• Проф. Чучков, за първи път в историята на фестивала има двама носители на Гранпри. Каква е причината?
• Целият състав на журито мисли доста за това, което трябва да се даде на бъдещето, не може да се пренебрегне някое явление. Раздадохме много първи награди, защото в рамките на фестивала има много специалности и безкрайно много участници. Фестивалът е и конкурс и международна академия. Съвестта и отговорността на журито ни подсказа, че трябва измежду шест номинирани за Гранпри да не избираме само едни. С гласуване решихме, че те трябва да са двама. Още повече, че в заглавието на фестивала има надежди, таланти и майстори – биха могли да се дадат и три. Мисля, че постъпихме съвсем правилно като дадохме отличията на двама, които са пианисти. Сред номинираните имаше цигулар, акордеонист. За съжаление българската публика свързва акордеона само със сватби и хора, но в цял свят този инструмент се изучава класически. Може да поднесе класическите творби по един невероятен начин. Първият носител на Гранпри е Стефан Бонев. Въпреки че е едва на 14 г., печели награди още от 7-годишна възраст. Мога да кажа, че той е едно явление, свири с голямо майсторство и не можехме да отречем, че заслужава отличието. Второто Гранпри е на пианист от Армения. Той е на 29 г. и вече показва връх в изпълненията си и музикалната стълбица.
• Каква е оценката ви за тазгодишното издание на фестивала?
• Всеки член на журито във всеки фестивал би хвалил форума, в който участва, но няма да сбъркам, ако кажа, че “Надежди, таланти, майстори” е уникално събитие и то най-вече заради последиците. Всички големи награди, които сме присъждали на някои от участниците в момента са по световните сцени. Не сме сбъркали и това ни дава самочувствието на един фестивал, който показва пътя на много талантливи музиканти. Мисля, че при такъв наплив, дарба и добра подготовка на участниците не може да се говори за духовна криза поне за поколенията от 6 до 20 години. Вече след 20 години има други проблеми и малко от тях остават в този свят, който омагьосва публиката. Оценката е, че тази година е една от най-силните. Не само заради броя на участниците, но и всички музиканти в различните групи са все по-отговорни. Оценката трябва да се започне от авторитета на журито, от престижа и после от значението на наградите. Отличията като материално измерение са малки, но в журито има звезди като Александрина Милчева, инструменталисти, известни по цял свят, имаме диригенти. Това вече от само себе си създава успех.
• “Надежди, таланти, майстори” е един от малкото конкурси, в които журито изнася концерт. Какво ви провокира да го правите?
• Концертът на журито е едно от най-интересните неща във фестивала. Това е доста необичайна изява за един конкурс, защото той не е изява на професорите, а урок и разговор със самите участници. Това е най-хубавото - когато няма бариера, няма стена, а и журито дори аплодира участниците.
• Казвали сте, че съставът на журито е малък за подобен форум. Трябва ли да се увеличи?
• Ние сме 12 човека. Едно жури може да бъде от 5, от 7 човека, но когато се отнася за една категория изпълнители или за един инструмент. Но във фестивала в Добрич участват инструменти от контрабас и пиано до всички струнни и духови инструменти, пеенето и затова не може журито да не бъде пъстро и разнообразно. Диригентите имат контакт с всички видове инструменти, но най-хубавото е, че през тези години изработихме критерии за ниво и качество в различните инструменти и тяхната специфика. Сигурно грешим понякога дали даден кандидат трябва да е втори или трети, но самият конкурс е спортно състезание.
• Успяват ли участниците да усвоят това, което им се преподава в майсторските класове в рамките на фестивала?
• Ние сме като диагностици – не трябва само да дадем съвети. Необходимо е да посочим проблемите на конкретния музикант, да го обогатим с нещо, което той ще отнесе. Радвам се, когато в следващите турове видяхме как самочувствието на участниците се повдига. Има някои изпълнители, които нямат достатъчно вяра в себе си. Добре е, когато ние ги накараме да се почувстват част от едно семейство. Колкото и да са кратки курсовете, ние виждаме чудесни резултати.
• Какво е мнението ви за новите интерпретации на класическата музика?
• Имаме българска група с подобни интерпретации в лицето на “Стрингс”. Те се родиха след пример в международен мащаб. Имаме едни Найджъл Кенеди, който в началото е свирил само по класически начин. От една страна е голям плюс и заслуга, че благодарение на тяхното екстравагантно изпълнение понякога излизащо извън границите на типичната класическа музика, се привличат хората, които не влизат в концертните зали. Това е прекрасно, защото дори и с въвеждането на шоу елементи тези хора могат да усетят и открият Вивалди, Бах, Шопен. От друга страна обаче не трябва да се прекалява в мярката, защото понякога може и да се прекрачи прагът.
Разговаря Мирослав Балчев |
