|
|
| понеделник,
16 юли, 2007 |
|
Един ден в...
В Мали извор – изобилие от вода и дивеч
Пламен Николов, снимка Григор Маринов
Денят е петък, 13 юли. Часът – около 11. Влизаме в Тервел и поемаме по отбивката към село Мали извор. Пътят минава през живописна местност. Вдясно, над шосето се издигат стръмни, макар и невисоки хълмове, обрасли с рехав храсталак и ниски дървета. |
|
Кметът Георги Лечев |
Вляво се простират ниви, засети с царевица, слънчоглед и тютюн, а зад тях – гъста гора. Едва ли има място в Добруджа с толкова много чешми. Само в четирикилометровата отсечка между Божан и Мали извор преброяваме три. И всяка черпи вода от собствен източник.
Влизаме в с. Мали извор. Още с първия поглед разбираме, че сме попаднали в едно от живописните селища в Добруджа. Не са една и две старите къщи, съхранили духа на времето от преди век, когато по тия места идват първите български заселници. Тук-там се виждат и кирпичени сгради, служили като обори и други стопански постройки. По улиците няма много хора – знак, че селото не е от многолюдните. Идилията на селския живот обаче е факт. Тя се подсилва от уникалната комбинация между тишина, чист въздух и красива природа.
|
| Пред кметството в Мали извор виждаме поредната чешма. От надписа върху нея разбираме, че е възстановена от местната ловна дружинка. До чешмата е оформен малък язовир. Само на няколко метра е ловният дом. Той разполага с три спални, баня, кухня и зала за тържества. Гордостта на ловците от Мали извор е опъната върху стената в залата кожа на огромна вълчица, убита при лов на диви прасета миналата година. Сведенията за миналото на населеното място са изключително оскъдни. |
|
Най-старата чешма в Мали извор, възстановена преди 2 години. |
Знае се само, че е било турско село и се е намирало на няколко километра от днешните си граници в местността Курт бунар. Наричало се е Кичук акбунар /малки изворчета/. Името свидетелства, че от незапомнени времена тук е имало изобилие на вода /нещо нехарактерно за Добруджа/. Повечето от чешмите в селото са строени преди столетия. Най-старата се е разрушила, но е възстановена преди две години със средства, предоставени от Община Тервел. Тази чешма местните наричат Кара сулук /черен вятър/. Водата й е изключително студена, затова от нея не бива да пият уморени хора и животни. Само един компонент – магнезият, не достига на водата от тази чешма , за да бъде окачествена като минерална. Според една от версиите за възникването на селището преди векове в района се заселил богат турчин – Кара Аптулах с двамата си братя. Един от тях построил къща в местността Куртбунар, после дошли и други турци и така се оформило селото. През 1903 г. тук се заселват първите българи. Те заварват 6 черкезки къщи. Първи по тия места се заселил Тоньо Ничев от Меричлери, Хасковско, след това пристига родът Гагови от Хлябово, Тополовградско. Основната вълна на българи -заселници е от Алфатар, Силистренско. Когато българите идват тук, заварват джамия, строена вероятно от черкезите. Сградата се е използвала за различни цели – известно време е била читалище, след това детска градина. Накрая е изоставена и рухнала. Мали извор е селото в Община Тервел с най-много отвлечени в Молдова мъже от румънските окупатори през Първата световна война. 29 българи са подкарани насилствено на север. Един от тях – Димитър Иванов Козарев не се завръща при близките си. През 1942 г. след възвръщането на Южна Добруджа към България селото получава новото си име. То е превод на турското название. Десет жители на Мали извор участват във Втората световна война. Един от тях – Христо Христов загива на кота 1200 в Югославия. Единственият жив днес фронтовак е 86-годишният Белчо Петров. Той се е сражавал в първата фаза на българското участие във войната. Бил е свързочник в боевете за Прищина и в настъплението през Косово поле.
Мали извор помни времена, когато тук са живели стотици хора. През 1956 г. къщите са 156, а жителите – 560. Селското стопанство е много добре развито, работа имаше за всички, разказва кметът Георги Лечев. В средата на миналия век в Мали извор е бил обособен родилен дом, който е обслужвал и околните села – Сърнец, Божан и Поп Груево. До 1966 г. тук е функционирало и училище. То е закрито поради липса на деца. След няколко години е затворена и детската градина. През 70-те години, след сформирането на Аграрно-промишлените комплекси, селото бързо започва да обезлюдява. Заради липса на работа хората масово се изселват в Тервел, Добрич, Силистра, Аксаково и Варна.
Днес в Мали извор живеят 57 души. Повечето от тях са пенсионери. За млади тук се приемат хората около 40-те. Всички живеещи в Мали извор са етнически българи.
Проблем с безработицата в Мали извор няма. Общинският център Тервел е сравнително близко /около 11 км./, а шивашките цехове и “Пластхим” предлагат достатъчно работни места. Не работят само онези, които не желаят, категоричен е кметът Георги Лечев.
Безспорната атракция тук е ловът. В почивните дни ловният дом се пълни с хора, а в горите наоколо отекват изстрели. Землището на селото се състои от 8 600 дка обработваеми земи и 15 000 дка гори. Ловният ни район е голям, изобилства от дивеч, казва Георги Лечев. Той допълва, че преди време в близост до Мали извор е имало резерват за развъждане на диви свине, който вече е разграден.
Около 20 къщи са закупени от чужденци, основно англичани.Сделките с имоти в Мали извор започват от 10 000 лв. |
| Новите собственици все още не са се появили, не е започнало активно строителство на нови къщи. Въпреки че селото е далеч от морския бряг и встрани от главните пътища, то безспорно има потенциал за развитие. Една от алтернативите е ловният туризъм, който все още не е добре развит. Красивите местности /в една от тях могат да се видят множество пещери/, микроязовирите и изобилието от естествени извори биха могли да привлекат туристи, желаещи да отмарят далеч от шума на големите градове и курортните комплекси. |
|
Трофеят - кожата на огромна вълчица, е гордостта на местните ловци. |
|
|
