• Г-н Калистров, Вие направихте дарение за изграждане в Добрич на паметник на ген. Иван Колев. Какво Ви мотивира за този жест?
• От няколко десетилетия живея в София, но никога не съм забравял родния си Добрич и Добруджа. Всичко свързано с историята и културата на този край събирам в архив. Част от събраните неща дарявам на културните институти в Добрич.Развълнувах се, |
|
Марин Калистров е на 80 години. Роден е в Добрич. През 1953 г. постъпва след конкурс като хорист във Варненската опера. Работи там до 1960 г., когато постъпва във Военно-представителния ансамбъл “Прокофиев”. През 1973 г. започва работа в Лайпцигската опера, където остава до пенсионирането си през 1977 г.
|
когато научих, че в родния ми град е сформиран Инициативен комитет за изграждане на паметник на ген. Иван Колев. Майка ми Димитричка Мирчева ми е разказвала за Минка Сарийска - момичето,носило с кобилица вода на бойната линия, за да се охлаждат картечниците на българската войска – един подвиг на обикновената добруджанка, описан майсторски от Йовков в разказа му “Българка”. По моя инициатива и с дарени от мен средства бе поставена паметна плоча на ген. Иван Колев по улицата, носеща неговото име. На нея могат да се прочетат думите на Вазов “Не конница, а хала, що всичко поваля”. На два пъти срещнах нежелание за съдействие от страна на тогавашния директор на Историческия музей Борис Спасов. Въпреки изкуствено създадените ни трудности успяхме да открием плочата през 1996 г. по случай 80 -годишнината от освобождението на Добруджа от първата румънска окупация. След като разбрах за инициативния комитет се свързах с един от членовете му – Веселин Бончев. Той сподели, че е решил да дари 400 лв.- колкото е дал дядо му през 1942 г., при първия опит на будната добричка общественост да издигне паметник на освободителя на Добруджа. Веднага взех решението да дам своята лепта и на 2 октомври внесох по сметката на Инициативния комитет сумата от 250 евро. Приветствам тази родолюбива инициатива и призовавам добричлии да се включат активно в набирането на средства за паметника на ген. Колев. Длъжни сме да възкресим паметта за подвига на Освободителя на Добруджа.
• Разкажете за Вашата събирателска дейност...
• Както казах, тя е насочена основно към Добруджа. Притежавам много материали, свързани с Йовков и Дора Габе. Гордея се, че благодарение на моите изследвания бе доказано, че Левски е бил във Варна през 1867 г., но не е успял да учреди революционен комитет. В града тогава се е говорило почти само на турски, нямало е почва за освободителното движение. В резултат на моите проучвания на ул. “Светослав Малинов” във Варна бе поставена паметна плоча, на която е изписано: “Тук през 1867 г. Апостолът на свободата Васил Левски гостува в дома на банкера Н. Провадалиев”. От Варна през днешното село Левски и Делиормана Дяконът стига до Силистра, където е отседнал при Георги Чолаков. Този факт знам от баща си.
• Вие сте един от редовните дарители на библиотеките и музеите в Добрич...
• Желанието ми е документите, които притежавам да се съхранят за бъдещите поколения. Последното дарение, което направих бе за библиотека “Дора Габе”. Предоставих една снимка на Дора Габе от приема на световноизвестния художник Никола Танев. Във връзка със 70-годишнината от смъртта на Йовков, която ще отбележим на 15 октомври дарих брой на в. “Пастирско дело” от 1937 г. В него може да се види отношението на съвременниците към певеца на Добруджа. Хората са тачили Йовков като светец. На литературния музей “Йордан Йовков” дарих флейтата на баща си – Теодоси Дойчев. Той е роден в Силистра. Идва в Добрич с оркестър от Русе. Харесва града и решава да остане, за да основе първия добрички оркестър. Имам и много други дарения на материали и документи. Поводът за сегашното ми посещение в Добрич обаче е да дам скромния си принос за паметника на ген. Иван Колев.
Разговаря Пламен Николов
|
