авария, заради която в продължение на няколко дни селото е без вода почти през цялата светла част на денонощието. Това е инцидентен проблем. Селото разполага със собствен водоизточник, който работи от 1963 г. и не можем да се оплачем от липса на вода, казва кметът Георги Иванов.
Оскъдни са сведенията за миналото на Крупен или Иридже, както се е наричало селището по време на турското робство. Буквалният превод на старото название е “едър, голям”. Предполага се, че селото е наречено така заради турските земевладелци, които са живели по тия места по време на робството. Земята наоколо е много и плодородна. Затова се предполага, че до Освобождението тук е имало големи чифлици на турски феодали. Първият заселил се по тия места българин е Иван Павлов. Възрастните хора в Крупен разказват, че той е участник в Старозагорското въстание. След разгрома на излезлите в Балкана чети Иван Павлов се укрива в Добруджа – вероятно това се случва през 1875-76 г. След това купува земя от турски чифликчия и остава в Иридже завинаги. Сред първите заселници е и Митьо Ненов. Той е родом от Новозагорско, в Крупен идва от съседното село Тригорци. Земята купува също от изселващите се турци. Третият голям местен род е Еневи. Техните предшественици пристигат от Дуранкулак в началото на миналия век.
Въпреки че никога не е било многолюдно село, Крупен дава жертви във войните за национално обединение. Край Чаталджа, вероятно от холера умира Велчо Митев Ненов от Осми пехотен полк. В Междусъюзническата война в боя на Султан тепе на 26 юли 1913 г. загива Иван Атанасов Бурковски. Той воюва в 44 пехотен полк. През 1918 г. край Велес е убит и Христо Иванов Донев, сочи справката, предоставена от историка Радослав Симеонов, уредник на Военното гробище в Добрич.
След края на румънската окупация тук са настанени преселници от Северна Добруджа основно от селата Конгас, Саръ гьол, Черна. Регистърът на населението дава сведения и за отделни фамилии, преселили се и от севернодобруджанските села Кара орман, Ени кьой, Ески баба, Кара насуф. През 1942 г. селището получава българското си име – Крупен. То е свободен превод от турското название.
В средата на 50-те години по икономически причини – в търсене на поминък и недостиг на работна ръка в Крупен се заселват няколко семейства от елховските села Лесово, Вълча поляна, Срем. Те идват, за да работят в местното ТКЗС. Повечето от новодошлите обаче се връщат по родните си места след неколкогодишен престой. Недоволстваха, че нямало хоро на мегдана. А по онова време селцето ни беше китно, живеехме много задружно, събирахме се и осъмвахме по празниците, разказва 63-годишната Радка Караколева.
В регистъра на населението попадаме и на 24 имена на мъже, настанени тук в средата на 60-те години на миналия век. Срещу повечето от тях е вписана забележка “изтърпял присъда”. Веднага става ясно, че това са хора, неудобни на комунистическия режим. Те са заселени принудително. Настаниха ги в дървени бараки и ги водеха да работят на близката кариера. Охраняваха ги милиционери. Интернираните бяха интелигентни хора – учители, адвокати. В селската кръчма се оплакваха, че милиционерите често ги пребивали с мълчаливото одобрение на тогавашния партиен секретар на селото, разказва Радка Караколева. Повечето интернирани са родом от София, сочи регистърът. Сред принудително заселените виждаме имената на мъже от Бяла Слатина, Габрово, Русе, Пловдив...
В края на 60-те години е закрито началното училище в Крупен. То е носило името на Пейо Яворов. Сега в бившата училищна сграда се помещава кметството.
Днес в каварненското село живеят около 50 души. Повечето от тях са пенсионери. Хората в трудоспособна възраст се броят на пръсти. Част от тях намират работа в кариерата, която продължава да функционира. Останалите работят в Каварна. Обработваемата земеделска земя в Крупен е около 14 000 дка. Има и 500 дка пасбища. В селото функционира магазин на РПК. Наскоро той е бил пред закриване заради лошото състояние на сградата. От РПК не желаеха да я ремонтират – не било рентабилно, защото в селото живеят малко хора. Организирахме се и с доброволен труд възстановихме покрива, който бе почти разрушен. Имаме идея да превърнем кръчмата, която не работи от година, в клуб, за да има къде да се събират хората по празниците, казва кметът Георги Иванов.
Близостта на Крупен до морето – 16 км, предопределя и интереса на чужденци за закупуване на имоти. Пустеещи къщи има достатъчно. Един англичанин вече живее постоянно в селото. И тук подобно на много други населени места, които заради застаряващото си население са застрашени от изчезване, разчитат на чужденците. Условия за привличането им има, инфраструктурата е в прилично състояние, разположението на главен път е допълнително предимство. А и цената на имотите е сравнително приемлива – 5 евро за квадратен метър.
|
