От нелегален износ на артефакти се печели колкото от трафик на бели робини или дрога

Галина Михайлова

България е на трето място в света по богатство и многообразие на културно-историческото наследство . Част от него е и а р х еологическото наследство . Това предполага и по-големи отговорности към опазването му за поколенията , каза заместник-министър ът на културата Иван Токаджиев , който участва в национална среща по археология в КЦ “Двореца” в Балчик на 11 и 12 април . Закон ът е основен инструмент в опа з ването и стопанисването на културно-историческото ни наследство .

Акцент в бъдещата политика ще е използването му за устойчиво развитие на регионите , добави Токаджиев . Две са основните линии в новия проект за З акон за културното наследство - л иберализация на стопанисването и управлението на историческите обекти и изключително консервативни условия за опазване то и съхранение то им. Санкции са предвидени не само за иманярите. Те са част от схемата , поясни заместник-министърът на културата . С троителни фирми изхвърлят археологически ценности по тъмн о със самосвали , за да не се забави изграждането на обекта им. Основн ата цел е да се спре унищожението и разграбването на културно-историческото наследство , обобщи Токаджиев . Според него ролята на ч астните колекции е двузначна. Те от една страна стимулират иманярството, а от друга предотвратяват попадането на ценни експонати в аукционите. Често най-известните аукционни къщи продават артефакти с недоказан произход. Важно е не само закон ът да бъде приет и да е добър. Той трябва да е действащ, а там роля имат институциите с контролни функции.
Много добра възможност за финансирането на дейностите по археологическите обекти са европейските фондове. Стига да се разработят качествени проекти . В момента се работи върху система за недопускане трафик на ценности зад граница. Тя включва специализирани средства, включително детектори, за превенция на нерегламентираното изнасяне на артефакти. Системата се изгражда със съдействието на най-добрите специалисти в цяла Европа - от Холандия. Друга мярка в тази насока е пълната дигитализация на културно-историческото ни наследство. Изнесени зад граница ценности понякога не получаваме обратно , защото не можем да докажем, че са български, тъй като липсва документация , поясни Токаджиев . Дигитализацията ще реши този проблем.
Националната среща по археология в Балчик събра специалисти имащи отношение към проучване опазване и социализиране на историческите паметници. Акцент в програмата бе проектозакон ът за културното наследство, в частта за археологията , каза заместник-декан ът на историческия факултет на СУ доц. д-р Тошко Стоянов , е дин от инициаторите на срещата. Досега са подготвяни два пъти подобни проектозакони , но се оказаха неуспешн и . Сред най-тежките проблеми в областта на археологията са иманярството и трафик ът на ценности. Опазването и превенцията са особено важни по Черноморието, където заради интензивното строителство са разрушавани и съсипвани изключителни паметници , каза доц. д-р Тошко Стоянов. Затова в дискусията в Балчик се включиха и п редставители на Министерството на регионалното развитие и агенция „Пътища” . Оборотът от трафик на ценности се равнява на средствата, които се завъртат при трафика на бели робини и на дрога , коментира заместник-декан ът на историческия факултет. Спасителните проучвания по инфраструктурни проекти /магистралите „Тракия” и Марица”/ също са актуална тема в сферата на археологията. При строежа магистрал н ите работници се натъкват на археологически обекти. По закон инвеститорите са длъжни да преустановят работа и да финансират спасителните разкопки, но не винаги се случва така. Един от най-ярките примери за уникален паметник на културата , открит при строителни работи по Черноморието например е храм ът на Кибела в Балчик. Подобна е ситуацията със застрояването в Созопол. Там са некрополите на Аполония / 5-4 в. преди Христа/ .Т е ще бъдат проучени, но само част от тях ще бъдат запазени. Българската държава през последните години отделя сериозни суми за спасителни разкопки. Около 1,5 млн. лв. се дават годишно за археологически проучвания. Проблем е по-скоро разпределянето на средствата . На срещата бе поставено началото на професионална организация на археолозите в България. Дискусията няма ше законодателен характер, но направените предложения ще бъдат взети предвид и представени пред институциите, каза доц. Тошко Стоянов .