Един ден в...

Безработицата в Жегларци е едва 5 процента

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

Денят е петък, 16 февруари, часът – около 11. Влизаме в с. Жегларци. Още с първия поглед става ясно, че населеното място не е от малките. Времето е топло за средата на февруари и хората са в дворовете си или на улицата. В центъра на селото забелязваме оживление. Петък е пазарен ден в Жегларци. Търговци от Тервел, Добрич и околните села са изложили стоката си – дрехи, домакински съдове, инструменти, цитрусови плодове. За щандове служат талашитени плоскости, багажниците и покривите на леките автомобили, каросериите на микробусите...
Минаваме и край незавършена двуетажна тухлена сграда с четири крила. Строежът е започнат през 80-те години. Идеята била да се съберат на едно място всички административни звена – кметство, поща, читалище и т.н. В сградата трябваше да има зала,магазини, салон за тържества. Поради липса на средства не успяхме да я завършим, казва кметът на Жегларци Георги Минчев. Той добавя, че са правени опити недостроената сграда да бъде продадена на търг. Кандидати да я закупят не се явили. Имаше идея сградата да се превърне в социален дом, но не срещнахме подкрепа от институциите, споделя Георги Минчев. Според краеведа Георги Топалов през турското робство селото се е казвало Омур факъ. Омур е лично име, а “факъ” – тълкувател на Корана. Роденият в Жегларци Жеко Попов предлага друга

хипотеза за името на селото. Според него то първоначално е звучало Емир вакъф, а впоследствие е трансформирано в “Омур факъх”.
Вакъф е имот, доходите от който се използват за благотворителност, а емир е титла в мюсюлманските страни. През 16 в. селото е нападнато и разорено. След това започва колонизирането му от турците. В периода 1580-1590 г. е построена джамия от мюсюлманския духовник Дервиш бей, разказва Жеко Попов. Според него в процеса на колонизирането на селището са били настанявани араби, мюсюлмани от Азърбейджан и номади-юруци. Вероятно през 17-18 в. имоти в района са получили и еничари. За тяхното присъствие свидетелстват характерните надгробни паметници /колони с чалма на върха/ в двора на джамията, изгоряла при пожар през 1993 г. Интересна е легендата, свързана със старата чешма. Местен бей имал красива дъщеря. Искал да я омъжи за турски офицер от Силистра. Момичето обичало беден момък от селото и от мъка по него се поболяло и умряло. В нейна памет беят издигнал чешма. Върху нея е изписано “Всичко започва от водата”.

Крайовската спогодба куцовласите са заменени от 70 българи от Северна Добруджа – основно от тулчанското село Караман кьой.
През 1941 г. местното население предлага селото да се преименува Каблешково. Това предложение не е прието и през 1942 г. населеното място получава името Жегларци. Новото наименование е свързано с дряновата гора, която се издига на запад и на север и предпазва селото от студените ветрове. От нея хората добивали жегли /дрянови пръчки, които се поставят във волския ярем/. Именно на тези селскостопански приспособления дължи името си тервелското село.

Днес към читалище “Дора Габе” функционират две самодейни формации – за изворен фолклор и за пресъздаване на народни обичаи. Певческата група три пъти участва на националния фолклорен събор в Копривщица. Наскоро е сформиран и детски танцов ансамбъл.
През 1999 г. е подменено изцяло уличното осветление. Монтирани са нови стълбове и са поставени по-устойчиви електроповодни кабели. Две години по-късно е пуснат в експлоатация местен водоизточник. Дотогава през летните месеци се е чувствал недостиг на вода, разказва кметът Георги Минчев. През 2004 г. е ограден гробищният парк, ремонтирана е и старата чешма. Реконструирани са читалищната сграда, училището и детската градина. Най-големият проблем в Жегларци е състоянието на улиците. Те не са ремонтирани от асфалтирането им преди 25-30 години. Навсякъде из селото са зейнали огромни дупки. Неведнъж сме молили Община Тервел за средства, но явно парите, нужни за асфалтиране, не са по силите на бюджета, казва Георги Минчев.
Днес в Жегларци живеят 1044 души. Около 60 % от тях са турци. В селото има много млади хора – над 100 са семействата, в които двамата съпрузи са на възраст до 45 години. Безработицата в Жегларци е едва 5 %. Работни места за хората от тервелското село разкриват клонът на пловдивската мандра “Филипополис”, земеделската кооперация “Прогрес”, два шивашки цеха в Тервел, цех за производство на обувки в Бенковски, “Клас олио” – Карапелит.
Интересът за закупуване на имоти от чужденци е слаб. Една къща е закупена от агенция за недвижими имоти, ремонтирана е, но още няма чуждестранен собственик. Цената на къща с двор е 5000 – 1000 лв.
Напускаме Жегларци – едно от големите и оживени села в Добруджа. Пред населеното място има всички перспективи за развитие – ниска безработица, съхранена икономика, много плодородна земя и добри условия за животновъдство. Нужно е съвсем малко. Въпреки оскъдните възможности на общинската хазна трябва да се намерят средства за инфраструктурата. Защото тя е в основата на привличането на инвеститори.