Един ден в...

В Пленимир – вековни дъбове и редки птици

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

На неколкостотин метра от пътя, водещ към Държавния земеделски институт, е разположено село Пленимир – едно от малките населени места в Добруджа. Къщите тук са спретнати, дворовете подредени – навсякъде личи грижата на добри стопани. Не се виждат срутени, рушащи се или изоставени постройки – гледка, която не е необичайна в добруджанските села.
Пленимир не може да се похвали с богата история. Части от керамични съдове, открити в местността “Чаиря”, дават основание да се предполага, че в древността е имало някакво селище.

Писмени доказателства за съществуването му обаче не са съхранени. В турски официални документи от 19- и век се срещат откъслечни данни за селище по тия места.
Със сигурност се знае, че след Освобождението тук са заселени няколко български семейства. През следващите десетилетия се появяват чифлици – собственост на замогнали се благодарение на трудолюбието си българи. Най-големият е бил на Захари Бижев. Крупен земевладелец бил и Иван Саламански, разказва кметът Ганка Цветкова. Румънските окупатори настаняват тук 30 куцовлашки семейства от македонските планини и ги оземляват. След възвръщането на Южна Добруджа към България колонистите са заменени с преселници от тулчанското село Потур. Българското си име селището получава през 1942 г. Названието е истинска загадка. Като лично име Пленимир се среща в Дриновия препис на Бориловия синодик. Там е упоменато редом с имената на синовете на българския цар Петър І – Борис ІІ и Роман. Това кара историците да предполагат, че Пленимир е български княз – син на Петър и внук на Симеон Велики.
През 60-те години на миналия век населението в Пленимир достига 350-360 души. По онова време тук е функционирала голяма кравеферма. След създаването на АПК хората остават без работа и се изселват в градовете – основно в Генерал Тошево и Добрич. През 1967 г. е закрито училището в Пленимир.
Днес в генералтошевското село живеят 78 души. Почти всички са пенсионери. Наскоро се е заселило едно ромско семейство. Сред жителите на Пленимир е и 51-годишният англичанин Джеф Ман. Той е от Нюкясъл. Живее постоянно в Пленимир от 8 месеца. Купил е къщата за 10 000 евро. “В Англия работех като багерист. Нюкясъл е много шумен и мръсен град. Затова сега се опитвам да продам жилището си там. С жена ми възнамеряваме да живеем в Пленимир до края на живота си. Харесва ми тук – тихо и чисто е. Обичам да гледам как расте тревата. Имам и приятели – семейството на Ганка Цветкова – кмет на селото. През последните месеци ям само домашно приготвена храна. Допада ми българската кухня, споделя гражданинът на Обединеното кралство. Той вече е научил няколко български думи и изрази. Като “Моля дай ми един хляб” например.
Землището на Пленимир е 7000 дка. Обработва се основно от Държавния земеделски институт и арендатори. Има и няколко частни земеделски стопани.
Хората в Пленимир се гордеят с вековните дъбове и местността “Чаиря”. Преди няколко месеца внушителните дървета бяха обявени за защитени природни обекти. Те са 28. Възрастта им е около 150 години. Разположени са в гробищния парк на селото. Най-големият дъб се намира в частен имот и не е обявен за защитен.