Пламен Николов
Топъл пролетен ден. Слънцето е обляло с лъчите си позеленелите вече поля на Добруджа. Пътуваме към с. Ефрейтор Бакалово. Селото е в непосредствена близост до едно от най-живописните места в Добруджа – каньонът на Суха река. Спускайки се към Ефр. Бакалово виждаме в далечината гъстите гори, |
|
Поглед отдалеч към каньона на Суха река |
| Сред първите заселници са Хатикови – от този род произхожда и Неджметин Хак. Друг от неговите прадеди – някой си Ахмед пък дошъл от Родопите. Един от неговите наследници се замогнал, натрупал богатство и събрал пари за хаджилък в Мека, разказва Неджметин Хак. Старото име на Ефрейтор Бакалово е Бараклар. “Барак” е порода голямо, рунтаво и дългокосместо овчарско куче Предполага се, че именно такива животни са ползвали местните овчари за охрана на стадата си. Турската наставка “лар” се ползва за множествено число. Така овчарските кучета дават и името на селото. Сведения за уседнал живот по тия места обаче има от дълбока древност. Според Неджметин Хак тук е имало гробище още от римско време – преди десетилетия при строежа на пътища са изравяни стотици скелети. В късната античност ІV – VІ в. след Христа в непосредствена близост до днешното с. Ефр. Бакалово е имало няколко римски крепости. В посока с. Балик е разположена античната Алдина, а |
|
Неджметин Хак
Снимки Радослав Симеонов |
край Оногур е древният Палматис, твърди ст.н.с.д.и.н. Георги Атанасов.. Съвсем близо до Ефр. Бакалово на десния бряг на Суха река е и скалният манастир, наричан от местните “Гяур евлери” /къщите на неверниците/. Това всъщност е комплекс от десетки изсечени в скалите жилища, където са живели отшелници.Недалеч е Сандъкли маара (Раклената пещера), където са разположени няколко единични отшелнически килии, както и църквата гробница, в която са били погребвани монасите. Някои от помещенията са се ползвали и като хамбари за зърно, в други пък е струпана овча тор, която говори, че там в миналото са отглеждани животни. В старото турско гробище, разрушено по време на възродителния процес е имало гробове на мъдреци, които са били наричани от местните мюсюлмани “ятър” – тези хора са се отличавали с разностранни познания и са били почитани дълго след смъртта си, разказва Неджметин Хак. До 20-те години на миналия век населението в Ефрейтор Бакалово е изцяло мюсюлманско. След възвръщането на Южна Добруджа към България тук идват преселници от останалите на румънска територия севернодобруджански села. Заселването им показва, че вероятно по време на окупацията тук е имало колонисти – цинцари, дошли от македонските планини. Българите постепенно обаче се изселват от Ефрейтор Бакалово и заминават за други населени места в Добруджа – Победа, Методиево, Зимница, села в Силистренско... През 1942 г. селото получава българското си име в чест на геройски загинал в боевете на Кубадинската позиция през 1916 г. артилерист. Интересно е, че той се е казвал Никола Михалев Станков. Защо селото е кръстено Ефрейтор Бакалово е загадка – вероятно Бакалови е родът на загиналия артилерист. Никола Станков е роден през 1892 г. в провадийското село Градинарово. Бил е мерач от 5-ти батальон на Пети артилерийски полк. На 4 октомври 1916 г. в боевете при с. Енгез с откъснат крак и рани в ръката успява да укрие затвора и мерните прибори на оръдието, за да не може то да бъде използвано срещу българските войски, ако попадне в ръцете на врага, съобщава историкът Радослав Симеонов – уредник на Военното гробище в Добрич. Ефрейтор Бакалово е сред населените места, които в най-голяма степен са обезлюдени по време на възродителния процес. Стотици местни жители поемат към Турция по време на “голямата екскурзия” и селото запустява. В момента в Ефрейтор Бакалово живеят около 300 души – предимно в пенсионна възраст. Прехраната си изкарват с личните стопанства. Не са много местните жители в трудоспособна възраст – те търсят работа при арендаторите, които обработват земя в района. Интерес към закупуване на имоти в селото от чужденци няма. Ефрейтор Бакалово разполага с исторически и природни забележителности, които са отлична предпоставка за културен туризъм и осигуряване на препитание за местните хора. Но до момента все още няма финансиран проект в тази насока. Неджметин Хак споделя, че е разработвал проекти за екопътеки, но не са били одобрени. Не съм от хората, които ходят да целуват ръце и крака и да се кланят на този или онзи – затова разработените проекти не получиха финансиране даже и пред двата мандата, в които ДПС бе във властта, казва Неджметин Хак. На местните хора остава да се надяват, че ще се намери вариант за оползотворяване на природното и историческо наследство чрез реализация на проекти за културен и селски туризъм. Именно те биха могли да спасят селото, чието население застарява – подобно на десетки селища в Добруджа... |
