• Идеята за спектакъла е моя. Обмислях я от доста време, но чаках децата да пораснат и наистина да могат да го почувстват, а не просто да излязат на сцената и да го изпълнят. Изборът на вокалните изпълнения е на музикалния педагог Анелия Иванова. За реализацията ни помогнаха спонсори и родители.
• “България в символи” – кои са основните символи, на които акцентирахте?
• Не търсихме символите като материя – герб, химн. В края на спектакъла се видя основният символ за страната – знамето, което бе заключение. То отбелязва всичко – бялото е надеждата, зеленото - земята, а червеното - кръвта. В постановката повече търсихме историята и това, с което се гордеем, че сме българи. Текстовете между отделните моменти, които рецитира актьорът Валентин Андреев-Рафе са негови. България е емоция – или вярваш в нея, или не. Надявам се, че хората ще повярват в този символ.
• Как бе възприета идеята от танцьорите на “Палитра”, все пак те са все още деца?
• За моя изненада идеята бе възприета много добре от децата. Това е от голямо значение, защото има разлика от това дали ще играят с желание, или само защото аз съм им казал, че трябва да се играе. Повярваха и работиха с голям ентусиазъм. Това се усети най-вече в масовите танци, където има повече динамика на тялото и емоция. Имах опасения, че вокалистите ще бъдат притеснени, защото сега децата са привърженици на англоезичните текстове, но за моя радост това не се случи. Най-трудно бе изпълнителите да повярват в текста – не защото не го разбират като думи, а защото са деца и им е трудно да усетят истинската емоция. Спектакълът завърши с песента “Хубава си, моя горо” и в този момент се забеляза, че тя наистина им въздейства. След представлението всички бяха много доволни и дори се чудеха защо публиката реагира толкова емоционално на тази песен. Успяха да повярват в текста и разбраха какъв заряд носи тя.
• Актуална ли е темата за патриотизма и любовта към родината сред младите?
• Ако не успеем да възпитаме децата още от сега на любов към родината, това няма да стане занапред. Трябва да се гордеят, че са българи и да го осъзнаят още докато са малки. Не е достатъчно само да казват, че са българи, а наистина да го чувстват в себе си. Необходимо е да им покажем силата на духа, а не само да негодуваме.
• Колко деца има в артцентър “Палитра”?
• В момента са 70, а от създаването на студията през 2001 г. са преминали над 300. Най-малкият ни възпитаник е на 5 години, а някои от солистите сега са абитуриенти. “Палитра” е насочена към развитие и обучение на сценични изкуства. На този етап сме развили танците и естрадното пеене. Имаме и един изпълнител на флейта. Нашата цел не е само да изведем децата на сцената, а да ги докоснем до изкуствата.
• Кои са трудностите пред артшколите в България?
• Ако има необходимото желание, трудности не съществуват. Най-големият проблем са битовите условия. Преди години в България имаше много добре оборудвани бази, които сега или са разграбени, или въобще не съществуват. Най-пресният пример, който може да се даде е киното в Добрич. С неговото закриване градът бе лишен от сцена. Проблемът с базите не е на дневен ред само за изкуствата, но и за спорта. В момента Добрич има само една подходяща зала за танцови спектакли – в ДТ “Йордан Йовков”. Имаме и зала “Добрич”, но тя е само за музикални изпълнения.
• Какви са бъдещите ви планове?
• Искаме да представим “България в символи” пред децата от всички училища в Добрич, защото спектакълът е насочен именно към тях. Инициативата трябва да стартира през септември. Надяваме се, че ще успеем да играем постановката и в други градове в областта.
Разговаря Мирослав Балчев |
