Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Само на 10 км от морския бряг е разположено село Бобовец. То е сред малките населени места в Добричка област. Състои се едва от около 40 къщи. Много от тях са със съхранен автентичен вид от преди повече от столетие. Каменните основи на жилищните сгради и дувари на оградите са характерна гледка за балчишкото село. Сведения за миналото на Бобовец почти не са съхранени. Старото име на селото е Веис кьой. То се среща в османски документи от 16-и век. Знае се, че селото е било тимарско, т.е. предоставено от властта на феодал, който в младините си е воювал в османската войска. Вероятно този местен владетел се е казвал Веис и е дал името си на селището. Днешните жители на Бобовец потвърждават това предположение. От своите предци те помнят, че земите в района са принадлежали на турския богаташ Веис бей. В средата на 19-и век тук се заселват татари от Кримския полуостров. Прогонени от родните си места те намират убежище в североизточните български земи, основно в Добруджа. Нашите деди първо се заселили в Батовската долина, около Оброчище. Там обаче имало много черкези, които ги нападали и грабили добитъка. Затова предците ни решили да се изкачат на платото. Открили тук местност с много кладенци и достатъчно паша за добитъка. Наблизо имало чифлик, собственост на потомците на Веис бей. Заварили и хубава каменна джамия. Още тогава никой не помнел кога е строена, разказват местните. Макар и малко, селището дава своя принос във войните за национално обединение. В Първата световна война Бобовец дава една жертва – Алил Керимов Абдулов от 41-ви пехотен полк, съобщава историкът Радослав Симеонов. Първата изселническа вълна в посока Турция е още през 1925 г. Тогава селото напускат около 30 семейства. След възвръщането на Южна Добруджа към България тук пристигат няколко български семейства – преселници от севернодобруджанското село Касапкьой. През 1942 г. населеното място получава българското си име. Не е ясно каква е причината селото да бъде наречено Бобовец. През годините на комунизма тук са заселвани роми от цялата Добричка област. Селото обезлюдява вследствие неколкократните масови изселвания в Турция. Десетки семейства поемат на юг през 1951, средата на 70-те години и при “голямата екскурзия” през 1986 г. Официалните данни сочат, че в Бобовец днес живеят 145 жители. Постоянно пребиваващите в селото са значително по-малко.Най-голямата ни болка е състоянието на джамията, категорични са местните жители. Минарето вече рухна, в стените се отварят огромни пукнатини. Ако не се вземат спешни мерки, храмът скоро ще се срути. А джамията е една от най-старите в цялата област. Смятаме, че е на не по-малко от 500 години, казва Рами Мехмедов. Джамията е градена изцяло от камъни, споени с хоросан, който обаче с годините е започнал да се измива. На места е подменен с цимент, но ефектът от кръпките е временен. Покривът е протекъл на няколко места. В Бобовец са възмутени от поведението на Районното мюфтийство в Добрич. В землището на балчишкото село има 100 дка вакъфски земи. Откакто собствеността е възстановена, не сме получили и стотинка. Приходите от рента отиват в мюфтийството, а джамията, която е паметник на културата, е пред срутване, възмущават се местните. Преди няколко дни направихме събрание и избрахме джамийско настоятелство. От мюфтийството отказаха да го признаят, защото не присъствал техен представител, казва кметът на Бобовец Орхан Алиев. Той добавя, че има идея за изграждане на малка сграда в двора на джамията, която да служи за извършване на погребалните обреди. Религията ни изисква мъртъвците да се изкъпят в близост до храма, а ходжата да прочете съответните молитви. Сега този обред се прави на открито, под прикритието на няколко одеяла, споделя Орхан Алиев. В селото са възмутени и от бившия кмет Ертан Рифадов. За 12 години този човек не свърши нищо – нито за джамията, нито за гробището. Тротоарите бяха обрасли с трева. За да получиш документ или подпис от кмета, понякога се налагаше да чакаш с дни, каза Рами Мехмедов. Последните местни избори бяха повече от драматични. На втория тур Ертан Рифадов и Орхан Алиев били с равен брой гласове. Едва на трилотажа, проведен на 16 февруари 2008 г., издигнатият от НДСВ кандидат е победил с три гласа повече от досегашния кмет. На въпроса защо след като не харесват бившия кмет, половината от имащите право на глас са го подкрепили, жителите на Бобовец отговарят в един глас – “Не го подкрепихме ние, а автобусите от Турция. Това са хора, които от десетилетия не живеят тук и не познават проблемите. Идват, гласуват за Ертан Рифадов, защото е издигнат от ДПС и се връщат обратно”, недоволстват хората в Бобовец. Новият кмет се заел с решаването на неотложните проблеми. Със съдействието на Община Балчик осигурил 5000 лв. за гробищния парк. До седмица-две ще бъде ремонтирана и главната улица.От Общината обаче категорично отказали пари за ремонт на джамията. Землището на Бобовец е около 6000 дка. Земята се обработва от арендатори. Интерес за закупуване на имотни от чужденци няма, независимо от близостта до морския бряг. Къща с двор може да се купи за 15-20 000 лв.
Напускаме Бобовец. Макар и малко, селото не е застрашено от изчезване. Има много млади хора, работни места за желаещите да работят се намират, транспортът и комуникациите са на ниво, общинският център и морето са близо. При тези обстоятелства липсата на интерес от инвеститори и чужденци едва ли ще се окаже фатална.
|
