|
|
| понеделник,
12 февруари, 2007 |
|
Един ден в...
В Росен – стареещо население, спомени и романтика
|
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Денят е 7 февруари, часът – около 12. Пътуваме към село Росен. След отбивката в центъра на Красен се разделяме с безупречната асфалтова настилка, положена преди малко повече от година. Пътят леко се стеснява и минава през рехава гора. Над шосето се издигат голи терасовидни хълмове. Не се налага да пътуваме дълго. Само след 4-5 км. сме в Росен. Движим се по главния път – единствената асфалтирана улица в селото и стигаме до кметството. |
|
Над 70 къщи в Росен са необитаеми. |
Росен не е сред населените места, които могат да се похвалят с богата история. Селището е сред малкото в Добруджа, основани от куцовласи, дошли по време на румънската окупация. Цинцарите са заселени тук през 1924 г. В следващите три години колонистите, използвайки безплатно труда на българи от околните села – Краище, Красен и Дрян, издигат 150 жилища, разказва краеведът Георги Топалов. Така възниква селището Сандо Алдя. То носи името на префекта на Касъмска /Генералтошевска/ околия, пише Георги Топалов.
През 1940 г. цинцарите са заменени от преселци от Северна Добруджа. В Сандо Алдя са настанени семейства от тулчанското село Хаджи Гьол.
Бяхме около 100 семейства. В Румъния оставихме хубави, големи къщи , а тук заварихме кирпичени постройки. Румънските власти не ни оставиха да оберем царевицата. Затова се възползвахме от неприбраната реколта на “македонците” /така местните хора наричат румънските колонисти – заради географската област, от която са пристигнали/. Започнахме от начало, разказва 74-годишният Христо Костов. Новодошлите получили толкова земя, колкото са оставили в Северна Добруджа. Част от преселниците са изминали пеш разстоянието от Хаджи Гьол до тук, за да не се лишат от животните си.
След като българите от Хаджи Гьол пристигат в Южна Добруджа, те трансформират името на населеното място и започват да го наричат “Сандалка”. Според Георги Топалов е имало предложение селото да се преименува “Китка”. Писмен документ в подкрепа на това твърдение обаче не е запазен. През 1941 г. е взето решение селището да се нарича Росен. Никой от днешните му жители не е в състояние да обясни защо е избрано точно това име.
|
| Кратката история на Росен е свързана и с несъществуващото вече село Дрян. То се намира на 2 км. в северна посока. След национализацията и сформирането на ТКЗС землището на Дрян е обединено с това на Росен. През 40-те и 50-те години на миналия век турците и татарите, които са били преобладаващата част от населението на Дурасии /така се е наричало Дрян/ до 1940 г., се изселват и селището запустява. Допреди 10-15 години там живееха трима души. След тяхната кончина, умря и селото. Сега са останали само основите на къщите.А местността е прекрасна – съчетание на гора и язовир. |
 |
Сградата на бившето училище е закупена от холандско семейство. |
Предпочитана е от ловците. Край язовира функционира и ловен дом, разказва 65-годишният Вълчо Маринов.
В Росен в момента живеят 101 души. Само две са ромските семейства. Останалите жители на генералтошевското село са българи. Малко са хората в трудоспособна възраст. Трима работят по програми за временна заетост. Безработните жени са пет, съобщава кметският наместник Маринка Желева.
Възрастните хора в Росен помнят времената, когато селото е било оживено. Имало е близо 600 жители. Тогава – през 50-те години на миналия век недостигът на питейна вода е основен проблем.
През 1968 г. е построена сграда за читалище, в която се помещава и кметството. Читалището в момента не развива дейност.
Само 67 от 140-те къщи в Росен са обитаеми. Улиците в селото /с изключение на главния асфалтов път/ са с каменна настилка. Хората тук се чувстват изолирани – не само от външния свят, а и от съселяните си. На улица живеят по трима-четирима души. Затова и зачестилите в последните два месеца кражби на животни провокират напрежение. Ако крадците решат да влязат и в къщите, няма кого да повикаш за помощ, оплакват се хората в Росен.
Проблем за селото е и транспортната връзка с Генерал Тошево. За да стигнат до общинския център, жителите на Росен трябва да вземат автобус от съседното село Красен.
Училището в селото е закрито през 1970 г. След това десет години сградата е функционирала като детска градина. Преди две години запустялото здание е закупено от холандско семейство. Те са направили основен ремонт на почти рухналата сграда и вече живеят постоянно в Росен. Споделят, че им харесва спокойствието, чистия въздух и красивата природа, казва Маринка Желева. Англичани са купили още една от къщите. Има интерес към закупуване на имоти, защото свободните сгради са много. Сделки обаче се сключват трудно.
Напускаме Росен – едно от обезлюдените селища в Добруджа. То обаче не е лишено от перспективи.Селото разполага с 2000 дка пасища – чудесна предпоставка за развитие на животновъдството. Интерес за закупуване на имоти от чужденци не липсва. Природните дадености са факт. Запазени са очарованието и романтиката на селския бит...Нужно е съвсем малко – подобряване на транспортните връзки и ефективни мерки за осигуряване сигурността за живота и имота на хората тук. |
|
|
