Г-н Чамурлийски, навършиха се 20 години от създаването на СДС. В такива случаи обикновено се прави равносметка. Но преди нея нека се върнем две десетилетия назад – към декември 1989 г. Как започна промяната и как бе поставено началото на Съюза на демократичните сили в Добрич?
След националния митинг в София на 14 декември 1989 г., на който имах честта да присъствам, в Добрич бе създадена първата демократична структура – Национално движение за свобода и демокрация. До първите избори за Велико Народно събрание през юни 1990 г. по-голяма част от представителите на опозицията в града се вляха в редиците на СДС. На 27 април 1990 г. хиляди добричлии посрещнаха Жельо Желев. Подготвихме и проведохме предизборната кампания във вота за Велико Народно събрание. Активно се включиха членовете и симпатизантите на вече сформираните структури на демократични партии, обединени в СДС – Независимо движение за демокрация, което по-късно премина в Национален клуб за демокрация, СДП, “Екогласност”, Демократическа партия, по-късно и Радикал-демократическа партия. Това бяха хора ентусиасти, които с огромно желание, без да пестят сили, време и средства, се включиха в проявите на СДС, за да се противопоставим успешно на БКП и да се превърнем в алтернатива за България.
Предполагам, че помните резултатите от първите избори в Добрич...
Нашият мажоритарен кандидат Красимир Кастелов загуби с минимална разлика в централната част на Добрич. Другият ни мажоритарен кандидат – Филип Димитров отстъпи със значителна разлика в кварталите. Тези избори бяха явно манипулирани. На практика в центъра ние спечелихме и трябваше да имаме депутат на СДС от Добрич във Великото Народно събрание. Тогава в т.нар. Районна избирателна комисия ние дефакто нямахме присъствие и това спомогна за манипулиране на вота. Имената на фалшификаторите от РИК са известни, за жалост тогава нямаше как да им се противопоставим.
Имаше ли инфилтрирани в демократичните структури в Добрич хора на Държавна сигурност?
Да. Факт е, че първият председател на СДС-Добрич Йордан Куцаров е с досие като агент на Първо главно управление на ДС. Както в национален мащаб, така и по места, имаше немалко внедрени в СДС хора, които бяха зависими от органите на ДС. Именно тези хора успяха да влязат в парламента и станаха причината за първите разцепления в СДС. Това бяха т.нар. “мравки”, които предизвикаха появата на СДС-та с тирета през 1992 г. Репресивните органи на бившата комунистическа партия през цялото време на прехода полагаха усилия да компрометират СДС, да блокират инициативите ни. В националното ръководство по онова време най-малко половината бяха внедрени хора на ДС като например Петър Берон. Имената на останалите също са известни, някои от тях са покойници и не смятам, че е нужно да ги изброяваме сега.
Съгласен ли сте с твърденията, че преходът бе режисиран?
Определено почти всичко е ставало по сценарий. Как така изведнъж в Добрич хора от ДС взеха в свои ръце инициативата за протестите на демократичната общност и се самопредложиха за лидери в СДС?
Вие сте един от малкото политици, които демонстрираха последователност и не смениха партийната си принадлежност през тези 20 години. Какво Ви мотивира за подобно поведение?
Влязох в СДС с едни идеи, със синята вълна от началото на 90-те години. СДС тогава бе идея и не съм смятал, че конюнктурно трябва да сменя политическата партия като други хора, които по клиентелистки причини промениха партийната си принадлежност, за да търсят лична изява или челни места в листите. Никога не съм се блазнил от избираемите места за народни представители. Бях общински съветник само веднъж – в периода 1991-1995 г. Смятам, че ръководните постове в партията не бива да се превръщат в трамплин за политическа кариера и разкрасяване на биографията. Лидерите трябва да се занимават с политическа работа, да работят за реализация на целите на партията, а не да търсят лична изява. Кадрите трябва да са вторият ешелон и да са подготвени за заемане на съответните управленски постове, когато се наложи, за да осъществят програмата и целите на партията.
Каква е равносметката за СДС 20 години по-късно. Безспорно постигнахте успехи, но не ви подминаха и разочарованията?
Постигнатото от СДС в национален мащаб безспорно получи своето отражение и в Добрич – като се почне от реорганизацията на икономиката и се стигне до извоюването на свобода на словото, комуникациите и пътуванията. Това е огромно постижение, след като в продължение на десетилетия тези права бяха потъпквани. Естествено, най-големият успех бе присъединяването на България към ЕС и НАТО. Пътят на страната ни към евроатлантическата общност бе трасиран именно от СДС. За съжаление допуснахме и грешки, които доведоха до загуба на доверие към нас. Една от основните грешки в Добричка област по времето на правителството на Иван Костов бе изборът на неподходящи хора за приватизация на държавните предприятия. Икономическата власт се оказа в ръцете на креатурите на бившата БКП. Недобрата кадрова политика доведе до срив на доверието към СДС.
Какво предстои на СДС? Кои са новите цели на партията и как тя ще се бори за връщане доверието на хората?
След като благодарение на СДС България стана член на ЕС и НАТО, ние трябва да бъдем двигателят за изравняване на жизнения стандарт на българските граждани с този на хората в останалите страни от Евросъюза. Това е най-важната цел. Имаме кадровия потенциал, управленския опит и възможностите да постигнем повишаване стандарта на живот на българина, ако влезем в управлението на държавата. Доказали сме, че можем да управляваме успешно в условията на криза. Друга основна цел е създаване на възможности на инициативните и предприемчиви хора за развитие на малък и среден бизнес, който да се превърне в основно средство за излизане от кризата, повишаване на жизнения стандарт и намаляване на безработицата. Държавата трябва да се превърне в гарант за сигурността на всеки гражданин. Ще търсим подкрепата на избирателите, за да реализираме тези цели. Първата стъпка са местните избори след две години.
Каква е стратегията на СДС за вота през 2011 г. ?
На местните избори СДС ще има свой кандидат за кмет на Добрич. Ще водим преговори с останалите десни формации за подкрепа на нашия кандидат. Ако стигнем до споразумение за широка дясна коалиция, листите за съветници ще бъдат общи. Но, ако се наложи да се явим самостоятелно, разполагаме с достойни и подготвени хора. След Нова година ще се проведе обучение на кандидатите ни за кметове и общински съветници в Североизточния район.
СДС дава парламентарната си подкрепа на ГЕРБ, но не участва в управлението. Добра ли е тази позиция за партията?
Мисля, че това поведение е печелившо за СДС. Вече има индикации на недоволство от управлението на правителството на Бойко Борисов. Най-вече защото не се предприемат адекватните антикризисни мерки. Чака ни тежка зима и ако управляващите не се вслушат в нашите предложения, ситуацията ще се усложни. Отказът на ГЕРБ да ползва опита и кадровия потенциал на СДС ще е пагубен за тях. Що се отнася до парламентарната подкрепа – управляващите могат да разчитат на нас като дясна формация и член на ЕНП, когато вземат адекватни решения. Ако управленските им идеи се различават от нашата програма, не могат да очакват да ги подкрепяме. Ако ГЕРБ разочарова и не оправдае надеждите и доверието на избирателите, ако се превърне в нещо подобно на царската партия, съм убеден, че много хора, които по-рано са гласували за СДС, а сега са се доверили на ГЕРБ, ще се върнат отново при нас. Разговаря Пламен Николов |