Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Дъждовен декемврийски ден. Движим се по сравнително добре поддържания и не особено натоварен с трафик път Генерал Тошево – Каварна. Автомобилите, които срещаме, се броят на пръсти. Стигаме до с. Преселенци. Минаваме край една от малкото все още работещи в добруджанските села фурни. Тук по оригинална рецепта се приготвя позабравеният вече автентичен селски хляб. Тестотосе замесва още в 22 ч., за да може |
|
Една от 18-те къщи, закупени от англичани. |
да втаса до сутринта. Фурната в Преселенци също не е подмината от сътресенията на ранния преход. Допреди няколко години е била затворена.Възстановена е от Атанас Пенев – местен жител, който е взел под наем пустеещото помещение. На неколкостотин метра от фурната е разположено кметството. В съседство виждаме незавършена двуетажна сграда. Строежът е започнат през 80-те години. Идеята била да се издигне многофункционална сграда. В нея е трябвало да се помещават кметството, книжарница, магазини, бръснаро-фризьорски салон. В края на 90-те години Общината е продала сградата на търг като цената е била изключително ниска. Купува я местен бизнесмен, който се опитва в момента безуспешно да я препродаде, разказва кметът на селото Сашка Лазарова.
Преселенци може да се похвали с богата история. През 70-те години на миналия век местният жител Стоян Тодоров Колев намира в местността Калфата бронзова статуетка на Херакъл. Тази находка доказва, че живот по тия места е имало още през Римската епоха /І – ІV в. сл. Хр./. Край Преселенци е открита и една от немногобройните крепости от Първата българска държава. Официално е датирана от ІХ-Х в., но наличието на площадка за езическо светилище, върху което впоследствие е изградена църква, е доказателство, че селище тук е имало още при заселването на Аспаруховите българи в Добруджа. При разкопките, финансирани от арендатора Стоян Рачев, са намерени множество монети, накити, катарами, върхове на копия и стрели, керамични останки. Каменният зид на крепостта е съществувал до средата на миналия век. След това от него местните са набирали строителен материал за стопански постройки, къщи, огради. Така е унищожена една историческа забележителност, която днес можеше да провокира интереса на туристи от страната и чужбина.
На крепостта селото дължи старото си име – Баш хасарлък – Голяма /главна/ крепост. През вековете на османското робство тук са живели турци и черкези. След Освобождението те се изселват, а на тяхно място идват българи от с. Голям Дервент, Ямболско. Първите заселници са от родовете Андонови, Чиликови, Стойкови.Селото се е състояло от три махали – Голямата, Черкезката и Калфата. Новото си име селището получава на 21 декември 1906 г. На тази дата в тогавашната Спасовска община се взима решение за замяна на турските названия на населените места с български. На 18 април 1911 г. Преселенци става център на самостоятелна административна единица – община. В състава й влизат селата Малина и Горица. През 1925 г. румънските окупатори неофициално променят името на селото на Стръмутации – буквален превод от турското название. През 1942 г. е възвърнато българското наименование на населеното място. След връщането на Южна Добруджа към България тук се заселват наши сънародници от севернодобруджанските села Саръ юрт, Паша къшла, Горна Чамурла, Кавгаджии, Ески баба, Стража. През 1960 г. – вече по икономически причини в Преселенци идват няколко рода от силистренското село Зебил. При преброяването през 1965 г. е установено, че в Преселенци живеят 1086 души. През следващите десетилетия населението започва да намалява. След създаването на АПК хората масово започват да се изселват към градовете – Генерал Тошево, Добрич, Варна.
Днес в Преселенци живеят 370 души. Почти всички са етнически българи. Има само четири ромски семейства. Подобно на много села в Добруджа и тук населението е застаряващо. Малко са младите семейства. Селският начин на живот вече не е привлекателен за младите. Още повече, когато възможностите за реализация не са много.
Землището на Преселенци е 26 000 дка. Двете местни кооперации са фалирали преди години. Сега земята се обработва от арендаторите Гочо Гочев, Стоян Рачев и ЕТ “Жокояма – Калоян Калчев” и от няколко частни земеделски стопани. Проблем с безработицата почти няма. Местните намират работа при арендаторите или пък биват наемани да поддържат закупените от чужденци къщи. За разлика от други села в Преселенци е запазена селскостопанската инфраструктура. Зърнобазата е обновена, основно реконструирани са и другите стопански постройки на бившето ТКЗС. С труда на наети по програма за временна заетост край селото е изграден изолатор за безстопанствени кучета.
Твърди се, че училището в селото съществува от края на 19-и век. Писмени сведения за това обаче не са запазени. Първата училищна сграда е построена през 1904 г. В момента тя е продадена на англичани. Новото училище е завършено през 1962 г. Школото носи името на Васил Левски. В него учат 82 деца от Преселенци, Малина, Горица, Люляково, Присад. За малчуганите от съседните села, които са заети целодневно, е осигурено столово хранене. През отиващата си година в училищната сграда е преместена и детската градина, която се посещава от 17 деца. По проект, финансиран от Община Генерал Тошево, предстои да бъде подменена дограмата на сградата. Всичките ни усилия са насочени към училището, детската градина и читалището. Ако в едно село няма просвета и култура, значи е загинало, казва Сашка Лазарова.
Читалищна дейност в Преселенци има от средата на миналия век. Сградата е построена през 1969 г. Към читалище “Нов живот” са и двете местни фолклорни групи – женска и детска. Има и богат библиотечен фонд.
В селото има и православен храм – “Св. Георги”. Няма данни кога е построена църквата. Тя се нуждае от ремонт и освежаване, но въпреки че в емлячните регистри фигурират 83 дка църковна земя, за които ежегодно се плаща рента, не се заделя и стотинка за поддръжка на храма, недоволства Сашка Лазарова.
Преселенци е населеното място в Община Генерал Тошево с най-много закупени от чужденци къщи. 18 са продадените на англичани сгради. Поне още толкова са купени от фирми, които се опитват да ги препродадат. Вече втора година в генералтошевското село постоянно живеят военният пенсионер Андрю и съпругата му Дона. Те са привлечени от тишината, спокойствието и чистия въздух. |
