Пламен Николов, снимка Григор Маринов
На 12 км северозападно от Шабла е разположено с. Пролез. От тук с невъоръжено око се вижда морето. Разстоянието е само 8 км по въздушна линия. Пролез е едно от най-малките населени места в Добруджа. Идилията на селския живот е пълна – тихо и спокойно е, въздухът е чист. По улиците тичат пуснати на свобода кози. Повече от оскъдни са сведенията за миналото на Пролез. Знае се, че през турското робство селището се е наричало Гий орман. Буквалният превод е “еленова гора”. По-възрастните жители на шабленското село помнят, че когато предците им са пристигнали тук заварили гъста гора. От нея днес няма и помен. Дърветата са изкоренени, за да се осигури обработваема земя и да се използва максимално плодородният чернозем. Предполага се, че населението по време на турското робство е било мюсюлманско. Българите идват след Освобождението. Жителите на Пролез вземат активно участие във войните за национално обединение в началото на миналия век, а неколцина оставят костите си на бойните полета. В Балканската война селото дава две жертви. На 9 октомври 1912 г. при Селиолу загива Иван Костадинов Иванов от Осми пехотен полк. На 13 ноември 1912 г. в болница край Чаталджа вероятно от холера умира Александър Илиев /44-ти пехотен полк/. През Първата световна война в боя при Мачин /Северна Добруджа/ пада Демир Демиров Колев /Осми пехотен полк/. В битките за освобождение на Добруджа от първата румънска окупация през 1916 г. намират смъртта си още двама жители на шабленското село – Костадин Неделчев Костадинов от 19-и пехотен полк загива на 24 септември край Кьоселер, а Киро Тодоров Георгиев /82-и пехотен полк/ – на 27 декември в боя при с. Ракел, сочи справката, предоставена ни от историка Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище в Добрич. Все още е жив и един от участниците в заключителната фаза на Втората световна война – Никола Петров, роден през 1918 г. Той се сражавал на територията на бивша Югославия. Никола Петров е сред основателите на местното ТКЗС. То е сформирано през ноември 1944 г. Местните твърдят, че е първото в България. По време на румънската окупация властите настаняват и тук, както в стотици други налесени места в Добруджа, колонисти – куцовласи от македонските планини. След връщането на Южна Добруджа на България цинцарите са заменени от българи, преселени от севернодобруджанските села по силата на споразумението за размяна на население, залегнало в Крайовската спогодба. Преселците идват от селата Касапкьой, Капукчи, Малък Палаз, Гаргалък, Тузла. Веднага след освобождението на Южна Добруджа са поставени основите на читалищната дейност в Пролез. Местното читалище “Христо Ботев” е създадено през декември 1940 г. Запазена е летописната книга. Тя свидетелства за изключително активна работа през първите години от съществуването на читалището. Към него е била сформирана театрална трупа. Изнасяни са лекции и беседи на исторически теми. Днес читалището вече не функционира. В Пролез се гордеят и с факта, че един от учителите в селото е бил Иван Загубански, известен като комунистически функционер. Негов паметник е издигнат в Шабла. След 9 септември 1944 г. тук е интернирано семейство от Добро поле, Петричко. Едно от децата, заселени насилствено – Митко Благоев, и до днес живее в шабленското село. Неговият баща е бил жандармерист и след комунистическия преврат напуска страната. През 60-те години на миналия век е закрито и началното училище, носило името на Отец Паисий. Школото затваря врати вследствие липсата на деца след обезлюдяването на селата, предизвикано от създаването на АПК. Пролез не е подминато от тази тенденция. Хората масово се изселват във Варна, Шабла и останалите крайморски градове по Северното Черноморие. Днес в Пролез живеят едва 54 души. Почти всички са пенсионери. Най-големият проблем в селото са сметищата. Отпадъците се извозват два пъти годишно, а ангажиментите на страната ни като член на ЕС налагат бунищата да се ликвидират и да се организира редовно сметоизвозване, споделя кметският наместник в Пролез Таня Господинова. Землището на селото е над 20 000 дка. Земята се обработва от арендатори. Интересът на англичани за закупуване на имоти засега е слаб. Продадени са само две къщи, но новите собственици още не са се появили. Преди няколко години жилищна сграда с голям двор /до 2 дка/ се е продавала срещу скромните 2000 лв. Сега цената е 5 евро за квадратен метър. В Пролез се надяват чужденците да оценят предимствата на тишината, спокойствието и чистия въздух, за да започнат да инвестират. Допълнителна предпоставка за развитие на туризма е близостта до морския бряг. Само инвестиците биха могли да спасят селото от изчезване...
|
