|
|
| понеделник,
7 април, 2008 |
|
Един ден в...
Северци – на метри от Суха река – първата НАТУРА-зона
Пламен Николов, снимки Григор Маринов
Само на пет километра югозападно от общинския център Крушари е разположено с. Северци. Решаваме да стигнем дотам по краткия път – през Росеново, Божурово и Лозенец. Не след дълго вече съжаляваме за решението си. След Божурово пътят прилича на улица в бомбардиран иракски град. Асфалтова настилка почти не е останала. Дупките са с диаметър до 1-1,5 м. и е невъзможно да бъдат избегнати дори с велосипед или мотор. Придвижването със скорост по-висока от 15-20 км/ч е немислимо. |
|
Една от 18-те чешми край Северци. |
Разбитата пътна отсечка е на територията на Община Добричка. Въпреки многобройните протестни писма и митинги на живеещите в Лозенец, за които пътят е основна връзка с областния център, в администрацията на най-голямата по площ община не считат ремонта за наложителен. Защото там не живеят избиратели, които гласуват за кмет и съветници в Община Добричка. След изпитанието през дупките 5-километровата отсечка /ремонт на тази част от пътя не е правен от десетилетия/ стигаме до границата с Община Крушари. Тук дупките са изкърпени и се пътува нормално. Струва ни се, че се движим по магистрала. Вече можем спокойно да се наслаждаваме на живописния ландшафт край пътя. Само на неколкостотин метра минава дерето на Суха река. |
| Тя криволичи между стръмни, покрити с невисока растителност хълмове. Информацията за миналото на Северци не е от най-богатите. Местните хора разказват, че в района на около 2 км. северозападно от днешните граници на населеното място са откривали множество керамични фрагменти. Възможно е тези находки да са от селище, съществувало през Първата или Втората българска държава. Потвърдени данни за населено място по тия места има от вековете на турското робство. Тогава е било наричано Мурсал /или Мюрсел/ кьой. Възрастните хора в Северци знаят, че селото е било кръстено на богат турчин, който имал чифлик в района. |
|
Сухата река. |
| Наричали го Мюрсел аа. Знае се, че селището е било малко, с изцяло мюсюлманско население. За разлика от други места в Добруджа, след Освобождението местните турци не се отправят масово към земите, останали в пределите на Османската империя. Няколко мюсюлмански фамилии остават в селото и са изселени в Турция едва по време на “голямата екскурзия” в края на 80-те години на миналия век. След Освобождението тук пристигат и български заселници – овчари от Котленско и градинари от Еленско. Знаят се и имената на някои от тях – дядо Райно, Иван Глухия и др. В Северци никога не са се оплаквали от безводие. Около селото са пръснати 18 извора. На повечето поим животните. Една от чешмите наричаме Сътма /на турски малария, треска/. Навремето много хора са страдали от тази болест. Щом се потопели в студените води на чешмата, оздравявали, разказва 75-годишният Ради Тодоров. Върху една от чешмите в селото може да се види надпис на турски език и годината на построяването – 1894 г. В края на 20-те години на миналия век румънските власти настаняват тук колонисти – цинцари от македонските планини. Те се отнасяли изключително враждебно към местното българско население. Не ни даваха да поим животните на чешмата в селото и трябваше да ходим до изворите в полето, разказва Ради Тодоров. Той си спомня и за голямо сбиване между българи и куцовласи, провокирано от колонистите. Тогава тълпа цинцари нахлула в двора на местен българин, който успял да им се противопостави, а след това бил защитен и от съседите си. Регистърът на населението дава информация за няколко турски семейства, преселили се от Констанца по време на румънската окупация. Български фамилии пък са дошли от севернодобруджанското село Каталой в края на 20-те години на миналия век – повече от десетилетие преди сключването на Крайовската спогодба. След възвръщането на Южна Добруджа към България тук се заселват преселници от останалите под румънска власт севернодобруджански села Истрия, Гаргалък и Камбер. През 1942 г. селото получава българското си име. Нарекли го Северци, защото било разположено в северната част на тогавашната община с център с. Черна. Днес в Северци живеят 194 души. Населението е преобладаващо мюсюлманско. Само осем са християнските домакинства. Живеем задружно с мюсюлманите, помагаме си, никога не са възниквали свади на етническа основа. Нямаме проблем и с престъпността, казва кметът на Северци Пеньо Пенев. Населението рязко е намаляло след “голямата екскурзия”, когато 220 души са се изселили в Турция. Много хора напускат Северци и след създаването на АПК заради липсата на работни места. Землището на селото е 8200 дка. 7300 дка е обработваемата земя. Тя се стопанисва от арендаторите Кирил Джендов и Денчо Атанасов. Пасищата са около 900 дка. Няма интерес от чужденци за закупуване на имоти в Северци. Идваха един-двама англичани, но като разбраха, че селото е далеч от морския бряг се отказват да купуват къщи. Необитаеми са едва 4-5 сгради. Предлагането на имоти е слабо, цените са ниски, казва кметът Пеньо Пенев. Преди да напуснем Северци решаваме да се разходим до дерето на Суха река, което минава в непосредствена близост до селото. Реката криволичи през тучни пасища, в които стопаните са извели стада с овце. Цъфналите овошки допълват идилията. Разбираме защо земите край Суха река са обявени за първата НАТУРА-зона в България. Развитието на екологичния туризъм, отглеждането на агроекологични култури и съхраняването на това природно богатство могат да дадат шанс на живеещите в селата край суходолието. |
| |
|
|
