с хора от близкото си обкръжение – верни партийни другари комунисти. Да, ама не, както казва Петко Бочаров!
Какво бе видял, чул или “откраднал” Йордан Парушев от далечната страна на загниващия и изчезващ капитализъм в Англия /Велика Британия/ при тази злощастна командировка?
Роден за педагог бе Парушев – учител, литератор, директор на редица престижни училища в град Толбухин – сега Добрич.
Известен бе не само сред учителската гилдия. Познаваше го добричката интелектуална общност и като общественик, поради което през 1969 г. бе издигнат за началник на отдел “Просвета” в градския общински съвет и по-късно за секретар на И.К. на Окръжния народен съвет гр. Толбухин. Като изявен интелектуалец нему е била възложена отговорността за развитието на културната и просветната дейност. Комунист бе той, макар и от сталински тип, каквито бяха всички административни ръководители от онова време. Комунист, но изпреварил своите колеги-съмишленици в ЕВОЛЮЦИЯТА към приемане и прилагане на модерните и съвременни ценности на нова културна Европа – Европа на модерните прогресивни социалистически партии и движения, Европа на напредъка, прогреса и демокрацията.
Естествено неговата командировка до Англия не е била да изнася революция /комунистически мерак/, да разузнава военната мощ на НАТО, или не дай Боже тази на Англия! Не. Парушев имаше усет, който улавяше хубавите, добрите неща в заобикалящия ни свят, а от там и в омразния свят на капитализма. Имаше силно и точно зрение, което виждаше и невидимите за обикновеното око новости, където и да се намират те. Ще възразят някои господа – другари. Само Парушев ли бе ходил и видял западния свят. Другите, които ходиха, нищо хубаво ли не са видели? Ходиха, много хора ходиха и тогава на Запад, но мнозинството от тях /80-90 %/ гледаха, а и не виждаха, слушаха и не чуваха. Все пак виждаха по нещо такова, което липсваше на нашенския “задоволителен” пазар. Нещо в неприкосновения си дипломатически куфар да скатаят – произведения на финната техника, апаратче, каквото и да е то, филмова лента с порнографско съдържание, химикалка със същата лентичка, касета или грамофонна плоча със запис на рок, джаз или друга, но все пак по-хубава и харесвана музика. Дамско и мъжко бельо, и то нещо такова за “пред хора”. Колко “специална” работа вършеха чифт дамски чорапи за подаръци на нежния пол? С тях лесна кариера се правеше – лична и мъжова в ония наши си възходящи към светлото бъдеще години. Официално: не могат тези стоки да конкурират един руски /пардон съветски/ кожух от бяла мечка или калпак от полярна лисица – а на саме, ако не подозирахме близостта на БРЪМБАР, пак си го признавахме, но под сурдинка. Иначе минаваш за глашатай на западната упадъчна култура и пропаганда.
Така внесохме у нас, с такива глашатаи всичко лошо и отхвърлено от западното общество – проституцията, корупция, дрога и други негативи, все от там, от омразния свят на буржоазна Европа. Другият масов порок ние си го имахме от преди много години, като братско наследство – АЛКОХОЛИЗМА, но мащабно пак по братски ни бе поднесен на 8-9 септември 1944 г. с щиковете на Червената армия.
Тръгнали бяха в публичното пространство приказки за видяното и чутото от Парушев при тази командировка до буржоазна Англия. Положителни изглежда от негова позиция за просветното дело, здравеопазване, социални мероприятия, екология, строителство, та чак до селското стопанство в тази водеща световна държава – Великобритания. Но тези неща, казани макар и под сурдинка, вече се коментираха от толбухинското гражданство и най-вече от голямата тогава окръжна администрация чак до нейните периферии. /Тогава аз, гл. счетоводител на Окръжна болница./ Будното око и ухо на тоталитарно – комунистическата държава, държавна сигурност не спи. Вижда, чува и донася там на върха. Забележете, не за някои случайно промъкнал се НЕ НАШ ЧОВЕК, по чужбина, а за секретаря на И.К на Окръжния народен съвет – Толбухин, правоверния комунист, човекът, доказал се като такъв и дал много за културното и просветно дело на добруджанския край Йордан Парушев. Тръгват подозрения, партийното доверие секва. Започва масиран психологически тормоз.
За зла участ, точно по това време е отпечатана поръчаната обемиста книга “100 години класно училище в гр. Толбухин” /преди 100 години гр. Добрич е имал честта да се нарича маршал Ф. И. Толбухин/. Автори на книгата са: проф. Петър Тодоров – добруджанец, Любен Бешков и Рада Въртунинска, известни добруджански общественици и краеведи и още едно лице. Рецензент и редактор на книгата е все същият проф. Петър Тодоров.
