Д-р Тошев, какъв е образът на дядо Ви, който сте съхранил в съзнанието си?
За съжаление дядо ми е починал преди аз да се родя – така че непосредствени впечатления от неговата личност нямам. Но пък баща ми е говорил много за генерал Стефан Тошев., за победите му на бойното поле, за конфликта с фелдмаршал Макензен, при който дядо е защитавал интересите на България и се е противопоставял на безразсъдното хвърляне в боя на българските войници. От тези разкази разбрах, че генералът е човек на дълга и честта. Примерът му е мотивирал баща ми – Тодор Тошев да поеме по неговия път и да стане офицер. В Германия преди много години срещнахме пенсиониран немски офицер, служил под командването на дядо ми. За генерал Стефан Тошев той каза – честен и строг, но изключително справедлив военачалник.
Дарявате личните записки на дядо Ви на Историческия музей в Ген. Тошево? Какво ново, неизвестно за ген. Стефан Тошев ще прочетем там?
Убеден съм, че тези записки могат да мотивират младите българи да обичат Отечеството си както го е обичал дядо ми. Защото в тях се разказва за хора, които са влизали с готовност в боя и са давали живота си за Родината. Българинът се нуждае от национално самочувствие и може да го получи от нашата славна и героична история, а не от футбола. Аз например никога не съм преставал да се чувствам българин. От 48 години съм в Германия, заминах като дете, но в семейството ни винаги се е говорило на български. За съжаление познавам наши сънародници, които само след 5-6 години престой в чужбина се правят, че са забравили родния си език и започват да говорят с акцент. За голямо мое съжаление децата ми не владеят български. След многократните ми визите в България един от синовете ми – Марк-Филип и дъщеря ми Каролин /която работи в телевизия/ вече учат български и искат да посетят Ген. Тошево, за да разберат повече за корените си.
Германският патриотизъм е прословут. Как той се възпитава в подрастващите?
В Германия националното самочувствие се поддържа непрекъснато. Германците търсят мотивация в историята и културата си. Те не забравят случилото се в хитлеристка Германия, не се притесняват да говорят за тези времена и са критични към престъпленията на нацизма.
В същото време в България в продължение на 50 години наши национални герои като дядо Ви бяха предадени на забвение...
Това не е нормално. Подобно нещо в една демократична страна не може да се случи. За съжаление, в годините на комунистическия режим българската история се използваше за политически цели и бе променяна, за да е в услуга на управниците.
Баща Ви е бил няколко години в концлагер след 9 септември 1944 г...
Дядо ми, за разлика от баща ми не се е месил в политиката. Той не уважаваше цар Фердинанд, но не по политически причини, а заради допуснатите в качеството му на върховен главнокомандващ военни грешки. Генералът съветваше баща ми да не се занимава с политика. Уви, баща ми не се вслуша в този съвет. Като царски офицер той бе част от съюза “Звено”, участник в преврата от 1934 г., а доколкото знам е имало и замисъл за контрапреврат срещу комунистите след 9 септември 1944 г. Новите властници не му вярваха именно защото е бил царски офицер и така баща ми се озова в Белене.
Превратностите в съдбата на баща Ви ли са причината да заминете за Германия?
Не, ние не сме политически емигранти. Заминахме легално, тъй като майка ми беше лекар. Нямаме отношение към политиката.
Вие живеете почти половин век в страна-членка на ЕС. Какви според Вас са перспективите пред България след като се присъедини към Съюза?
Перспективите зависят изцяло от българите, от техните собствени сили. Не може да се разчита непрекъснато на помощта на Европейската общност.
Разговаря Пламен Николов |