• Г-н Гочев, какво е състоянието на посевите в момента?
• Посевите се развиват напълно нормално, пшеницата е във фаза на изкласяване, след няколко дни ще започне цъфтеж. Единственият проблем е наличието на много гъбни болести по житните култури, което евентуално ще доведе до по-ниско качество на пшеницата. За съжаление гъбните болести се предотвратяват с фунгициди, но към момента в България няма необходимия внос, за да се третират всички площи. Това е неприятното. Очакват се добри добиви, говорим за една нормална година.
• Субсидиите подпомагат ли реално стопаните и в какво основно се инвестират тези средства?
• Да, субсидиите на декар помогнаха на производителите да си закупят необходимите горива, консумативи за 2008/2009 година, някои си накупиха и машини. Но основното в момента е блокирането на пазара на зърно. Сега в България никой не търси и не купува зърно, а в същото време има значително количество пшеница в производителите. Причината за това е, че през март имаше рязко покачване на цената на пшеницата, която достигна до 550 лв. за тон. Много от нашите хлебопроизводители и мелници накупиха такава пшеница, запасиха се и очакваха цената да стигне 600 лв/тон. И сега се получава един парадокс – цената на храните и ,разбира се на хляба върви нагоре, а цена на пшеницата реално няма. Външният пазар също е затворен поради свръхзапасеност на големите консуматори. Има и друго, което би могло да се получи. Ако произведем пшеница с лошо качество, цените ще са много ниски. Както вече казах, голяма част от площите не са третирани, а при наличието на болести това ще означава много лошо качество. На практика тя ще бъде фураж и тогава можем да говорим отново за цени от 200-250 лв. При тези цени на горивата и селскостопанските консумативи би означавало едно нерентабилно производство за земеделските производители. Тази търговска 2007/2008 година като цени на селскостопанската продукция скоро няма да се повтори. Същото е положението и с царевицата. Около нова година имаше нива от 450-480 лв/тон, а сега са стигнали около 350 лв. Това неминуемо ще рефлектира и върху пазара на земя в България. До преди няколко дни пазарът на земя в Добруджа се движеше около 650-700 лв/дка, но при това положение цените рязко ще паднат. Дори в момента няма търсене на селскостопанска земя поради факта, че няма пазар на зърното и се очакват много ниски цени.
• Ситуацията е такава само в България или в световен мащаб?
• Не, пазарът е подобен и в глобален мащаб. Такова е положението и в Румъния, която доскоро купуваше от нас пшеница на цена от 260-270 евро за тон. В момента предлагат 200-220 евро и то при много добро качество на пшеницата. И този спад се констатира само за месец, месец и половина. Положението в Турция, която бе основен наш купувач на пшеница, също не е добро. Там се въведе мито за внос и това напрактика блокира износа към южната ни съседка. Украйна излезе на пазара с много ниски цени. Единственото, на което можем да разчитаме, за да се покачи цената, е да се премахне митото в Турция и да се подобри състоянието на пшеницата в глобален мащаб. Не може да се каже, че според докладите добивите в световен мащаб са лоши или добри, имаме едно средно ниво. Всичко зависи от посевите в цял свят.
• Как се отрази инфлацията във вашия сектор?
• Има я и при нас. Покачиха се разходите на декар. Работниците ни ,разбира се, искат по-хубави заплати и ние сме длъжни да им ги дадем. Това обаче го правим за сметка на печалбата, която сега е минимална. Но в стремежа си да задържим работната ръка, трябва да им дадем повече, защото както виждате инфлацията накара доста качествени специалисти да отидат да търсят работа в чужбина.
• Трудно ли се намират кадри?
• Проблемът с кадри в селското стопанство е доста тежък. Много от нашите агрономи, които завършват висшите училища, предпочитат да отидат в Англия, Испания, Гърция за повече пари, отколкото да дойдат да работят при нас. Хора, които са организатори на селскостопанската дейност в България, получават между 800 и 1000 лв., а ако отидат да берат плодове в Англия ще вземат три пъти повече. Липсата на млади кадри е много остър проблем в сектора.
• Винаги, когато сте предричали увеличение на цената на хляба, то е ставало реалност. Какво да очакваме сега?
• Цената на хляба ще продължи да се покачва. Никога досега не е имало практика цената на хляба да се връща обратно. Вървим към европейските цени на хляба и това е неминуемо. Мелниците нямат никакво основание да свалят цената, тъй като са закупили много скъпа пшеница на нива от около 520 лв. А щом са купили скъпа пшеница, трябва да продадат скъп хляб. При тях също има увеличение на производствените разходи – горива, ток, работни заплати. Дори и цената на зърното да бъде ниска, хлябът ще продължи да поскъпва, това е неминуемо. Формулата, която се използваше за производство на хляб спрямо цената на пшеницата, в момента не е валидна.
• Има ли в България вече интерес към култури за производство на биогорива?
• Тази година в Добруджа има голямо производство на рапица. Сделките за рапица, които се сключват сега на зелено, са около 700 лв/тон. При прибирането на реколтата, което ще започне след около месец и половина, очаквам цени от 800-850 лв/тон. На практика това ще доведе до изместване на големите площи с пшеница и ечемик за сметка на рапицата. Сами можете да направите сметка, че ако от рапица се изкарат по 400 кг/дка, това прави приход от 300 лв. В същото време при една нормална година печалбата от декар с пшеница е 100 лв. Приходите от рапица са три пъти по-високи.
• Много ваши колеги заявиха миналата година, че няма да сеят пшеница. Засетите сега площи обаче са повече от 2007 г.
• Миналата година всички очакваха, че цената ще се задържи на нива от 400-500 лв., но на практика сега няма как да стане. Това до голяма степен подлъга хората и ги накара масово да сеят пшеница. Причината са ниските добиви в цяла Европа и свършването на запасите. Но за съжаление това няма да се получи. В момента само в Добруджа има 60 000 тона пшеница по складовете. В същото време до новата реколта остават месец и половина-два. В предходните години по това време в нашия край имаше не повече от 20 000 тона. Всички очакваха висока цена и недостиг на пшеница в световен мащаб. Сметките обаче излязоха други.
• Кои са направленията, по които земеделските производители могат да кандидатстват с проекти?
• Това е друг въпрос, по който всички колеги трябва да се обединим. Няма смисъл да търсим интриги относно усвояването на еврофондовете за селското стопанство, тъй като от това никой не печели. Трябва да обединим усилията си, за да тръгнат всички мерки за инвестиции в селските райони. В момента работи само мярката за млади фермери. Трябва с общите усилия на производителите, на администрацията и на Министерството на земеделието и храните ясно да дадем сигнал на Европа, че сме готови да усвояваме тези пари.
• Имат ли отражение скандалите в държавата и във вашия сектор?
• Както в земеделието, така и в другите програми, тези скандали се отразяват негативно. Всичко това има негативни последици за ежедневието на българския гражданин. Специално за структурните фондове би трябвало с общи усилия с всички политици да търсим решения, да покажем на колегите в ЕС, че България има капацитет, има специалистите и кадровия потенциал за една пълна прозрачност при усвояване на средствата. Никой няма интерес от политически битки, с които да се свързва усвояването на еврофондовете.
Разговаря Мирослав Балчев |
