|
|
| понеделник,
13 август, 2007 |
|
Един ден в...
Инвеститори и чужденци не жалят пари за имоти в Божурец |
|
Живописното плато над брега край Божурец. |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
На няколко километра от Каварна, върху живописно терасовидно плато, издигащо се над морския бряг е разположено село Божурец. До него се стига лесно. Първите къщи на селото са разположени само на неколкостотин метра от главния път Варна - Дуранкулак. Денят е 10 август, часът – около 11. Поемаме по разклона за Божурец. Минаваме край закрития преди десетилетие кравекомплекс. Преди 1989 г. тук са се отглеждали 2000 глави едър рогат добитък. Фермата е закрита от ликвидационните съвети в началото на 90-те години на миналия век. След това сградният фонд е препродаван няколко пъти. Дори кметът на Божурец Димитър Василев не може да каже със сигурност кой е собственик на сградите.
Влизаме в селото. Още с първия поглед става ясно, че инвеститорски интерес тук не липсва. В далечината на юг се издига огромен комплекс.
|
В самото село също могат да се видят красиви нови къщи и по-големи постройки, явно предназначени за платежоспособни чужденци. Минаваме край изравнен парцел, в който са опънати шатри. Явно се подготвя поредното откриване и първа копка на строеж.
Продължаваме към центъра на селото. Вляво от главния път забелязваме двукрила, почти завършена сграда. Предполагаме, че тя ще бъде превърната в хотел. Оказва се, че това е апартаментен комплекс и луксозните жилища в него вече очакват новите си собственици. След още неколкостотин метра виждаме незавършен православен храм.Църквата е малка, стените й са от камък, на пръв поглед остава да се постави само куполът. Наред с модерните къщи, в |
|
С дарения на софиянец се изгражда параклис “Св. Николай Чудотворец”. |
Божурец могат да се видят и типичните за Добруджа жилища, а също и не толкова често срещаните каменни дувари и сгради от дялан камък.Неприятно впечатление правят провисналите на места огради от тел и миризмата на оборска тор, която се носи над селото. Малко са населените места, в които може да се види подобна еклектика.
Над 10 са крупните инвестиционни проекти за голф-игрища, апартаментни комплекси и вилни селища в Божурец, научаваме от кмета на селото Димитър Василев. 30 парцела в самото село вече са собственост на англичани. Построени са 17 къщи за чужденци. В селищното образувание до нос Чиракман пък са обособени 1800 парцела...В последно време пазарът на имоти леко позамря. Преди влизането на България в Европейския съюз земята се купуваше като топъл хляб, казва кметът на Божурец. Димитър Василев обаче не е притеснен от намалелия интерес. Отдава ги на високите цени и на обстоятелството, че най-хубавите парцели вече са продадени. За да удовлетворят интереса за закупуване на парцели, а и за да се възползват от примамливите цени местните хора са разделили дворовете си. Характерно за Божурец е, че всяка къща разполага с по няколко декара дворно място. Хората отделиха по 500-600 кв. м. и ги продадоха на чужденци. В рамките на селото цената е 50 евро за квадратен метър, а на платото, на първа линия до брега – 150 евро/кв.м. Най-много спечелиха онези, които преди 1989 г. закупиха парцели на платото. Земята тук е неплодородна и по време на комунистическия режим Общината дори задължаваше жителите на Божурец да си купуват за жълти стотинки парцели, да ги обработват и да облагородят района. Оказа се, че земеделие върху каменистата почва не може да се развива, но пък местността и неповторимата гледка, която се разкрива от платото, са привлекателни за инвеститори и чужденци, които не жалят пари, за да се сдобият с имот върху платото.
В землището на Божурец е и комплексът “Калиакрия”. Той е построен от българо-шведската фирма “Линекса пропърти”. Предвижда се там да бъде построен петзвезден комплекс. Над самия морски бряг се строи голф-игрище на площ от 1600 дка. То ще има 18 дупки. Инвеститор е “Тракийски скали”, а проектът за игрището се консултира от една от звездите на световния голф – Гари Плейър.
