|
|
| понеделник,
19 ноември, 2007 |
Мечтая да режисирам оперен спектакъл в България
Оперната певица Константина Петкова пред DT |
|
-Как стана така, че Константина Петкова – професионално реализирана в чужбина се завърна в родината си?
-Моето завръщане в България прилича на историята на Робинзон Крузо. След дълги години, прекарани в мегаполиса Ню Йорк, идването ми в родното Пчеларово беше като попадане в преддверието на рая. Особено ме привлече природата след пребиваването ми в многомилионния Ню Йорк, в който има малко зеленина и няма птици. Цветята, овошките, листата през есента и животните на село ме вдъхновиха да променя начина си на живот. Бях обзета от метафизични размисли и окончателното ми решение да остана в родния край дойде през 1986 г.
-Живяла сте в различни държави по света. Кое е мястото, което остави най – голяма следа в живота ви?
-Това естествено е Рим - първият голям град, в който се озовах на 30-годишна възраст. След няколко години успях да се интегрирам успешно. Това е една изключителна страна. Заминах за Италия през 1967 г. след като спечелих конкурс докато бях в Русенската опера. Там завърших прочутата музикална академия Санта Чечилия в Рим. Взех дипломи от два факултета – по оперно пеене и по оперно-драматична режисура. Реализирах се в различни театри в Италия, участвах в много спектакли. Режисирах музикален спектакъл по музика на Клаудио Монтеверди. Това ми даде възможност по-късно в САЩ да продължа да работя и като режисьор. Участвах и в три филма под ръководството на големи италиански режисьори. Два от тях пожънаха огромен успех. Радвах се на подкрепата и личното приятелство на Фредерико Фелини, Микеланджело Антониони. Докато бях в Италия се изявих и в сферата на публицистиката. Материалът “Музикалният живот на Италия” бе по поръчка на московско издание. Три години от живота си прекарах в Женева. Там обучавах деца на оперно пеене в частна консерватория. Акцент в кариерата ми бе концерт по произведение на френски композитор, записан в радио Париж през 1977 г.
След това заминах за САЩ, където се изявявах и в трите си професии – оперно пеене, педагогика и режисура. Сформирах група с участието на българи и американци. Тук също участвах във филм на един от най-известните кинорежисьори - Милош Форман. Той бе прожектиран в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и спечели престижна награда.
-Как, освен чрез музиката, изразявате себе си, своите впечатления и емоции?
-Много съм пътувала. Това ме вдъхнови да напиша три пътеписа. Те отразяват впечатленията ми за Северна Африка, за Сицилия и средиземноморските острови и за Турция. Все още не са издадени. Много често са ме питали защо не напиша автобиографична книга. Небезизвестният Теди Москов преди две години искаше да пресъздаде живота ми на филмова лента. Впечатлен бе от интересните хора, места и събития, които са част от житейския ми път.
- Госпожо Петкова, имате интересен подход при обучението на деца в оперно пеене. Разкажете повече за методиката.
-Още докато бях в чужбина по примера на Аристотел водех моите ученици сред природата. Там се провеждаха уроците по оперно пеене - сред зеленината, представителите на животинския свят, музиката има друго звучене. Този метод се радваше на голям интерес. След завръщането ми в България продължих с тези уроци в Пчеларово. Идеята е децата да се докосват до друг свят, който да възпитава техните естетични критерии. Общото възприятие на света е от голямо значение. Винаги съм държала да имам ученици, които не просто да пеят, а да бъдат интелигентни младежи с мироглед, ориентиран към красивото. Груповите обучения по този метод в България продължиха 4 години, но нямаха особен успех.
Сега продължавам да обучавам деца. Мои възпитаници от Бургас и Шумен вече са в Консерваторията в София и в музикални учебни заведения във Виена.
-Открила ли сте вече спокойствието за себе си?
-Да. За това особено допринесе общуването ми с родителите ми през последната половина от живота им. Идвайки си в България, имах възможност да им се отдам изцяло. Това наистина донесе така желаното равновесие и спокойствие на духа ми.
-Какво не осъществихте от мечтите си?
-Много исках да режисирам оперни спектакли в България, но така и не получих покана, въпреки че заявих своето желание. Хубавото е, че във всички сфери, към които съм проявявала интерес, имам успешна реализация – пеене, педагогика и публицистика.
-На какво възпитава оперното изкуство?
-Това е наистина сложно изкуство. За да се упражнява, трябва много сила на духа и строга дисциплина. Дори детето да не се реализира в тази сфера, то ще се докосне до един свят, който изгражда друга етика на поведението, дава ценностна система, която е особено важна в днешно време. Несъвместими с оперното пеене са употребата на алкохол, цигари или наркотици. Практически е невъзможно да се поддържат гласовите данни, ако подрастващият ги употребява. В този смисъл изкуството може да даде основа за израстване и възпитание на детето.
-Какво липсва на децата сега?
-Нужна е една методична образователна система, учениците да бъдат мотивирани и да се предизвикат в тях разностранни интереси, независимо дали учителят преподава физика, музика или история. Във всяка материя децата трябва да бъдат поощрявани да откриват красотата. В това отношение медиите имат негативна роля. От екрана ни заливат реклами и филми, изпълнени с насилие.
-Какво си пожелавате по повод 70-годишния юбилей, който отбелязвате днес?
-Макар да е тривиално, си пожелавам преди всичко здраве, за да мога да продължа напред. Държа да придружавам учениците при кандидатстване в чужбина, а за това се изисква крепко здраве. Разговаря Галина Михайлова |
|
|