Недогледал Парушев, че град Толбухин се промъква и като град Добрич, че Любен Бешков “пробутва” биографии на фашизирани учители, че комунистката Рада Въртунинска нищо не съзряла. Грехове, грехове се трупат по главата на Йордан Парушев – слаб, недостатъчен партийно политически подход при оценката на книгата. Всичко това предварително е било одобрено от отдел “П.А. на Окръжния комитет на БКП, където ръкописът престоява повече от месец. Стартът е даден. Книгата е отпечатана и пусната на книжния пазар. Но, скоро, много скоро е спряна, иззета обратно, натоварена на камион, изпратена в Плевен и изгорена в някакви пещи. /Рада Въртунинска – “Изгорени страници”.
Ето какво пише Парушев на 6 април 1973 г. в открито писмо –докладна до Ганчо Кръстев, първи секретар на Окръжния комитет на БКП гр. Толбухин за книгата: “Аз не съм автор, редактор или рецензент на книгата. Тя има официален рецензент и редактор другарят Петър Тодоров. Така че не мога да нося отговорност за всички факти”. /точка 2/ точка 3 – “Ръкописът на книгата стоя повече от един месец в ОК на БКП, където трябваше да го прочетат някои другари, в това число и активните борци, но никой не го прочете и не направиха забележки”. Хора, непогледнали и не прочели книгата, отправят обвинения и хули и рушат един човешки живот.
Още едно будно око и ухо, директор на каварненско училище, дава сигнали за “увлечението” на Парушев по Запада. Двамата присъстват на открит урок в каварненско училище. Учителката и урокътслабо подготвени. Парушев пише до първия секретар “Целият урок изобилстваше от груби фактически, педагогически и методически грешки и недоумения”. – “През целия учебен час учителката говореше, че населението на Азия няма прираст”. Това е грубо невежество и фалшификация. Изнасят се и други капитални неточности. Слаб урок, слаб контрол от страна на директора. След урока, насаме в кабинета на директора, Парушев прави забележки за горните и други негативи. Тук този разговор, на четири очи, като пред съмишленик, комунист, Парушев споменава за безплатните учебници за учениците в Англия.
Ето ти материал и за други “прегрешения” на Парушев и то все в една посока – слаб партийно -политически подход и оценка. Пропаганда на западна упадъчна идеология.
Сега за видяното, чутото и разказаното му от сътрудниците /нашите момчета/ в посолството в Лондон. Цитирам дословно от докладната записка до И.К. на Окръжен народен съвет Толбухин от 1973 г. – дата няма:
Въведение: Другари, както ви е известно, през месец февруари 1973 г. делегация на окръжните народни съвети, в състава на която бях включен и аз, посети Великобритания по покана на Британското външно министерство. Ал. V –та “Намирам, че ще бъде полезно да запозная другарите от Изпълнителния комитет с някои от по-важните изводи и впечатления на делегацията. Няма да се спирам на отрицателното отношение на английската буржоазия към социализма... По общата организация на местното управление: “В местните органи на управление много широко е застъпено общественото начало. Съветниците се избират за четири години, а председателите за една. Така че за един мандат съветът има четири председатели. Глобите са едно от главните пера в приходната част на бюджета. Това е довело до подобряване на реда и дисциплината в държавата. Една от най-важните функции на съветите е опазване на околната среда. В Лондон е изграден електро-изчислителен център за ръководство на местното управление.
Защита на жизнената среда и чистотата : На този въпрос се отделя изключително голямо внимание... В резултат на това всички градове са чисти, природата запазена. Внедряват се филтриращи устройства на комините. В Англия няма мъгли и въздухът е много чист. Въведени са специални филтриращи устройства за фекалиите и промишлените води. Сега в река Темза, която обира отпадъчните и фекални води на осеммилионния Лондон, се развъжда риба. В Лондон и големите градове има фабрики за преработка на сметта. Замърсените коли и ремаркета се мият извън града...
Архитектура и благоустрояване : В съществуващите градове почти не се строи и преустройства. Улиците не се разкопават за подземен кадастър. Жилищните блокове в квартал “Барбикан” в Лондон са свързани с пасарелки един с друг и с търговските магазини така, че движението на пешеходците става над улиците. Тротоарите са от големи циментови плочи или от кетон...
Пътищ а: Всички пътища са асфалтирани. Асфалтът е със зърнеста структура и гаранция поне 7 години, така не увери главният пътен инженер...
Образование: Концентрацията на учебните заведения. Учениците навсякъде се транспортират до училищата с обществен транспорт за сметка на съветите. Навсякъде е въведен полуинтернатна система на обучение. Учениците получават на обяд храна, 50 до 70 % от която плаща съветът. На учениците не се възлагат домашни работи и те не носят в домовете нито учебници, нито тетрадки. Учебниците навсякъде се дават безплатно от съветите. Във Великобритания не е позната системата за изпитване на учениците. Те само се обучават и до 16 години всички преминават. Повтарящи няма. Изпити има в гимназиалния курс. С по-слабите ученици се работи допълнително в училището с подготвени специалисти. Изоставащите се пренасочват в специални училища. Много широка е мрежата на колежите.
