|
|
| понеделник,
11 февруари, 2008 |
Един ден в....
Манастирът “Света Марина” – духовен оазис сред добруджанската шир |
|
Петър Петров е посветил иконата на архангел Михаил на дядо си, отвлечен и убит в Молдова. |
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Само на няколко километра от границите на Добричка област, но принадлежащо географски към Добруджа, се намира село Крумово. В непосредствена близост до селището е разположено и едно от най-святите места за християните в Добруджа. Допреди няколко години светинята е била забравена и малко позната на добруджанци. Помнили са я и са я тачили само по-възрастните. Става дума за манастира “Света Марина”. До 2001 г. църквата там е била почти разрушена – резултат от войнстващия атеизъм на комунистическия режим и духовното опустошение, от което не можем да се отърсим вече почти две десетилетия. През 2001 г. обаче се намира един човек, който убеден в значимостта на святото място, се заема да го възстанови със собствени сили и средства. Този човек е роденият в добричкото село Росеново Петър Петров – най-крупният арендатор в Крумово и близките села. Той обработва 25 000 дка. Нивите му са в землищата на селата Крумово, Ботево, Радево и Засмян. Петър Петров е завършил |
МЕИ – Варна, след това е работил като научен сътрудник там.
Арендаторът ни посреща в уникално обзаведена механа. Тя не функционира като заведение. Интериорът й е истинска музейна сбирка. Сред експонатите има и уникати. Тук могат да се видят съдове на 150 и повече години, ямурлук, кобилица, менци, плетени в началото на миналия век кошници и още десетки предмети на бита от близкото и по-далечно минало. Не липсват и старинни оръжия – револвер “Лафуше” от третата четвърт на 19-и век, винтовка на 100 години, ловна двуцевка “Пипер байер”, произведена през 1912 г. в Белгия, няколко войнишки щика. |
|
Храмът “Св. Марина”. |
Колорит придават и ловните трофеи, отстреляни от Петър Петров. Два от тях – огромно диво прасе и сръндак от резервата “Кормисош” са заслужили златни медали на различни изложения. Централно място заемат портретите на Ботев и Левски. В съседното помещение се пази и уникална каруца, майсторена преди повече от 80 години, върху която е нарисувана Ботевата чета. Петър Петров съхранява и единствен по рода си плуг от 20-те или 30-те години на миналия век. Той е дървен, но се обръща – технология, която в момента е изключително популярна в съвременното земеделие. Само в Швейцария съм виждал подобен плуг, казва Петър Петров. Сградите, които приютяват ценните експонати, са бивши помещения на граничната българска застава от времето, когато Добруджа е била окупирана от румънците. Били са порутени и са възстановени в автентичен вид от Петър Петров. Реконструирана е и старата мелница с два огромни мелничарски камъка. В двора може да се види чешма с няколко корита. Всичко тук е изградено от дялан камък.
Целта ми е да съхраня автентичния български бит – той е част от миналото на народа ни. Възстанових манастира, за да остане за бъдните поколения. Той е неразривно свързан с Добруджа и не бива да бъде оставен на произвола на съдбата, казва Петър Петров.
Отправяме се към манастира “Св. Марина”. След с. Крумово, минаваме и през квартал “Пясъчник”, за да стигнем до указателна табела, която сочи пътя към светата обител.Движим се по черен път. Не след дълго стигаме до горист дол. Спускаме се и вече сме в манастира. Местността е прекрасна. Тихо е. Чуваме ромона на изворната вода, за която местните вярват, че е лековита. Мястото се смята за свято от векове. Известно е като Маринино кладенче. През 1882 г. църковното настоятелство в с. Ботево взема решение в местността да се изгради параклис, който посвещават на света великомъченица Марина. Под него е изградена къпалня. Там са поставени икони на Св. Марина и на Божията майка. Страдащите от различни болести са се потапяли във водата, вярвайки в целебната й сила. Построена е и каменна чешма. От края на миналия век е и традицията всяка година на 17 юли /деня, в който православната църква почита паметта на Света Марина/ тук да се събират хора от цяла Добруджа. За да се поклонят и да отпият от ледено студената вода, да се докоснат до Бога. През 1929 г. е построена нова чешма. Тя е кръгла и с 12 чучура. През 1935 г. над параклиса е съградена църквата “Св. Марина”. През 1941 г. цар Борис ІІІ издава указ за изграждането на манастир в чест на възвръщането на Южна Добруджа към България. Старата граница с Румъния е била само на километър от святото място. Освен духовно средище, в миналото местността е била и истински оазис за земеделците от околността. Най-вече заради прекрасната вода, а 17 юли е първият ден от “горещниците”. През комунизма мястото запустява, църквата е оставена на милостта на времето, а след 1990 г. става обект на множество кражби.
След възстановяването на църквата положихме усилия да възродим и традиционния събор. Нарекохме го Събор на плодородието – защото празникът на Света Марина е в края на жътвата. Постепенно хората започнаха да се връщат към традицията. На последния събор през 2007 г. тук се събраха над 1000 души. Участваха 14 състава за автентичен фолклор, разказва Петър Петров. Той е сред основните спомоществователи и на събора. Поема пътните разноски на участващите състави, осигурява и агнетата за традиционните курбани.
В манастира ни посреща единственият му обитател – отшелникът Ивайло Иванов. Той е от Силистра, на 33 години. Живее тук от шест години и се грижи за поддръжката на манастира. Ръкоположен е за иподякон. Доведе ме нуждата от работа, която да ми е по сърце. Тук човек се чувства по-свободен. Късметлия съм, че живея в толкова хубаво място, споделя Ивайло Иванов.
Минаваме край старата чешма и новата, възстановени от Петър Петров. Той е реконструирал и къпалнята. Влизаме в храма “Св. Марина”. Всичко тук се дължи на родения в Росеново арендатор. Иконите са рисувани от Кольо Герджиков по образци на големите български манастири. Една от тях – с лика на архангел Михаил, Петър Петров е посветил на прадядо си – Кольо Иванов Колев /Канавоя/, живял в Кара синан /Росеново/, отвлечен през 1916 г. от румънските окупатори в Молдова и загинал там. Палим по свещ, отшелникът прочита молитва...
Насочваме се към манастирския комплекс – също възстановен от Петър Петров. Тук са обособени четири стаи. Във всяка от тях има четири легла. През лятото се организират духовни лагери за деца. Малчуганите се посочват от Варненската и Великопреславска епархия. Тук те се запознават с основите на православието. Една от смените е запазена за дом за сираци в Шуменско. Престоят тук е безплатен за децата. Издръжката им се поема от Петър Петров.
Тук приемат и други поклонници. Понякога идват и монаси, обитаващи други манастири в страната. Постоянно пребиваващи духовници обаче няма.
Напускаме манастира “Св. Марина” – една от малкото духовни обители в Добруджа. Тя обаче е в перфектно състояние благодарение усилията, положени от Петър Петров. Мястото е истински духовен оазис. Под сенките на вековните дървета оставаш насаме със себе си, слушаш ромона на лековитата вода, търсиш близостта на Бога… |
|
|
