напуснах ансамбъла, отидох в Англия. Мечтата ми през цялото това време е била, когато се пенсионирам, да живея в България. Да бъда при своите близки, приятели, роднини. Не избрах София, защото столицата ни винаги ме е подтискала. Аз съм родена в равнината, в нашите добруджански поля, израстнала съм тук и затова исках да се върна в родния край. Винаги, когато пожелая, мога да отида в София или където и да било, но искам да тръгна от тук, от Добруджа. Все още нямам намерения да спирам да пея. Както казваше нашата голяма певица Вълкана Стоянова – ще пея докато мога, сама ще реша кога трябва да спра. И аз мисля като нея. Със сигурност един ден ще трябва да се разделя с пеенето, но се надявам това да не е скоро.
- Кои са предимствата и недостатъците на живота зад граница?
- В по-голямата част на Европа хората са много добронамерени и може да се каже, че водят по-спокоен и безгрижен живот. За мое огромно съжаление тук на Балканите не е така. Но в останалите части на Европа, а и в много други държави по света, хората нямат тези чисто житейски и ежедневни проблеми, с които постоянно сме ангажирани ние българите. Те живеят по-скпокойно и това е основното предимство. На мен обаче България винаги ми е липсвала. Било ми е мъчно за приятелите и семейството. И разбира се за музиката. Музикантите от Англия също свирят добре, но те не могат да усетят нашата музика и стил и по този начин техните изпълнения все пак малко или много се различават от изпълненията на един български музикант. За известно време работех с три състава от Бретан. Музиката от тази област е много близка с нашите добруджански ритми.
- Успяват ли според Вас сънародниците ни зад граница да запазят българското си самосъзнание?
- Как да ви кажа – във всяко стадо си има мърша и ние също не се различаваме от тази максима. Има хора, които като че ли се притесняват от факта, че са българи. Радвам се, че при мен това не се случи и не забравих родния си език. За съжаление има и такива, които след като престоят 5-6 месеца в чужбина казват, че вече са забравили българския език. Имах много неприятен случай по този въпрос в Австрия. Едно младо момиче, което живееше от 2-3 години там, започна да говори с мен на български, но на доста развален български. След като я попитах как е възможно за толкова кратък период да забрави родния си език, тя веднага се промени и започна да говори чисто. Това не ми хареса, не уважавам такива хора, но за съжаление тях ги има.
- Смятате ли, че народната музика присъства достатъчно в ежедневието на младите?
- За съжаление българската народна музика се слуша прекалено малко от младите хора. Тя не се чува прекалено често и по радиото и телевизията. Спорде мен народната музика трябва да се слуша така както се слуша поп-фолка в момента. Няма по-ценно и по-голямо богатство от нашата народна музика. Мисля си обаче, че скоро ще дойде времето, когато ще започнат да я харесват. Хубаво е поне, че има и такива, които не са я забравили и я познават, и пеят.
- Съществува ли риск комерсиалната музика да измести фолклора?
- Не мисля, че това може да се случи. Едва ли ще я забравим. Според мен това, което наблюдаваме сега, е кратко.Изпълнителите ще се пресеят и народната музика ще пребъде и ще остане. Както вече казах е хубаво, че има и млади изпълнители, които съхраняват народните ритми. Всяка наша фолклорна песен съдържа в текстовете си моменти от ежедневието ни. Това се забелязва особено в добруджанския фолклор. Макар и навремето хората да са били на полето и да са работели, то те са го правели с песен и това ги е поддържало. Трябва да разказваме това на младите и те да познават фолклора.
- Много изпълнители правят съвременни варианти на народните песни. Одобрявате ли тези интерпретации?
- Да, одобрявам тези интерпретации. Трябва да се върви напред и да има развитие. Разбира се трябва да запазим и същината на народната музика. На мен също ми се е случвало да изменям песните или по-точно да ги доразвивам. Но разбира се не трябва да прекаляваме с това.
Разговаря Мирослав Балчев |