Здравеопазване: Медицинската помощ е безплатна. /изглежда от нас са взаимствали/. Прегледите в частните лекарски кабинети и в болниците са напълно безплатни. Лекарствата срещу рецепта също са безплатни. Детската смъртност е 19 на 1000. Млечни кухни няма. Има изобилие на детска храни по магазините...
Социални грижи : Мъжете над 65 години и жените над 60 години имат право да бъдат настанени в домове за стари хора срещу заплащане 2/3 от пенсията. В Англия няма традиция децата /синове и дъщери/ да гледат старите си родители. Затова съветите строят необходимите домове. Въпреки това все още се виждат скитащи бездомни хора. Култура : Посещенията във всички музеи, галерии и паметници на културата, с изключение на частните такива, са безплатни. Самодейността е широко развита и то изключително на обществени начала. Диригентите са на обществени начала. Министър-председателят ХИИТ също дирижира самодеен хор от своя квартал.
Животновъдство: Посетихме дирекция за изкуствено осеменяване. Има 800 бика от 22 породи. Годишен млеконадой от крава 4000-4500 литра. Рекорд 10 000 литра за 384 дни. Овцете не се осеменяват изкуствено. Частните ферми макар и малки, за по 80-120 крави са много модерни стопанства. В една ферма за 120 крави и 270 телета, юници и бичета, има всичко 5 работника. Пълна ,модерна и ефективно работеща механизация. Фермерът не работи.
Борба с алкохолизма : Води се изключително от държавата със строгия надзор на полицията. Сервирането на алкохол е строго регламентирано по часове на денонощието. През деня не се сервира алкохол. Увериха ни, че никой не иска да има работа с полицията заради алкохола. Няма предимства никъде и в никоя сфера на обществения живот. За какво да ги има? Е, какво лошо има в казаното и написаното от Парушев дотук? Нищо лошо, само зависи кой прави тази оценка. И все пак въведохме някои положителни неща у нас като: децата на родители, работещи в определен профил, да се приемат /насочват/ по възможност във вузове със същата специалност като на медицински работници, просветни и културни дейци, инженерните специалисти, селскостопанските такива и други. Да, ама не беше съвсем да. Децата и техните деца на активните борци влизаха не само с предимство, но и без приемни изпити и то във всички специалности. /Бог да пази България от такива учени/. По молбите на децата на нашите хора /изявени партийни функционери/ се поставя строго секретен гриф- да! И сега, 36 години по-късно, ще видите по улиците деца, прегърбени от тежки ранички, пълни с учебници, тетрадки и всевъзможни помагала. Как да помогнат на изоставащото дете в написването на домашното като и самите родители са изостанали? Колко много неща, които Парушев докладва, без да препоръчва, все още 20 години демокрация не се прилагат? Ако тогава е пречела тоталитарно-комунистическата система, то сега кой и кому пречи? Добре, че историческото време отнесе безвъзвратно РАБФАГОВСКАТА форма на обучение. Иначе още щяхме да произвеждаме висшисти без образование и професори от същия калибър. И още нещо много важно, което в онова време се преписваше като грях на Йордан Парушев, а то явно се говореше в публичното пространство. Във всички висши учебни заведения на Англия се изучавала и специалност “Стопанство” с оглед всеки да умее да организира и ръководи собствен бизнес. Дамоклевият меч е надвиснал. Дава Йордан Парушев обяснения и пред Първия секретар на Окръжния комитет на БКП д-р Ганчо Кръстев, след като е дал такива пред другарите Иван Желев и Петко Петков. “За книгата аз казах, че главният виновник съм аз. Казал съм го честно пред другарите Иван Желев, Илия Стоянов, Гичо Димитров. Повтарям го и сега...” Обяснение е дадено и пред д-р Георги Стоянов – председателят на ИК на ОНС Толбухин. Даваш обяснения др. Парушев, но кой те слуша, кой чува и кой ти вярва. Глас в пустиня. Станал си проводник на западна упадъчна, чужда на комунизма идеология и възгледи. Бързаш, другарю Парушев, не му е дошло времето. Падна и ти наравно с многото НАИВНИЦИ, КОМУНИСТИ, ИДЕАЛИСТИ!ЕДИН ПО ЕДИН, ДО ЕДИН! Всеки от нас, рано или късно ще си отиде от този свят. Йордан Парушев рано ни напусна. Можеше още да бъде полезен на добруджанската общественост със знанията и умението, което притежаваше. С Парушев се знаехме още като млади момчета-ученици в Добричката мъжка гимназия. В една паралелка бяхме четири години 1944 – 1948. Добри приятели си останахме до края на жизнения му път. Вечна да е паметта му. Забележка: Ползвани са автентични данни от личния архив на Парушев, съхранен в Окръжен държавен архив – архивна единица 11 град Добрич.
Атанас Марков
|