Притокът на инвеститори е оказал ползотворно влияние и върху инфраструктурата на Божурец. Когато даден проект се окаже прекалено скъп, фирмите, закупили имоти в селото се обединяват и решават проблема със собствени средства. Така е станало с поставянето на тръби за канализация и изграждането на канализационни съоръжения. Българо-шотландската компания “Инвестмънт – Божурец пък е построила втори трафопост в селото. В предходния мандат имаше проблем с водоснабдяването. Селото се захранва от станция, която обслужва съседните Топола и Селце. По-рано помпите често аварираха и минаваха дни докато ги сменят. Благодарение на намесата на кмета на Община Каварна Цонко Цонев се поставиха по-модерни съоръжения и проблем със спирането на водата вече няма, казва Димитър Василев.
Параклисът, който се гради в центъра на селото е станал факт благодарение на софиянеца Николай Даскалов. Той е дарил средствата за изграждането му. Общината пък е отстъпила безвъзмездно парцела. Храмът ще носи името на Св. Николай Чудотворец. Предвижда се да бъде осветен на 9 май 2008 г.
В Божурец днес живеят малко над 100 души. Повечето от тях са пенсионери. След навлизането на инвеститори по-младите хора са започнали да се завръщат, надявайки се, че покрай многобройните туристически комплекси ще се разкрият и работни места.
Землището на селото е 10 000 дка. Животновъдството замря. Преди 1989 г. то се поддържаше изкуствено. Тук обаче няма условия – пасищата са малко. Хората един по един започнаха да се отказват да гледат крави, след като и изкупните цени на млякото започнали да падат, казва кметът Димитър Василев.
Сведенията за историята на населеното място са повече от оскъдни. Знае се, че в миналото то е носило името Михал бей. Предполага се, че е кръстено на богат християнин, към когото управниците по време на турското робство са били благосклонно настроени. В селото никога не са живели турци. За разлика от повечето селища в Добруджа, тук не се забелязват миграционни вълни. Местното население и до днес е от т.нар. “гагаузи”. Хипотезите за произхода им са много, историците още спорят по въпроса, но най-вероятната теория е, че това са преки потомци на древните българи, запазили тюркските останки в езика си, които по време на робството са възприели в ежедневието турския език, но без да приемат исляма. В подкрепа на предположението, че тук от край време са живели християни са и гробовете с кръстове от 1820 г. В регистъра на населението от 1946 г. откриваме само двама мъже, които не са родени в Божурец. Единият е Димитър Арнаудов от с. Узункюпрю, Одринска Тракия. Другият е румънец – Димитър Крецу, роден в с. Вичина, Северна Добруджа. По време на румънската окупация той е бил началник на жандармерийския пост в селото /тогава то е носило името Михайлене/. След 1941 г. остава тук, тъй като е бил женен за българка. През 1942 г. селото е преименувано. Новото си име то дължи на особен вид божур, който расте на платото. В края на май целият район почервенява от ярките му цветове, разказва Димитър Василев. Божурец дава жертви във войните за национално обединение в началото на миналия век. Петима местни жители загиват в боевете за освобождение на Северна Добруджа през 1916 г. Ангел Кържилов, Димитър Кърджилов, Христо Парушев и Добри Демиров намират смъртта си при Кубадин. Никола Пенков пък оставя костите си край Мачин. Двама души от селото падат по бойните полета на Балканската и Междусъюзническата война. През 1912 г. край Селиолу загива Христо Кържилов. В Междусъюзническата война пък смъртта си намира Никола Маринов. Училище в селото е функционирало до 1966 г. Най-многолюдно е било Божурец в средата миналия век. Тогава тук са живели 250 души.
От селото до платото се стига за няколко минути пеш. Гледката, която се разкрива тук наистина е прекрасна. На север се вижда нос Чиракман, а между терасовидно подредените скали са разхвърлени малки плажове. Вече е започнала подготовката за строеж на бъдещото голф-игрище. Теренът е заравнен и строителните дейности могат да започнат. Логичен е въпросът дали след изграждане на игрището достъпът до усамотените игрища няма да е ограничен.
Напускаме Божурец – безспорно едно от най-бързо развиващите се населени места. Перспективите тук са многобройни. Може би местните хора трябва най-после да проумеят, че туризмът е несъвместим с окъсаните телени мрежи, ограждащи дворовете и с миризмата на домашни животни. От друга страна остава да се надяваме, че инвеститорите ще изпълнят поетия устно ангажимент да не застрояват безразборно брега, за да остане поне частица от девственото очарование на това кътче на Добруджа. |
|
|
