|
|
| понеделник,
11 юни, 2007 |
|
Един ден в....
В Коларци са убедени, че селото им никога няма да обезлюдее
|
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Слънчев юнски ден, часът е около 10. Пътуваме по главния път Добрич – Силистра. Точно по средата на разстоянието между двата областни центъра е разположено се с. Коларци. Още с влизането разбираме, че селото е многолюдно. По улиците е пълно с хора, в двора на детската градина играят около две дузини деца, кафенето в центъра не може да се оплаче от липса на клиенти.
Коларци е сред населените места в Добруджа, за чието минало има запазени достатъчно сведения. Заслуга за събирането и съхранението на историческите данни има бившият кмет Руси Вълев. |
|
Кметът Петко Русев |
Той е амбициран в близко бъдеще да издаде книга за селото. Предполага се, че още през 3-4 в. тук е имало трако-римско селище.За това свидетелстват некрополите наоколо и намерените в тях монети, украшения, оръжия, керамика, сечива. Писмени данни за селище с името Арабаджии намираме в османски данъчни регистри от 1676 г. Населението тогава, а и до Освобождението е било изцяло мюсюлманско. Предполага се, че турското си название селото дължи на неколцина занаятчии, които са изработвали каруци. Селището е местено няколко пъти. До началото на 19-ти век е било в местността “Ирутлуците”. Турският топоним се превежда “изпепелено село”.Наименованието на местността дава основание да се предполага, че селището е опожарявано – най-вероятно от Дибич Забалкански по време на похода му през 1828 г. Няколко години след освобождението /1881-1882 г./ тук се заселва първият българин |
 |
Арендаторът Петър Петров. |
– Еню Минков Георгиев. След него идват Пенчо Георгиев, Минко Иванов и Пенчо Катрафилов – брат на Ботевия четник поп Сава Катрафилов. Основното заселване на българи по тия места става през 1883 г. Тогава в Арабаджии се настаняват около 20 фамилии от с. Каурлан /днес Българска поляна, Харманлийско/. Те са принудени да напуснат родните си места от зверствата на завърналите се след Берлинския конгрес турци. След неколкогодишно лутане избират Добруджа, за да построят новите си домове. До края на 19-ти и началото на 20-ти век пристигат българи и от други краища. Сред тях са и четири фамилии от севернодобруджанското село Калнии. В Арабаджии се заселват и двама участници в борбите за национално освобождение и обединение. |
| Тук избира да завърши земния си път опълченецът Генчо Мирчев – участник в Шипченската епопея. В началото на 20-ти век той събира нуколцина българи от Арабаджии, за да оберат богат турчин от заличеното вече село Фурладан. Нападението е неуспешно и Генчо Мирчев забягва в Русия. През 1912 г. се записва като доброволец в Балканската война и получава амнистия от цар Фердинанд. В тази война и в последвалата я Междусъюзническа селото дава три жертви – Михаил Вълчев Стоянов, Минко Русев Георгиев и Митю Димитров. |
|
В детската градина са сформирани две целодневни групи. |
Другият поборник, заселил се в Арабаджии е Стефан Божков, родом от Крушево, Вардарска Македония. Той пристига в Добруджа след убийството на Яне Сандански, в чиято чета е участвал. За него се знае че е бил с изключително чувство за справедливост и е успял да въведе ред в селото като сам е наказвал крадците и побойниците, разказва Руси Вълев.По време на румънската окупация тук са се заселили 40 семейства на румънски колонисти – куцовласи от македонските планини. Цинцарите се настаняват “на квартира” в къщи на местни българи, но без да заплащат наем. В селото се помни и за свада, завършила с масов бой между младежи от един български и от куцовлашки род. Ден-два след скандала открили край селото заклано дете от цинцарското семейство. Цялата българска фамилия е осъдена и изпратена с тежки присъди от по 10-15 години затвор в солниците в Дуфтана.
След възвръщането на Южна Добруджа към България в Коларци /селото е преименувано през 1942 г. като българското име е точен превод от турското/ пристигат 18 семейства – българи от севернодобруджанското село Тестемел. Малцина от преселците обаче остават да живеят тук. След освобождението от румънска окупация местните българи решили да построят православен храм. Църквата обаче остава незавършена, след 1944 г. воинстващият атеизъм не позволява да се реализира идеята, а положените основи са разрушени. Православен храм в селото няма и до днес.
Първото училище в селото е разкрито през 1959 г. То се е помещавало в къщата на търговеца Велчо Попов, роден във Върбица. Един от първите учители, оставили трайна следа в просветното дело в Коларци е Васил Хаджидимитров, родом от Тетевен. Той учителства тук от 1894 до 1916 г. Новата училищна сграда – двуетажна, разположена в центъра на селото е открита през септември 1962 г. В момента ОУ “Д-р Петър Берон” е едно от малкото селски школа, в които няма слети паралелки. В Целодневната детска градина “Светулка” пък са сформирани две групи. Библиотеката разполага с 14 000 тома, разказва читалищният секретар Петранка Георгиева.
Читалището в Коларци е основано през 1941 г. от първия български кмет след отхвърлянето на румънската окупация – Пею Демиров. Читалищната сграда е построена през 1976 г. Днес към читалище “Пробуда” е сформирана детска танцова група с 40 деца.
На 5 км. от Коларци е запустяващото село Брестница. Двете населени места са обединени. Старото име на Брестница е Караач /черен бряст/. Малко се знае за историята на това село. Там е имало турски чифлик, който по време на румънската окупация е закупен от евреин от Букурещ на име Пинкас. Той притежавал 1200 дка – най-плодородната земя в района. След 1941 г. е бил задължен от Гестапо да носи жълта звезда върху дрехата си. Бил е подложен на преследване и се е самоубил. Днес в Брестница живеят две ромски фамилии, които се занимават с животновъдство.
Населението на Коларци е около 1000 души – почти по равен брой са българите, ромите и турците. В селото има много млади хора. Безработицата не е сериозен проблем – работа има за всеки, на когото му се работи, казва кметът Петко Русев. Работни места осигуряват местните арендатори, шивашките цехове в Тервел, фирми от Добрич.
Добре развито е и животновъдството. Арендаторът Петър Петров, който отглежда 250 овце е убеден, че изискванията на Европейския съюз не са непреодолима пречка – особено що се отнася до овцевъдството. Селото ни е от градски тип – има улици, по които само в три-четири къщи се отглеждат животни, казва Петър Петров.
Землището на Коларци е 9000 дка. Освен Петър Петров, който стопанисва 2000 дка в района на селото, още двама арендатори обработват земи тук – Ради Минков и Спас Петров.
Големият проблем е изключително разбитият пряк път до Тервел. По него разстоянието е 22 км. На места асфалтът е изронен напълно. Когато се зададат избори все обещават, че ще оправят пътя, а след това забравят, недоволства арендаторът Петър Петров. Кметът Петко Русев добавя, че заради ужасното състояние на пътя за Тервел се обмисля идеята да се поиска селото да мине към Община Добричка.
Чужденци, закупили имоти в Коларци все още няма. Кметът Петко Русев не очаква и да се появят. Чужденците обичат спокойствието, а ние сме на главен път, трафикът е непрекъснат от 5 сутринта до 12 през нощта, казва Петър Петров. Главният път Добрич – Силистра е голямото предимство на Коларци. След присъединяването на страната ни към ЕС трафикът е станал още по-интензивен. Поне веднъж седмично тук спират организирани групи румънци, които изкупуват хранителните продукти от магазина. Затова хората в Коларци са убедени, че селото им никога няма да обезлюдее. |
|
|
