|
|
| понеделник,
19 март, 2007 |
|
Един ден в...
В Йовково – тютюнопроизводство пред провал
Селото пази спомена за Йовков и интернирани от комунистите
|
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Слънчев ден в средата на март. Пътуваме към с. Йовково. Малко преди разклона за населеното място автомобилът ни е спрян от патрул на гранична полиция. Искат ни документите за самоличност и питат за посоката и целта на пътуването ни. Установяваме, че граничните полицаи спират всички преминаващи, и в двете посоки. Изненадани сме, защото членството на страната ни в ЕС предполага безпроблемно пътуване в граничната зона и безпрепятствено преминаване на границата. Ясно ни е, че е безполезно да задаваме въпроси на патрула.Граничарите ни връщат документите и ни пожелават приятно пътуване. |
|
Кметът Алибрям Хасанов. |
Впоследствие разбираме, че проверката е била рутинна и не е продиктувана от някаква извънредна ситуация...
Навлизаме в с. Йовково Минаваме край оранжерия, която прилича на изоставена. Тя е строена в средата на 80-те години на миналия век, за да се използва излишната топлинна енергия от намиращата се в землището на съседното село Кардам компресорна газостанция. Първоначално се е простирала върху 108 дка. 60 от тях са били заети от закрити оранжерии. В момента е частна собственост и работи с малък процент от капацитета си.
|
Безспорно най-известният човек, живял тук, е певецът на Добруджа Йордан Йовков. Той пристига в Чифут кьой /старото име на селото/ на 12-годишна възраст заедно със семейството си, изселило се от Жеравна. Те идват тук с първата вълна на български заселници от Котелско. Йовков прекарва в Чифут кьой юношеските си години. След това се преселва в с. Каралий /Красен/, където е учителствал.
Много са въпросителните за произхода на името Чифут кьой. “Чифут” на турски означава “евреин”. В миналото населеното място е било на оживения път за пристанището в Кюстенджа и оттук са минавали много кервани. |
|
Паметна плоча сочи мястото, където е била къщата на Йовков. |
Няма обаче съхранени данни за еврейско присъствие по тия места. Краеведът Георги Топалов съобщава, че селото се среща в турски данъчни регистри от 1573 г. под името Джухуд куюсу. 100 години по-късно /1676 г./, пак в османски документи се среща като Шохуд куюсу. Георги Топалов тълкува това име като “кладенеца на свидетеля” /от турското “шихуд” – свидетел/. През 1873 г., отново в данъчни регистри се споменава, че в селото има 38 мюсюлмански къщи.През 1941 г. местното население предлага селото да се преименува Малка Жеравна. Предложението обаче не е прието и през 1942 г. населеното място получава името Йовково – в чест на класика на българската литература.
|
| В регистъра на населението от 1954 г. е записано, че в Йовково през 1948 г. са живели 500 души /103-ма българи, 376 татари и 23-ма турци/. През 50-те години на миналия век тук са заселени принудително хора, несъгласни с комунистическия режим. В регистъра на населението четем: Ивелин Марков Джиголов от с. Рупел, Демирхисарско /Вардарска Македония/, заселен тук с цялата си фамилия съгласно удостоверение 1958 на Околийското управление на МВР – Ген. Тошево. В Йовково са били интернирани хора от с. Белонопско, Софийско, с. Черногорово, Пазарджишко, от Пловдивско, Харманлийско, |
 |
На мястото на съборената през 80-те години читалищна сграда се издига незавършен строеж. |
Михайловградско. След Крайовската спогодба в Йовково идват и няколко фамилии на преселци от Северна Добруджа – от селата Гаргалък и Байрам-деде /днес Индипенденца/. Те обаче не се задържат дълго тук.
През 70-те години на миналия век тук идват турци от Кърджалийско. Привличат ги условията за производство на тютюн. По родните им места тютюнът се е обработвал изцяло на ръка, а в Добруджа всичко е било механизирано.
Възрастните хора разказват, че селото се е изпразвало три пъти. Първото масово изселване вероятно е било непосредствено след Освобождението. Последното – при голямата “екскурзия” през 1989 г. И след промените младите хора продължават да се изселват в Турция – вече по икономически причини. Най-многобройно е било населението през 1988 г. – 987 души. В момента жителите на Йовково са 340 – предимно турци и татари. Има и трима българи.
Намирането на работа е проблем за жителите на генералтошевското село. В близост няма строителни обекти, курортите са отдалечени, а и в селското стопанство не се разкриват достатъчно работни места. Затова хората тук разчитат на животновъдството и тютюнопроизводството. Заради изискванията на Европейския съюз обаче хората са притеснени за бъдещето. Около 600 са главите добитък /предимно дребен/ в селото. Няма крупни животновъди и това е една от причините малките лични ферми да не са в състояние да отговорят на изискванията. Чува се, че ще изкупуват млякото на цени от 20-30 стотинки. Това е изключително нерентабилно и ще принуди много хора да ликвидират животните си, казва кметът на Йовково Алибрям Хасанов. Друг проблем е липсата на пасища. Подобна е ситуацията с тютюна. С тази култура са заети около 150 –160 дка от землището на селото /6127 дка/. Сортът, който вирее в Добруджа – “Хан Тервел”, е с високо съдържание на катран и никотин. Тютюневи изделия, произведени от него, няма да могат да се продават в ЕС. От фирмите, които изкупуват тютюна казват, че ще продължат да работят с този сорт още 2-3 години. Какво ще се случи след това – не знаем, казва Алибрям Хасанов. И сега цената на тютюна е ниска. Ако не бяха субсидиите от фонд “Тютюн”, сигурно хората щяха вече да са се отказали и от този поминък, допълва кметът на Йовково. Оцеляването на хората тук е затруднено и от обстоятелство, че около 90 % от живеещите в селото са безимотни.
В началото на 90-те години на миналия век е имало сериозен проблем с кражби, извършвани от румънци, които преминавали граничната бразда. Това наложило възстановяването на граничната застава в Йовково. Постът е премахнат през 2000 г.
Интересът на чужденци за закупуване на имоти е слаб. Преди няколко месеца е проведен търг, на който българска фирма е закупила 11 парцела с намерение да строи къщи за чужденци. До момента обаче сделки няма.
Напускаме Йовково – едно от селищата в Добруджа, където хората не могат да са сигурни за поминъка си. Има какво да се желае и по отношение на инфраструктурата. Може би шансът е в проектите за трансгранично сътрудничество и в привличането на средства по оперативните програми на ЕС за земеделието и селските райони. |
|
|
