Един ден в...

В Къпиново – животновъдите
се притесняват за бъдещето си в ЕС

Пламен Николов, снимки Григор Маринов

На няколко километра от Генерал Тошево по пътя за Красен и Росица е разположено село Къпиново. Къщите му се издигат от двете страни на асфалтовата настилка. Зад тях се простират плодородни поля, в които вече е покълнала пшеница. Селото се състои от две части. Разстоянието между тях е около километър. Разделението се дължи на сливането на две села в едно. С указ на Президиума на Народното събрание от 8 януари 1963 г. са обединени селищата Светлик и Къпиново. В следващите десетилетия идеята за застрояване на празното място между двете

някогашни селища така и не е реализирана. Затова днес, за да се стигне от единия до другия край на населеното място,трябва да се изминат около 3 км.
Изключително оскъдни са сведенията за миналото на селото. Старото му име е Мереклер. Най-вероятно селището е било чифликчийско, т.е. състояло се е от няколко големи стопанства, помощни постройки и сгради, в които са живеели ратаите. През 70-те години на 19-и век освен турски, тук е имало и няколко черкезки семейства. Черкезите са номадско племе от турски произход. Части от него идват по нашите земи около 1860 г. Обстоятелството, че са мюсюлмани е способствало за благоприятно отношение към черкезите на турските власти. Те са оставени безпрепятствено да се настанят, а многобройните им набези – грабежи и убийства, на които жертва са ставали много българи, са подминавани с лека ръка от властта. Оскъдни са данните и за Светлик. Знае се, че турското му име е Айдън бей. През втората половина на 19-и век тук се настаняват кримски татари. Те идват в българските земи след Кримската война.Според историците броят им е около 100 000, като повечето са се заселили в Добруджа. Българи в Къпиново идват вероятно едва след възвръщането на Южна Добруджа. Те заместват куцовласите, заселени от румънските власти. По време на окупацията селището неофициално е наречено Ангели ънжери. Преселниците идват в Къпиново от селата Горна и Долна Чамурла и от Тулча. През 1942 г. селището получава българското си име. През 50-те години на миналия век в Къпиново са се заселили десетки турски семейства от Ардинско и Кърджалийско. Тук те са отглеждали тютюн. Изселени са принудително в Турция по време на възродителния процес. Преди “голямата екскурзия” населението е наброявало 800 души.
Днес в Къпиново живеят 280 души. Пред селото има перспективи, категоричен е кметът Росен Ганев. Безработицата е почти нулева, само трима разчитат на социални помощи. Хората в трудоспособна възраст работят основно в Генерал Тошево. Там учат и около 20 деца от Къпиново.
Традиционен поминък за хората в генералтошевското село е животновъдството. Днес то е и най-наболелият проблем. Изкупната цена на млякото е ниска, хората нямат пари, за да си ремонтират оборите и да ги приведат в съответствие с европейските изисквания. С право се опасяват, че ще дойде време и да не им изкупуват млякото заради лошите хигиенни условия, казва Росен Ганев. И добавя, че преди 3 години в селото е имало над 800 овце, а сега са едва 300.
Проблеми създава и разположението на главен път. Често с висока скорост преминават тежкотоварни камиони. Основите на някои къщи са разклатени, други са с напукани оградни зидове. За щастие от години не е имало тежка катастрофа на територията на селото, казва Росен Ганев.
Работим добре с Общината и Общинския съвет. Според възможностите ни отпускат средства за инфраструктура. В селото има три гробищни парка, които са оградени. Наскоро поставихме нови автобусни спирки. Ремонтирахме и клуба, в който хората вече имат възможност да се събират по радостни и тъжни поводи, разказва кметът на Къпиново.
Интерес от чужденци за закупуване на имоти няма. Селото не е атрактивно заради отдалечеността от морето. Пустеещи къщи не липсват. 72 са необитаемите сгради. Собствениците им се подведоха по бума в търговията с недвижими имоти и вдигнаха цените. Все пак къщи се купуват – предимно от живеещи в отдалечени от общинския център села като Лозница, Росен и др. Те се местят в Къпиново заради близостта и лесния достъп до Ген. Тошево и Добрич.