- Г-н Гочев, каква е оценката ви за изминалата селскостопанска година?
- Изминалата година бе нормална за българското земеделие, но по-трудното тепърва предстои. Очаквам много тежка 2009 г. Не е изключено да има и фалити на земеделски производители. Това се обуславя от няколко факта. Имаме много ниски изкупни цени. От началото на 2008 г. до сега цените паднаха три пъти. Посрещнахме 2008 г. с цени от около 450 лв. за тон пшеница, а сега са 150-160 лв. за тон. Очаквам отново спад на пшеницата. Направих тази прогноза още през септември, когато цената бе 250 лв. за тон. Тогава производителите не искаха да продават. Сега се получава същата ситуация – имаме пазар от 150-160 лв/тон, но производителите отново задържат продукцията си, като си мислят, че цената ще се повиши. Имаме тонажи, които трябва да се изпълнят към Близкия Изток и Северна Африка. Става въпрос за около 100 000 тона. Когато това се направи, ни очаква нов спад на цената на пшеницата. Самият факт, че към момента разполагаме с 400 000 тона пшеница само в Добричка област означава, че имаме достатъчни количества за хляб. Положението с другите култури също не е по-добро. Слънчогледът се срина на много ниски нива – 350 лв/тон. При него няма и търсене. Такова е положението и с царевицата. Само тя държи сравнително добра цена от 180 лв./тон. И от двете култури обаче има достатъчни количества. Те трябва да бъдат изнесени, особено слънчогледът, тъй като в България производството на олио е много малко.
- Как се отразява финансовата криза на аграрния сектор?
- Финансовата криза има изключително голямо негативно отражение върху селското стопанство. Потреблението в цял свят намаля с пъти и по този начин падат цените на горива, желязо, хранителни продукти. Заради това е логично нашите земеделски производители да не очакват повишение на цените. Това, което се случва в момента с всички стоки от потреблението, се случва и със земеделските култури. Трябва да отчетем и дефлацията. Съветът ми към земеделските производители е да продават, тъй като се очаква ново падане на цените с около 20 лв. Финансовата криза се отразява и върху тези, които работят при нас. Имаме служители, които останаха без работа, защото разходите се повишават, а печалбите намаляват. При това положение за първи път сме принудени да изкарваме наши работници на трудовата борса. При тези ниски цени не можем да поддържаме високите заплати. Това е тенденция не само в нашия сектор, но и в останалите. Може да се каже, че изкараните на борсата са около 30 процента от заетите в аграрния сектор.
- Заради спирането на газоподаването много торови заводи спряха производството си. Какво е отражението на газовата криза върху земеделието?
- Газовата криза също дава голямо отражение при нас. Основните ни заводи “Неохим” и “Агрополихим” спряха производството на торове. Налага се да внасяме тор от чужбина и това допълнително оскъпява разходите. Когато заводите работеха, производителите нямаха пари да купуват, защото субсидиите не бяха изплатени. Парите за стопанската 2008 г. ни бяха преведени в началото на 2009 г. В момента тези, които вече имат пари, не могат да си купят тор. Изключително важно е производителите на внимават какви препарати купуват, защото на пазара има много нови торове, които не са регистрирани за използване в Европейския съюз. Може да стане така, че заради употребата на нерегистрирани торове, земеделските производители няма да имат право да получат субсидии. Тук е моментът да се наблегне на висок контрол от страна на Националната служба за растителна защита. Трябва да се наблюдава какви препарати се използват, защото 30 процента от употребяваните торове през миналата година, вече са забранени. Може да стане така, че поради нечия небрежност в края на годината фермерите няма да могат да получат субсидии. Това ще бъде изключително тежък удар.Има и друго нещо, което трябва да се наблюдава не само от производителите, но най-вече от хората, които дават земята си под аренда. Всички знаем, че тази година има високо предлагане на авансови ренти. Рекламират се фирми, които дават по 40-50 лв. авансово на декар. При ниските цени и високите разходи, се вижда, че в момента се работи на загуба. Много от собствениците на земя подписват дългосрочни договори, като вземат 45 лв. на декар за първата година. Хората трябва да си прочетат внимателно договорите, защото в тях има клаузи, заради които освен, че няма да получат рента за следващите години, е възможно дори и да загубят земята си. Лично съм чел договори, в които се изреждат форсмажорни обстоятелства, при които не може да бъде изплатена рента и арендаторът трябва да бъде обезвъзмезден от собственика на земята. Тези неща не се четат от хората и това води до загуба на тяхната земя. А форсмажорни обстоятелства в момента има – ниски изкупни цени, липса на пазар, газова криза. Не може при една и съща категория на земята в Плевен да взимат 15-20 лв. на декар, а в Добруджа 40 лв. Съветът ми към собствениците на земя е да я дават на утвърдени производители, а не на новоизлюпени. С годините ние сме доказали какво можем и то е видно за всеки. Винаги ще даваме максималното. В най-тежките години сме давали по 27-28 лв., но сега ще се съобразим с липсата на пари у хората, с тежкото състояние, с икономическата криза и ще дадем един максимум, който не е реален. Сумата ще е около 35-37 лв., това е което можем да направим сега заради хората.
- Получиха ли земеделските производители всички субсидии, които им се полагаха?
- Едва 30 процента от производителите са получили субсидии. За останалите няма отговори от земеделското министерство. Разбирам, че има проблем със застъпването на земеделските площи. Проблемът може да се реши, като не се изплащат застъпените площи. А субсидиите в момента са изключително нужни на фермерите.
- Какво е състоянието на пазара на земеделска земя?
- Пазарът на земеделската земя в момента е в нормални ценови равнища. Продава се между 300 и 500 лв. за декар. Такава е и цената в ЕС – около 200-250 евро. Най-високите цени са в Добруджа, докато във вътрешността на страната един декар земеделска земя се продава за около 150-200 лв. Пазарът на земя имаше изкуствено завишение през лятото. Тогава цените стигнаха и до 1000 – 1200 лв/дка. Пазарът на земята се влияе от цените на селскостопанската продукция.
- Можем ли да очакваме повишение на цената на хляба?
- При ситуацията в момента би трябвало цената на хляба да намалее. За съжаление се получи газовата криза, а повечето производители на хляб са на газ и това ще направи така, че цените на хляба ще останат на същите нива. Но при положение, че проблемът с газа бъде решен, ще е нормално цената на хляба да падне с 10-15 процента. Разговаря Мирослав Балчев |
