• Д-р Тошев, какъв е образът на дядо Ви, който сте съхранил в съзнанието си?
• За съжаление дядо ми е починал преди аз да се родя – така че непосредствени впечатления от неговата личност нямам. Но пък баща ми е говорил много за генерал Стефан Тошев., за победите му на бойното поле, за конфликта с фелдмаршал Макензен, при който дядо е защитавал интересите на България и се е противопоставял на безразсъдното хвърляне в боя на българските войници. От тези разкази разбрах, че генералът е човек на дълга и честта. Примерът му е мотивирал баща ми – Тодор Тошев да поеме по неговия път и да стане офицер. В Германия преди много години срещнахме пенсиониран немски офицер, служил под командването на дядо ми. За генерал Стефан Тошев той каза – честен и строг, но изключително справедлив военачалник.
• Дарявате личните записки на дядо Ви на Историческия музей в Ген. Тошево? Какво ново, неизвестно за ген. Стефан Тошев ще прочетем там?
• Убеден съм, че тези записки могат да мотивират младите българи да обичат Отечеството си както го е обичал дядо ми. Защото в тях се разказва за хора, които са влизали с готовност в боя и са давали живота си за Родината. Българинът се нуждае от национално самочувствие и може да го получи от нашата славна и героична история, а не от футбола. Аз например никога не съм преставал да се чувствам българин. От 48 години съм в Германия, заминах като дете, но в семейството ни винаги се е говорило на български. За съжаление познавам наши сънародници, които само след 5-6 години престой в чужбина се правят, че са забравили родния си език и започват да говорят с акцент. За голямо мое съжаление децата ми не владеят български. След многократните ми визите в България един от синовете ми – Марк-Филип и дъщеря ми Каролин /която работи в телевизия/ вече учат български и искат да посетят Ген. Тошево, за да разберат повече за корените си.
• Германският патриотизъм е прословут. Как той се възпитава в подрастващите?
• В Германия националното самочувствие се поддържа непрекъснато. Германците търсят мотивация в историята и културата си. Те не забравят случилото се в хитлеристка Германия, не се притесняват да говорят за тези времена и са критични към престъпленията на нацизма.
• В същото време в България в продължение на 50 години наши национални герои като дядо Ви бяха предадени на забвение...
• Това не е нормално. Подобно нещо в една демократична страна не може да се случи. За съжаление, в годините на комунистическия режим българската история се използваше за политически цели и бе променяна, за да е в услуга на управниците.
• Баща Ви е бил няколко години в концлагер след 9 септември 1944 г...
• Дядо ми, за разлика от баща ми не се е месил в политиката. Той не уважаваше цар Фердинанд, но не по политически причини, а заради допуснатите в качеството му на върховен главнокомандващ военни грешки. Генералът съветваше баща ми да не се занимава с политика. Уви, баща ми не се вслуша в този съвет. Като царски офицер той бе част от съюза “Звено”, участник в преврата от 1934 г., а доколкото знам е имало и замисъл за контрапреврат срещу комунистите след 9 септември 1944 г. Новите властници не му вярваха именно защото е бил царски офицер и така баща ми се озова в Белене.
• Превратностите в съдбата на баща Ви ли са причината да заминете за Германия?
• Не, ние не сме политически емигранти. Заминахме легално, тъй като майка ми беше лекар. Нямаме отношение към политиката.
• Вие живеете почти половин век в страна-членка на ЕС. Какви според Вас са перспективите пред България след като се присъедини към Съюза?
• Перспективите зависят изцяло от българите, от техните собствени сили. Не може да се разчита непрекъснато на помощта на Европейската общност.
Разговаря Пламен Николов |
