Пламен Николов
Микробусът се отклонява от главния път Варна – София и поема в посока Тетевен. Пътят криволичи край река Вит. На запад се издига връх Камен лисец /1073 м./. Вижда се и Гложенският манастир. Светата обител съществува от 13 в. Манастирът е разположен върху отвесни скали. Наблизо е пещерата Съева дупка. На изток се издига Васильовска планина. Стигаме в Тетевен. От центъра на града се разкрива изглед към Янков връх /1215 м./ и рида Петрахилица с връх Петрахиля /Слънчев камък/ - 1172 м. След кратка почивка продължаваме към Рибарица. Тук традициите са още живи – старите воденици продължават да мелят брашно, валявиците валят пъстрите рибаришки черги. Тук туристите могат да опитат неповторимото сладко от горски плодове, прочутото балканско саламурено сирене, да вдигнат наздравица с рибаришка сливова ракия. Според първоначалния план микробусът трябва да ни отведе до началото на пряката пътека, която през зимата осигурява единствения възможен достъп до хижа “Вежен”. Но, още в сравнително ниската част на асфалтовия път, той се оказва затрупан от лавина. Снегът е дълбок повече от метър. Ясно е, че трябва да продължим пеш. Слизаме от микробуса, нагласяваме раниците, поставяме гетите. Онези от нас, които не са оборудвани с щеки, откършват клони, за да ги ползват за опора в изкачването. Намираме се на 750 м. надморска височина. А трябва да стигнем 1650 м. Краят на февруари е, но температурата е 17 градуса. Хубавото време допълва удоволствието от чистия планински въздух, тишината на вековната гора и ромона на устремно спускащата се надолу река, набрала мощ от топящия се сняг. След час стигаме началото на пътеката. Приятната разходка е до тук. Пътеката е много стръмна и за нас - по-неопитните, се превръща в истинско изпитание. Освен с трудния терен, се налага да се борим и с дълбокия около метър сняг, в който често затъваме. Трудно бихме се справили без помощта на опитните планинари от клуба по пешеходен туризъм към ТД “Трапезица” – Велико Търново. Те ни напътстват как да вървим, за да пестим силите си, как да избегнем затъването в снега, показват ни какво означава серпентинното слизане по заснежени терени. Налага се да почиваме често. Но пък съчетаваме минутите за отдих със съзерцание на покритите със сняг склонове на Балкана. Усилията си струват – пред нас се разкриват заснежените върхове Булованя /2043 м./, Тетевенска баба /2070 м./, Малки братанишки уши /1750 м/, Голяма Братаница /2000 м./. След около 4 часа излизаме на голяма поляна с прекрасна гледка към връх Вежен, под който се е сгушила едноименната хижа. Там ни очаква огромен чайник с чай от горски билки. Изсушаваме прогизналите от снега дрехи и обувки и сядаме около масата. Хижа “Вежен” и районът около нея са разположени в резервата “Царичина”. Името на тази част от националния парк “Централен Балкан” е свързано с легенда за Тамара – дъщеря на цар Иван Асен ІІ, която страдала от коварна болест и била излекувана от магията на красивото цвете омайниче, което местните хора от тогава наричат “царичина”, за да се помни оздравяването на царската дъщеря. На следващия ден шестима от групата поемат към връх Вежен – водачът Вальо Станчев /Брадата/, Станимир Добрев /бай Стан/, бай Кольо /68-годишен мъж, покорил Монблан и върхове в Кавказ/, Дияна Иванова, Кирил и Моско Драганови. След час преход в боровата гора над хижата се разминаваме с група от Русе, която си е поставила за цел да направи преход от Златишкия проход до връх Шипка. Стигаме до скалните откоси под върха. Стръмният каменист терен е заледен и преодоляването му без котки е почти невъзможно. Моско и Бай Стан се отказват. За кратко се открива прекрасна гледка към долината и съседните била. Нагоре мъглата е обгърнала върха, чува се само свистенето на вятъра, който набива прашинки сняг в лицата, разказва Кирил Драганов. В 9:30 ч. четиримата планинари са на третия по височина връх в Стара планина /2198 м./. Два часа по-късно са в хижата и цялата група поема по познатия път към Рибарица. Заричаме се да се върнем, за да изкачим – този път всички връх Вежен и да видим още от прелестите на Тетевенския дял на Стара планина.
|
