Председателят на лявото крило в БСП Янаки Стоилов пред DT
• Господин Стоилов, Вие бяхте единственият депутат от БСП, който коментира интервюто на президента Първанов във в. “Труд” още в деня на неговото излизане. На 12 юни Вие заявихте, че започва ново позициониране на хората в институциите. В тази връзка споделяте ли мнението на анализатора Стефан Гамизов, че в момента политическият живот в България е разделен на две части – от едната страна са премиерът Сергей Станишев и десните политически сили, а от другата – президентът Георги Първанов, столичният кмет и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и партията на Волен Сидеров – “Атака”?
• Аз се занимавам с политика и трябва да изразявам политически позиции и да коментирам действията на политици. Човекът, когото цитирахте може да бъде определен и като анализатор, но според мен той е по-скоро лобист, а това са хора, които защитават определени корпоративни интереси. Не подценявам подобни анализи, но смятам, че трябва да навлезем в сферата на политическия дебат. А той трябва да се води в партиите и институциите и не трябва да се подменя или да се заобикаля с други странични оценки. Те имат своето място, но не бива да им се приписва определяща роля. Аз се надявам, че президентът и министър-председателят не само заради това, че са излъчени с подкрепата на БСП, но и заради ролята, която имат в държавното управление, ще стигнат до общи позиции по основните въпроси, които стоят пред страната. А те са оползотворяване на възможностите, произтичащи от членството ни в ЕС, формиране на социална политика за преодоляване на натрупаните през годините на прехода тежки проблеми, решително и ефективно противодействие на корупцията. По тези въпроси националният потенциал трябва да е обединен.
• Съгласен ли сте с тезата, че президентът Първанов като архитект на тройната коалиция сега де опитва да избегне негативите?
• Възможни са различни тълкувания. Факт е, че президентът имаше роля при формирането на управляващата коалиция. Трябва обаче да признаем, че тя бе наложена от съотношението между силите на партиите в парламента. На България предстоеше да финализира своята подготовка за членство в ЕС. Това правителство бе необходимо и заради историческия момент. Едва ли имаше друга формула, по която да се състави стабилен кабинет. Отделен въпрос е, че след приемането на страната ни в ЕС трябваше на преден план да се поставят социалните проблеми. Това е главното, което стои като въпрос пред БСП. Положителните икономически резултати даваха възможност да се поемат ангажименти в социалната сфера, а и да се иска от коалиционните партньори политика с такава насоченост.
• Изпълни ли БСП предизборните си ангажименти?
• Времето за подобна равносметка дойде. Могат да се посочат достатъчно пунктове от предизборната платформа, по които се доближаваме до поетите ангажименти. Хората обаче ще направят своята оценка не само по това до каква степен практическите действия съответстват на предизборните обещания. Избирателите се интересуват доколко резултатите от управлението се отразяват положително върху тяхното ежедневие. Има въпроси, по които оставаме длъжници. Не желая да ги маркирам детайлно в този момент. Трябва да се направи задълбочен анализ и равносметка, която да определи основните направления за следващия мандат.
• До каква степен БСП ще понесе отговорността за несполуките на управлението на тройната коалиция? Може ли да има формула 3-5-8 в оценката на избирателя?
• БСП в най-голяма степен ще понесе пасивите и активите на управлението. Според мен делът на отговорността ни ще бъде не по-малък от цифровото изражение на разпределението на властта. Една от поуките, които трябва да извлечем, е, че в бъдеще управлението не трябва да се дели на механичен числов признак, а да се носят отговорностите, които произтичат от ясно формулирана политика.
• Управляващи и опозиция са почти единодушни в оценките си, че Законът за конфликта на интереси има много несъвършенства. Защо при това положение трябваше да бъде приет?
• В редица европейски страни практиките, които ограничават конфликта на интереси, са се развили до такава степен, че няма нужда от специален законодателен акт. В България често даваме лоши примери, затова при нас се налага в редица случаи пътят да е обратен – да се създадат ясни правила, които да формулират определени нагласи и така да се достигне до реални резултати. Важен е самият акт на приемането на законопроект, който третира конфликта на интереси. Съдържанието на закона може да бъде променяно и подобрявано.
• Необходим ли е закон за лобизма и може ли той да бъде приет от този парламент?
• Има такъв законопроект.Често се шегувам и казвам, че лобизмът у нас се развива достатъчно добре и без закон. Освен това много е тънка границата между лобизма и корупцията. Аз обаче не бих искал да изтласкваме друг много важен въпрос, който опира до реформиране на политическата система и възможността за пряко участие на гражданите в управлението и в тази връзка – промените в изборното законодателство. Тези теми определено са много по-важни, но не подценявам възможността да се регулира и лобизмът до края на мандата на този парламент.
• Изненадахте ли се от информацията, че половината футболни отбори в “А” група се оказаха собственост на офшорки. Не е ли време със закон да се ограничи възможността офшорни компании да присъстват в българската икономика?
• Не съм изненадан, защото футболът в известна степен е светлото лице на една по-тъмна икономическа дейност, а клубовете трябва да легитимират и оправдаят други действия, които не съответстват на стандартите на открита, конкурентна икономика, функционираща по ясни, определени правила. Защо трябва да приемем, че в приватизацията и то на големи обекти могат да участват офшорни компании, да няма пречка те да участват в получаването на обществени поръчки и концесии ? Има изключително важни сектори, в които държавата трябва да създаде по-голяма откритост и по-големи възможности за регулация. Разговаря Пламен Николов
|
